Решение № 12517 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12185/2015 г.

Решение № 12517 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12185/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на А. С. И. срещу решение № 4047 от 11.06.2015 г., постановено по адм. дело № 113/2015 г. от Административен съд С. град. В жалбата се мотивират подробно отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да бъдат уважени исковете. Ответната страна – Министерство на земеделието и храните, представлявана от юриск. Панайотова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд- С. град е отхвърлена исковата молба на А. С. И. срещу Министерство на земеделието и храните с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с която се претендира сума в размер на 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи за периода от 30.12.2010 г. до 30.12.2011 г. и сума в размер на 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 30.12.2006 г. - 30.12.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 30.12.2011 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Административният съд е постановил своето решение, след като с решение № 14894 от 10.12.2014 г. по адм. д. № 3633/14 г., Върховният административен съд, е отменил решението от 30.12.2013 г. по адм. д. № 11644/2011 г. по описа на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, първостепенният съд е отчел дадените задължителни указания от ВАС в отменителното решение, според които решаващия състав е следвало да прояви активност и да укаже на ищеца да ангажира доказателства дали в срока по чл. 19, ал. 1 ППЗСПЗЗ е подал заявление от негово име или от името на наследниците на С. С. за начина на обезщетяване. В този контекст съдът е обсъдил съдържащото се по делото Писмо изх. № ПО-05-213/01.04.2013 г., издадено от началник на ОСЗ П., в което е посочено, че в административната преписка с вх. № 3458/09.03.1992 г. на наследниците на С. И. С. за землището на яз. И. не се съдържа молба от А. И. за обезщетение със земя. Обсъдил е също така и представеното по делото заверено копие на Решение № 3458, върху което има поставена бележка (картонче) с текст "Заявление за обезщетение със земя вх. № 118 С/27.09.2000 г. 23 200 дка". Първоинстанционният съд е обсъдил и свидетелските показания на Н. С. И. - роднина на ищеца, според които те двамата заедно са подали заявление за обезщетяване със земя на 27.09.2000 г. в ПК при [община], а така също и тези на Е. И. Ч. (ищец по друго дело с аналогичен предмет). По- нататък в мотивите си административният съд е обсъдил както следва: Решение № 2 от Протокол № 57/07.08.2003 г. от заседание на Столичен общински съвет, с което са определени за обезщетяване общо 13 420 дка от общинския поземлен фонд, като в т. 6 от решението е указано, че окончателното обезщетяване със земи ще започне след приключване на обработването на молбите на гражданите във всички столични райони; Решение № 87/08.02.2007 г. на СОС, с което е извършено изменение на Приложение № 1 към решение № 2 от Протокол № 57/07.08.2003 г., с което са изключени общо 617. 69 дка и са включени нови имоти с обща площ 620. 105 дка. Обсъдени са и приложените по делото решение № 719 от 06.11.2014 г. на СОС, както и протоколно решение № 1/30.01.2009 г., одобрено със заповед № РД-03-0083/29.05.2009 г. на директора на ОДЗ "Земеделие"- [населено място] град, а така също и протоколно решение № 2/09.10.2009 г., , одобрено със Заповед № РД-03-0219/21.10.2009 г. на директора на ОДЗ "Земеделие", с последните две от които са определени имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 13/2007 г.). Според установеното по делото от фактическа страна, след представяне и разглеждане на извлечения от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост за землищата на район "П. ", в частта по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, както извлечение от КК и КР на недвижимите имоти за земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ- за землищата, за които са одобрени КК и КР, с Протоколно решение № 3, одобрено със Заповед № РД-03-0010/12.01.2011 г. са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища и са определени имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В мотивите на съда е обсъдено и Писмо вх. № на МЗХ 66-695 от 27.02.2012 г., с което директорът на ОД "Земеделие"- [населено място] град е уведомил МЗХ, че към съответния момент все още не е формиран окончателно коефициента на територията на Столична община, тъй като не са изработени всички помощни планове по реда на чл. 13 а от ППЗСПЗЗ и в границите на урбанизираните територии все още не са проведени процедурите по чл. 11, ал. 4 и чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ от районните администрации. При обсъждане на писмените доказателства по делото административният съд се е спрял на писма изх. № РД-18-063/30.01.2015 г. на Директор на ОСЗ [населено място] град и писмо изх. № РД-18-001/05.01.2015 г., в последното от който е отразено, че понастоящем ОСЗ са издали решения за право на обезщетение (чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ) за всички преписки, за които решенията с отказ за възстановяване не са обжалвани по съдебен ред и са влезли в сила; отразено е, че цифрите не са окончателни, тъй като на територията на СО не са изработени всички помощни планове по реда на чл. 13 а ППЗСПЗЗ. Обсъдена и е изслушаната по делото СОЕ за определяне на пазарния размер на арендата за периода от 30.12.2010 г. до 30.12.2011 г. От правна страна административният съд е установил, че ищецът претендира обезщетение от незаконосъобразно бездействие на министъра на земеделието и храните- неизпълнение на чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ- въпреки наличието на всички законови предпоставки, министърът бил длъжен, но и понастоящем не бил възложил техническите дейности по проектиране на границите на имотите за обезщетяване; както и в крайна сметка не бил изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 19, ал. 21 от Правилника за приложение на ЗСПЗЗ/ППЗСПЗЗ да започне и да приключи по реда, начините и сроковете, уредени в закона, плановете за обезщетяване