Решение № 8332 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10175/2017 г.

Решение № 8332 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10175/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 1422 от 27.07.2017 г., постановено по адм. д. № 2868/2016 г. Административен съд - В., е отменил ревизионен акт № 031304858/10.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 219/20.05.2014 г. на директора на дирекция ОДОП В. ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 6, чл. 12, чл. 25 и чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит за 2008 г. - 2010 г. по фактури, издадени от "Ц. БГ 2008" ЕООД и са начислени съответните лихви за забава, както и на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 и чл. 23, ал. 2, т. 1 вр. чл. 22 ЗКПО е извършено преобразуване на финансовия му резултат за 2008 г - 2010 г. със стойността на осчетоводените разходи по фактури, издадени от "Ц. БГ 2008" ЕООД. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "- гр. В.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на В. административен съд и да реши спора по същество, като потвърди оспорения ревизионен акт изцяло. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Б. а." ООД чрез своя процесуален представител в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба на директор на Д "ОДОП" - гр. В.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд В. е отменил ревизионен акт № 031304858/10.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 219/20.05.2014 г. на директора на дирекция ОДОП В. ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 6, чл. 12, чл. 25 и чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит за 2008 г. - 2010 г. по фактури, издадени от "Ц. БГ 2008" ЕООД и са начислени съответните лихви за забава, както и на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 и чл. 23, ал. 2, т. 1 вр. чл. 22 ЗКПО е извършено преобразуване на финансовия му резултат за 2008 г - 2010 г. със стойността на осчетоводените разходи по фактури, издадени от "Ц. БГ 2008" ЕООД. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, притежава необходимото съдържание и форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. След това решаващият съд е възпроизвел установената фактическата обстановка по време на ревизията /л. 226 - 228 от делото/ и основанията на органа по приходите да не признае право на данъчен кредит по отделните фактури - наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради липса на реални доставки. На отделен ред е описано и основното и допълнително заключение на вещото лице по назначената в хода на съдебното оспорване съдебно-икономическа експертиза, както и обстоятелствата, които не се оспорват от приходните органи. На база на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е пристъпил към формиране на своите правни изводи по законосъобразността на оспорения ревизионен акт /л. 230 и сл. от делото/. Мотивите в тази насока са твърде обстойни за да бъдат възпроизведени в настоящето изложение, като систематизирани могат да бъдат сведени до следното: 1. Значението на реалността на доставката като условие за възникване на правото на данъчен кредит, обосновано с разпоредби на ЗДДС. В тази насока е отбелязано и значението на факта на предаване на стоката /чл. 24, ал. 2 ЗЗД/ за възникване на транслативния ефект на продажбата, от което е обоснован извод, че за да бъде установена реалността на доставки от типа на процесните, следва да бъде установен факта на предаване на съответните количества горива от доставчика на получателя. 2. Предвид констатациите на ревизионния акт относно липса на реални доставки и становищата на страните, съдът е определил като основен спорен въпрос между страните налице ли е реална доставка на стока - дизелово гориво от прекия доставчик "Ц. БГ 2008" ЕООД в полза на жалбоподателя. По-конкретно на л. 230 гръб - 233 от делото съдът е изложил мотиви относно това защо въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза приема, че ревизираното дружество е доказало извършването на доставка на въпросните количества гориво. В тази връзка е посочено, че по делото са налице достатъчно доказателства относно материално - техническата обезпеченост на доставчика - наличие на бензиностанция, назначен персонал, достатъчна наличност на стоката - предмет на продажбата, доказан произход на стоката от предходни доставчици, както и доказан транспорт до бензиностанцията на прекия доставчик. Приел е също така, че е безспорно установено, че жалбоподателят е извършвал транспортни услуги със собствените си товарни автомобили с рег. № В **** СН и рег. № ***** СТ, които е зареждал на бензиностанцията на прекия си доставчик. 