Решение № 11720 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7146/2018 г.

Решение № 11720 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7146/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по две касационни жалби, подадени от И. Котрулев, чрез адв. А. Живков и от Агенция за социално подпомагане (АСП), срещу съответните неблагоприятни части за всеки от касационните жалбоподатели от Решение № 2682 от 20.04.2018 г., постановено по адм. д. № 12515 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2017 г. С него, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), АСП е осъдена да заплати на Котрулев сума в размер на 150, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразна Заповед № 91-ЗСП-725 от 30.11.2012 г., издадена от директора на Дирекция за социално подпомагане (ДСП) – Люлин, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2015 г. до окончателното й изплащане, като искът на Котрулев е отхвърлен за разликата над 150, 00 лв. до размера, за който е предявен - 500, 00 лв. Наред с това, АСП е осъдена да заплати на адв. А. Живков адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) в размер на 300, 00 лв. С касационната жалба на Котрулев съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в частта, с която предявеният от него иск е отхвърлен за сумата над 150,00 лв. до пълния предявен от него размер от 500, 00 лв. Твърди се постановяването му при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно се поддържа становище за допуснато от съда нарушение на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и несъобразяване със съдебна практика. На фона на размера на минималната работна заплата, неправилен, според касационния жалбоподател бил изводът на съда, че присъждане на обезщетението в пълен размер би довело до обогатяване на Котрулев. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът отказал да допусне поисканата от него съдебно – психологическа експертиза, с която щели да се обосноват допълнително причинени вреди. С отказа да назначи експертиза съдът нарушил принципа на равнопоставеност на страните в процеса. Така също явно и пристрастно защитил нерегламентираните интереси на АСП. Иска се отмяната на решението в обжалваната от този касационен жалбоподател част и постановяване на решение по същество на спора с уважаване на иска в пълен размер, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В съдебното заседание пред настоящия съд Котрулев се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата и оспорва предявената такава от АСП. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА. Представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Касационната жалба на Котрулев се оспорва от АСП с представен по делото писмен отговор, подаден чрез упълномощен процесуален представител. С касационната жалба на АСП, съдебното решение предмет на проверка, се обжалва в осъдителната този касатор част. Поддържа се становище, че решението в тази част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на АСП по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, освен отменената като незаконосъобразна заповед. Съдът също така не съобразил последващите "саниращи действия" – отпускане на целевата помощ на Котрулев, с което бил изчерпан правния му интерес да претендира вреди. Освен това не взел предвид, че той не доказал в хода на първоинстанционното производство вредите, които само "заявил". По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваната от този касационен жалбоподател част. В съдебното заседание пред настоящия съд АСП се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от нейно име поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Оспорва касационната жалба на Котрулев. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение съгласно списък на разноските, който представя. Тази касационна жалба се оспорва от Котрулев, чрез упълномощен адвокат по съображения, развити в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението, предмет на касационен контрол на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани от тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд въз основа на приобщените по делото писмени доказателства е безспорна. Съдът кредитирал събраните по делото свидетелски показания като подробни, последователни, логични, кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства. Въз основа на съвкупната преценка на приобщените писмени доказателства и гласните доказателства, от правна страна, съдът направил извод за частична основателност на предявения от Котрулев иск. Изложил съображения, че по делото е установено и доказано наличието на първата предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменена с влязло в сила на 13.05.2015 г. съдебно решение Заповед № 91-ЗСП-725 от 30.11.2012 г., издадена от директора на ДСП – Люлин. С нея е отказана целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2012 г. - 2013 г. Съдът приел, че Котрулев бил поставен в положение на неяснота относно това дали следва да му бъде отпусната исканата от него целева помощ за отопление пред прага на отоплителния сезон. Направил извод, че в резултат на производството, завършило с издадената незаконосъобразна заповед за него са настъпили значителни неудобства и е бил лишен в продължителен период от време от яснота по въпроса дали отговаря на условията за отпускане на исканата помощ за отопление, а в случай, че не отговаря – да изпълни изискванията на закона, с които не е в съответствие. Издаването на акта за отпускане на целева помощ за отопление било от съществена важност за Котрулев, за да посрещне нуждите си от първа необходимост през непосредствено предстоящия отоплителен сезон. Предвид това съдът направил извод, че с отменения отказ са му причинени неудобства, тревоги и напрежение, които подлежат на обезщетяване като вреди с неимуществен характер - тревога, притеснение, стрес, изтощение и изчерпване. Приел това с оглед установеното по делото емоционално състояние на лицето при съвкупната преценка на приобщените свидетелски показания. Като се позовал на чл. 52 ЗЗД, съдът посочил, че определя дължимото обезщетение в размер на 150, 00 лв. при съобразяване възрастта на Котрулев, здравословното му състояние, естеството на поисканото и отказано с отменения като незаконосъобразен акт социално плащане, респективно отпуснатото такова след влизане в сила на отменителното съдебно решение – 328, 60 лв. До сумата от 150, 00 лв. съдът приел иска за основателен, като изрично посочил, че обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Присъдил сумата ведно със законната лихва от датата, на която влиза в сила съдебното решение за отмяна на незаконосъобразния административен акт – 13.05.2015 