със земя, а това от своя страна забавяло обезщетяването на ищеца със земя. В изпълнение на дадените от ВАС указания, административният съд е приел за установено, че ищецът не е доказал, че е подал заявление за обезщетяване със земя в законоустановения срок. разгърнал е и подробни мотиви в подкрепа на така поддържаната теза. Така, макар въз основа на обсъдените писмени доказателства, административният съд да е счел, че е налице незаконосъобразно забавяне на процедурата по обезщетяване на бивши собственици или техни наследници за отнетите им земи, на които е признато правото на обезщетение, административният съд е приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като с оглед липсата на подадено заявление в срок, не могат да бъдат установени и доказани причинна връзка между твърдяното бездействие, както и, респективно, настъпили вреди. Изводите на административния съд са правилни, същите са изградени при вярно установена фактическа обстановка и са обосновани, което е довело и до правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Твърденията на И. са за бездействие на областната администрация по отношение на вменените й задължения от нормите на чл. 19, ал. ал. 10, 12, 16 и 18 от ППЗСПЗЗ. търсената защита се изразява в пропусната полза от отдаването под аренда на земите, които му се дължат в обезщетение, съгласно чл. 10 б ЗСПЗЗ. Бездействието представлява неизпълнение на правно регламентирано задължение за административен орган или длъжностно лице, т. е. самата правна норма следва да регламентира дължимото действие. Предвид всички посочени обстоятелства и от събраните по делото доказателства, законосъобразни се явяват изводите на съда, че в конкретния случай не са налице настъпили вреди по смисъла на ЗОДОВ, тъй като не е налице и причинна ввръзка между претендираната обезвреда и твърдяното бездействие на администрацията. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че "поради слабо познаване на ЗСПЗЗ" решаващият съд е приел, че Решение № 3458/10.08.2006 г. на ОСЗГ, с което е определена стойност на обезщетението, е решението по ал. 6 на чл. 19 от ППЗСПЗЗ, респективно, че срокът за заявяване на предпочитания начин за обезщетяване започва да тече от 20.09.2006 г. - датата на получаване на решението. Ищецът- касатор в настоящото производство, сам е основал твърденията си в исковата молба, че административният орган бездейства в задължението си, произтичащо от горецитираните разпоредби, тъй като към момента на завеждане на иска той, като възстановен собственик, продължава да не е обезщетен по реда на ЗСПЗЗ за имоти, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Ищецът е следвало като правоимащо лице да отправи изрично искане за обезщетяване, като посочи и начина на обезщетяване. По делото не са представени доказателства за отправено такова искане от страна на И., като това обстоятелство подробно е обсъдено след обоснованото му констатиране от първостепенния съд. В този контекст, правилно съдът е приел, че по делото е останала недоказана претенцията му за пропусната полза, изразяваща се в невъзможността за отдаване под аренда на земите, дължими като обезщетение от 30.12.2010 г. до 30.12.2011 г. В допълнение към изложеното от първостепенния съд следва да се посочи, че твърдението на ищеца- касатор в настоящото производство, е хипотетично. Вредите в това производство следва да се докажат с безспорни доказателства, тъй като същите не се презюмират, а подлежат на пълно доказване. Дори и при правилно определяне като незаконосъобразно по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на бездействието на административния орган да извърши всички дължими по закон фактически и правни действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност, не са налице основанията на закона за присъждане на търсеното обезщетение за обезвреда, поради приетата и мотивирана по- горе законосъобразност на изводите на съда за неоснователност и недоказаност на предявените претенции. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът е основал изводите си на неприложима редакция на закона., т. е. на разпоредби, действали към 2006 г., а не на такива приложими към 2000 г., когато е и правно релевантният момент за правилното решаване на спора. Обоснован е изводът на административния съд, формиран при това изцяло на основата на дадените задължителни указания в отменителното решение на ВАС, че не е доказано от И., че в законовия срок той е подал заявление за обезщетяване със земя. това е така, тъй като действително на 27.09.2.0000 г. същият е входирал в ПК П. документ във връзка с реституционните му претенции за отнета от неговия наследодател земя, но решението, с което му е определно право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, общо в размер на 23 200 дка, на обща стойност 3242 лв. е от 10.08.2006 г. и е връчено на И. на 20.09.2006 г., видно от саморъчното отбелязване върху самото решение. Противно на твърденията на касатора, законосъобразно административният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 13 ППЗСПЗЗ в редакцията й към датата на постановяване на Решение № 3458/10.08.2006 г., съгласно която решението по ал. 6 се съобщава на заявителите по реда на ГПК. Правилно съдът е приел, че в 14 - дневен срок от датата на уведомлението заявителят следва да подаде писмено искане до общинската служба по земеделие, в което избира начина на обезщетяване съгласно чл. 15, ал. 3 ЗСПЗЗ. Съобразно данните по делото, вярно съдът е установил, че считано от датата на постановяване на решението, този срок изтича на 04.10.2006 г., но доказателства за подаване на заявление за обезщетяване в горепосочения срок не са представени. Следва да бъде споделен обобщаващия извод на първостепенния съд, че при липсата на подадено заявление с посочен начин на обезщетение, ищецът не би могъл да претендира и да докаже причиняването на каквито и да е вреди, които да са последица от бездействието на администрацията, и по- конкретно от бездействието на министъра на земеделието и храните да го обезщети със земеделска земя, т. е. липсват втората и третата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд – трето отделение,