Решение № 387 от 17.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1056/2014 г.

Решение № 387 от 17.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1056/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура, Добрич, срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Добрич, № 14 от 13.05.2014 г., по ВНОХД № 444/13, с която е отменена първоинстанционна осъдителна присъда на Районен съд, Добрич, № 12 от 18.10.2013 г., по НОХД № 445/12, и подсъдимият Д. П. Д. е признат за невиновен в това, че през месец септември 2009 г. в [населено място], противозаконно е присвоил чужда движима вещ, на стойност 14 800 лв, която владеел, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 206, ал. 1 НК. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че въззивният съд е извел неправилния извод, че процесният автомобил е получен от подсъдимия с цел закупуването му, че договор за покупко-продажба не е сключен, че автомобилът е даден на подсъдимия за ползване, а той е отказал да го върне, че материалният закон е приложен неправилно. С протеста се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд, Добрич. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Защитата счита, че въззивният акт следва да бъде оставен в сила. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивният съд е провел собствен анализ на доказателствените източници, при спазване изискванията на чл. 14 НПК. Не е спорно, че процесният автомобил е собственост на [фирма]. Спорният по делото въпрос е на какво основание подсъдимият е получил владението върху автомобила. Окръжният съд е извел правилния извод, че подсъдимият е получил владението въз основа на постигната уговорка с управителя на дружеството-собственик /св. К. / за продажба на автомобила. В тази насока са показанията на св. Г., св. Д., св. Ц., обясненията на подсъдимия, разписка за предадена сума от 8 000 лв, заключение на Съдебно-графологична експертиза. Неправилно е становището на въззивния съд, че между подсъдимия и [фирма] е имало валиден предварителен договор за продажба на автомобила, сключен в устна форма. Съгласно чл. 19 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД /, предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариално заверена форма, трябва да бъде сключен в писмена форма. По делото не е приложен предварителен договор за продажба на автомобила, а за наличието на такъв е дал показания св. Ц. Доколкото обаче писмената форма на договора е условие за неговата действителност, а писмен договор с такова съдържание по делото не е представен, то в правен смисъл не може да се приеме, че е имало валиден предварителен договор за продажба на вещта. В наказателния процес обаче са допустими всички доказателствени способи за установяване на релевантните факти. В случая, от съществено значение за изхода на делото е изясняването на отношенията между подсъдимия и управителя на дружеството К. по повод на инкриминирания автомобил. От събраните гласни доказателствени източници, цитирани по-горе, както и от съдържанието на писменото доказателство: разписката, в която изрично е отбелязано, че 8 000 лв. се предават във връзка с покупко-продажба на автомобила, може да се счете за установено, че между подсъдимия и св. К. е имало постигната уговорка за продажба на автомобила и е имало започнало фактическо изпълнение по бъдещия договор. В такава насока са показанията на св. Ц., който е заявил, че от св. К. е получил информация, че процесната кола е взета от лице, което "не я е доплатило". В подкрепа на извода за бъдеща продажба е приложеното по делото заявление за промяна на регистрацията на автомобила, изготвено от св. К., в който документ свидетелят собственоръчно е вписал трите имена и ЕГН на подсъдимия. За обстоятелствата, вписани в разписката, е дал показания и св. К., внесъл сумата от 8 000 лв. в касата на дружеството. В подкрепа на извода за бъдеща продажба е изготвената от подсъдимия декларация по чл. 54 от Закона за местните данъци и такси, която не е подадена до съответната данъчна администрация. Правилно въззивният съд не е дал вяра на показанията на св. К., поддържащ тезата, че автомобилът е предаден за ползване, с уговорката, че ще бъде върнат при поискване. Твърденията на посочения свидетел се опровергават от цитираните гласни и писмени доказателства, подкрепящи извода за уговорена продажба. Вярно е, че св. С. и св. А., съдружници в [фирма], са заявили, че колата е дадена за ползване. За това обаче свидетелите са узнали от св. К., а последният е заинтересован да им даде такова обяснение, имайки предвид, че е водил преговори за продажба, без да уведоми съдружниците си. Несъмнено, колата не е прехвърлена по установения ред /с писмен договор, с нотариална заверка на подписите/, но пречка за това се е оказал възникналият спор между подсъдимия и св. К., подлежащ на разглеждане по реда на ГПК. При това положение, крайният извод на въззивния съд, че липсват признаците на обсебване, е верен и се споделя от настоящата инстанция. Не е налице обективна съставомерност, тъй като деецът не е присвоил противозаконно чуждата вещ, респективно, не е налице и субективна съставомерност, тъй като задържането на автомобила е във връзка с гражданско-правен спор, в какъвто случай липсва умисъл за обсебване. По изложените съображения, ВКС намери, че при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, поради което не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Неоснователно се твърди, че е допуснато нарушение на материалния закон. При правилно установените релевантни факти, които не обвързват подсъдимия с престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, законосъобразно въззивният съд е отменил осъдителната първоинстанционна присъда и е постановил оправдателна такава. Липсата на нарушение на материалния закон не предполага отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане в Окръжен съд, Добрич, а искането в тази насока не може да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,