3. Направен е краен извод за реалност на доставките и необоснованост на констатациите на органа по приходите за наличие на предпоставки по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което обосновава необходимостта от отмяна на оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен. Изведен е извод, че по делото няма данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделките, с които обосновава правото си на данъчен кредит, са част от данъчна измама. В частта по ЗКПО първоинстанционният съд е приел жалбата за основателна предвид установената реалност на доставките. Решението на Административен съд - гр. В. е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. В. се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, първоинстанционният съд е пропуснал факта, че представените от страна на процесуалния представител на жалбоподателя доказателства, по които е работило вещото лице за изготвяне на заключението на основната експертиза са оспорени от негова страна. Излагат се доводи за липса на съвкупен анализ на всички доказателства по делото, липса на проверки в счетоводствата на доставчиците, както и на годни доказателства за произхода на горивото. Развити са оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение свързано с кредитиране от страна на съда на заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По отношение на оплакванията на касатора за съществени процесуални нарушения, свързани със заключението на експерта следва да бъде посочено следното: заключението на вещото лице е възприето от съда при условията на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК - т. е. съобразявайки го с останалите доказателства по делото. Видно от протокола от съдебното заседание от 20.03.2017 г. /л. 44 от делото/, заключението на експерта е било прието без възражение на страните, в това число и от представителя на Д "ОДОП" - гр. В.. Обратно на твърденията в касационната жалба, съдът не е игнорирал произволно доказателствата, събрани от ревизиращите органи, а е обсъдил събраните на фазата на съдебния контрол доказателства и след като е установил различни факти, правилно е изградил своите правни изводи въз основа на тези факти, при което не следва да се приеме, че е налице необоснованост на съдебния акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на закона и необоснованост. Правилни са констатациите на съда, че прекият доставчик е разполагал с материална база - бензиностанция и с нает персонал, видно от представените разплащателни ведомости. Видно от заключенията по двете ССчЕ, установяващи обективното извършване на доставките на гориво, предходните доставчици на доставчика "Ц. БГ 2008" ЕООД ("Н. п." ЕООД, "М." ЕООД и "М - Т." ЕООД) са разполагали с количествата гориво, предмет на сделките. Въпреки, че предмет на делото е пряката доставка, по делото са изследвани и осъществяването на предходните доставки, за които са събрани достатъчни доказателства, че същите са реални. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице е извършвало транспортни услуги със собствените си товарни автомобили с рег. № В **** СН и рег. № ***** СТ, и че горивото, предмет на доставките е използвано за извършване на последващи транспортни услуги. В случая предаването на фактическата власт върху стоките между страните е извършено при зареждане на гориво от колонка на бензиностанцията директно в резервоара на МПС, при което са издавани фискални касови бележки. В този смисъл неоснователно е оплакването в касационната жалба относно непредставяне на декларациите за съответствие на качеството на горивата, тъй като доставчика е краен разпространител, и има задължението само да постави на видно място декларациите. На следващо място процесните доставки са правилно осчетоводени, поради което настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че е налице право на данъчнозадълженото лице да приспадне ДДС, на който е платец. Това право на приспадане, съгласно трайната практика на СЕС, не може да бъде ограничавано само поради съмнения за произхода на горивото или поради съмнения на данъчния орган за наличието на данъчна измама. Съдебната проверка, въз основа на преценка на всички обстоятелства, е установила, че на получателя на фактурата е доставено гориво. Неоснователни са доводите на касатора, че липсата на лиценз за транспортна дейност на опасни товари у дружествата - предходни доставчици разколебавало доказателствената сила на другите приети доказателства - писмени първични счетоводни документи и заключенията на вещото лице. Наличието на горивата у тези доставчици е безспорно, счетоводно са отразени сделките и реално е получена доставката от дружеството - краен получател, т. е. стоката е използвана от получателя за целите на неговите облагаеми сделки във връзка с осъществяваната от него дейност. При тези условия отказа за признаване на право на данъчен кредит е незаконосъобразен, какъвто е бил и обоснования извод на съда. Обосновани и логични са и изводите за незаконосъобразност на извършеното преобразуване на финансовия резултат на "Б. а." ООД за 2008 - 2010 г. със стойността на осчетоводените разходи по фактурите, издадени от "Ц. БГ 2008" ЕООД, на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 и чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 22 от ЗКПО. След като е стигнал до краен извод за реалност на процесните доставки и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен, Административен съд - гр. В. е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. В., поради което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,