Решение № 8727 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5530/2010 г.

Решение № 8727 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5530/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Костов Наумов срещу решение № 21 от 4.03.2010 г. по адм. дело № 7383/2009 г. на Административен съд - София град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността й. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Атанас Наумов срещу заповед № РД-20-141 от 14.09.2009 г. на Директора на Дирекция "Контрол по строителството" на СО, с която е наредено на жалбоподателя да премахне "гараж № 4", представляващ постройка на допълващо застрояване, находящ се в УПИ VII-1104, кв. 26ж, м. "Гео Милев - Подуене - Редута" - част парк Гео Милев, като неподходящ по местонахождение, разположение, вид и материали. Съдът е изследвал въпроса за компетентността на органа, издал акта и е наложен извода за наличието на валидно упълномощаване на издателя на акта. Със заповед № РД-09-3345 от 29.05.2008 г. на Кмета на СО на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината е предоставил своите правомощия по чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ на директора на дирекция "Контрол по строителството" към СО, поради което компетентността на органа издал административния акт не е засегната. Установява се, че се касае за гараж, собственост на жалбоподателя, който попада в уличната регулация в трасе на предвидена за изграждане с ПУП от 2001 г. улица, за която е издадено разрешение за строеж и същият е неподходящ по местонахождение. Това е доказано от назначената и приета като компетентна от съда съдебно-техническа експертиза и от направения на място оглед от компетентните лица от общината, изготвили констативния протокол № 1 от 16.07.2009 г. Изложените в заповедта фактически основания напълно съответстват на посоченото от административния орган правно основание - чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, поради което правилно съдът е приел, че заповедта е законосъобразна. При контрола за законосъобразност на оспорената заповед са обсъдени доводите изложени в жалбата и всички относими за настоящото производство обстоятелства и материалният закон правилно е приложен. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което изложените доводи от касатора в тази посока са неоснователни. Повторно пред настоящата инстанция се излагат същите оплаквания, които са изложени и в жалбата до първоинстанционния съд и тъй като са обсъдени от съда, настоящата инстанция възприема съображенията му за законосъобразност на оспорения административен акт. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което,