г. до окончателното плащане на сумата. Отхвърлил иска в останалата му част до претендирания размер от 500, 00 лв. Позовал се също така на съдебна практика като ориентир, относим към аналогични случаи. Предвид изхода на спора, осъдил АСП да заплати на адв. Живков сума в размер на 300, 00 лв. за осъщественото безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства и са в съответствие с материалния закон. Правилен и подробно мотивиран е изводът, обективиран в обжалваното решение, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател АСП, че от предпоставките, необходими за реализиране на отговорността й е налице единствено отменен като незаконосъобразен административен акт – Заповед № 91-ЗСП-725 от 30.11.2012 г. Последващото поведение на административния орган, изразяващо се според този касационен жалбоподател в "саниращи действия" по предоставяне на целева помощ на по – късен етап (Заповед № 91-ЗСП-725 от 05.06.2015 г.), с което бил "... изчерпан... " правният интерес на Котрулев да претендира вреди е неотносимо към тази преценка. Доколкото той твърди, че отмененият като незаконосъобразен административен акт му е причинил твърдените в исковата молба неимуществени вреди и е насочил иска си към АСП в съответствие с чл. 205 АПК, съдът правилно е пристъпил към разглеждане на спора, като въз основа на установеното по делото от фактическа страна е направил краен правен извод за частична основателност на предявената искова претенция. Заповедта от 05.06.2015 г. не може да се възприеме и като основание за отхвърляне на предявения иск по причина предоставяне на исканата помощ на по – късен етап. Тя не заличава и неблагоприятните последици, настъпили за Котрулев от издадения по искането му незаконосъобразен административен акт. Тъкмо обратното - свидетелства за това, че основанията за предоставяне на целевата помощ за отопление с твърдо гориво в пари за отоплителен сезон 2012 г. – 2013 г. са били налице. Неоснователни са и оплакванията, направени в касационната жалба на АСП, че Котрулев не ангажирал доказателства относно твърдените неимуществени вреди, а само ги "съобщил" на съда. По негово искане към делото са приобщени показанията на двама разпитани свидетели, които съдът ценил като последователни, логични и кореспондиращи както помежду си, така и с писмените доказателства по делото. Наред с това, тези показания изхождат от лица, които са с непосредствени впечатления от емоционалното състояние на лицето за исковия период, за който е отказано предоставянето на исканата помощ. Посредством тях се установяват твърденията на Котрулев за тревога, притеснение, стрес, изтощение и изчерпване във връзка с това, че не получил помощи през 2012 г. – 2013 г., както правилно това е съобразено от съда. В този смисъл правилно е прието в обжалваното решение, че е налице установена по делото вреда, в причинна връзка с отменената като незаконосъобразна заповед от 30.11.2012 г., която подлежи на репариране. Не се споделят от настоящия състав и оплакванията на касационния жалбоподател Котрулев относно размера на присъденото обезщетение. В съответствие с нормата на ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за него, първоинстанционният съд е определил обезщетение в размер на 150, 00 лв. за исковия период, който според настоящия състав ще го възмезди за търпените във връзка с незаконосъобразния административен акт вреди. При определяне на дължимото обезщетение първоинстанционният съд е отчел характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите и е определил същите, като е изходил от сочените разпоредби при спазване принципа на справедливост. Така определеното обезщетение е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от Котрулев неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл размерът му се явява съразмерен и справедлив. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, ангажирани именно с оглед доказване настъпилите неимуществени вреди, не може да бъде направен извод, че претърпените от Котрулев такива следва да бъдат репарирани с обезщетение в завишен размер. Свидетелите установяват само част от твърденията на лицето за настъпили вреди, направени с исковата молба, като в едната си част техните показания съдържат оценки, а не свеждат до знанието на съда факти, въз основа на които да се направят съответни на тях изводи. Неимуществените вреди подлежат на доказване, не се предполагат и за всеки субект за индивидуално определяеми, като подлежат на конкретна преценка. Неоснователно Котрулев се позовава на размера на минималната работна заплата към "настоящия момент", както това се сочи в касационната му жалба, доколкото на обезщетяване подлежат вреди, претърпени в предходен момент, съизмерим с процесния период. Неоснователен е и доводът за несъобразяване от съда със сочена в касационната жалба съдебна практика. Последната е постановена при различни фактически обстоятелства и не се ползва със задължителна за съдилищата сила на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Неоправдани са и оплакванията на Котрулев, че съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не допуснал съдебно – психологическа експертиза, с която щели да се обосноват "... допълнително причинени вреди и основателността на поискания размер... ". Неоснователно се твърди също така, че по този начин съдът пристрастно защитил нерегламентирани интереси на ответника (АСП). Правилна в тази връзка е направената от първоинстанционния съд преценка в мотивите на Определението от 10.01.2018 г., с което искането на Котрулев за назначаване на съдебно – психологическа експертиза било оставено без уважение. В съответствие с направеното искане от него, съдът правилно е приел, че поставените въпроси относно причинените вреди подлежат на установяване със свидетелски показания, а не чрез приобщаване към делото на експертни знания. В този смисъл, неоснователен се явява и заявеният от Котрулев касационен довод за обслужване интересите на ответника и нарушаване равнопоставеността на страните в процеса. Предвид изложеното, решението е обосновано и е постановено при правилно приложение на закона. Като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдените от двамата касационни жалбоподатели основания за неговата отмяна. По съображения, свързани с изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от адв. А. Живков за осъждането на АСП да му заплати адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на Котрулев в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА съгласно представения договор за правна защита и съдействие в настоящото производство, АСП следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 300, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение