Решение № 3073 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14102/2009 г.

Решение № 3073 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14102/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Саве Кирилов Савов от гр. София, срещу решение № 10107/28.07.2009 г., по адм. д. № 3068/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение, с което се уважи жалбата му /наречена от него "иск"/, срещу оспорените постановление на Министерския съвет и приетата с него наредба, както и срещу решение на Министерския съвет. Ответникът Министерски съвет, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е основателна в частта й срещу решението, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение на Министерския съвет № 464/18.07.2008 г. и предлага в тази част решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав. Изразява становище, че решението в останалата му част е правилно и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е жалбата частично е неоснователна, както и че решението частично е недопустимо. С обжалваното решение тричленният състав на шесто отделение, в производство по реда на чл. 179 - 184 и чл. 185 - 196 АПК, отхвърлил жалбата на Саве Кирилов Савов от гр. София за обявяване на нищожност и отмяна на Постановление № 202 на Министерския съвет от 31.08.2007 г. и приетата с него Наредба за реда, условията и критериите за признаването на организациите на военноинвалидите и на военнопострадалите за национално представителни (обн., ДВ, бр. 73 от 11.09.2007 г.), както и на Решение № 464 на МС от 18.07.2008 г. за признаване на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите със седалище в София за национално представителна организация (обн., ДВ, бр. 67 от 29.07.2008 г.). За да постанови решението си съдът приел, че първите два акта, представляващи подзаконови нормативен актове, са издадени при спазване на административнопроизводствените правила, по законова делегация съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите /ЗВВ/, от компетентния орган в кръга на дадените му правомощия, по предложение на съответните министри съгласно делегацията, при спазване на материалноправните разпоредби, поради което са законосъобразни. По отношение за втория оспорен акт, съдът приел, че се касае за общ административен акт, издаден от компетентния орган при спазване на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за реда, условията и критериите за признаване на организациите на военноинвалидите и военнопострадалите за национално представителни, поради което е законосъобразен. По касационната жалба срещу решението на тричленния състав относно отхвърляне жалбата на Савов срещу Постановление № 202 на Министерския съвет от 31.08.2007 г. и приетата с него Наредба за реда, условията и критериите за признаването на организациите на военноинвалидите и на военнопострадалите за национално представителни (обн., ДВ, бр. 73 от 11.09.2007 г.): Решението е правилно. Тричленният състав е обсъдил всички имащи значение за спора доказателства приложени към административната преписка, правилно е установил фактическата обстановка по издаването на оспорените постановление и приетата с него наредба, като правните му изводи кореспондират с нея. Правилно е прието, че при издаването на тези актове са спазени изискванията на дадената делегация по чл. 5, ал. 2 ЗВВ. Съгласно последният текст организациите на военноинвалидите и на военнопострадалите могат по тяхно искане да бъдат признати за национално представителни, като редът, условията и критериите за това признаване се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната и министъра на труда и социалната политика. В конкретния случай предложение за издаване на процесното постановление за приемане на наредбата, е направено от посочените министри, което е приложено в административната преписка и делото. Към предложението са приложени финансова обосновка, съгласувателни становища, справка за отразяване на становищата и проект за съобщение за средствата за масово осведомяване. С оглед на така установените обстоятелства обосновано и при правилно прилагане на материалния закон тричленният състав е приел, че оспорените постановление и наредба са издадени при спазване на административнопроизводствените правила и от компетентен орган по законова делегация, както и при спазване на материалноправни разпоредби, поради което са законосъобразни и жалбата срещу тях е неоснователна. В тази част на решението не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението в същата част следва да се остави в сила. По касационната жалба срещу решението на тричленния състав относно отхвърляне жалбата на Савов срещу Решение № 464 на МС от 18.07.2008 г. за признаване на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите със седалище в София за национално представителна организация (обн., ДВ, бр. 67 от 29.07.2008 г.): Правилно тричленният състав е приел, че посоченото решение представлява общ административен акт, както и е разгледал законосъобразността му само досежно дали е нищожен. Съгласно чл. 179, ал. 1 АПК общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвували в производството пред административния орган. В конкретния случай няма данни по делото да са изпращани отделни съобщения, а решението е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 67 от 29.07.2008 г., поради което срокът за оспорването му следва да се счита едномесечен, който е изтекъл на 29.08.2008 г. - петък, работен ден. Видно от жалбата /наречена от жалбоподателя "иск"/, същата е депозирана директно в Административен съд - София-град, а не чрез административния орган - Министерски съвет, като е входирана с № 1017 от 21.01.2009 г. С оглед на това жалбата е била процесуално допустима само досежно нищожността на оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, поради което правилно не е разглеждана материалната законосъобразност на акта. Съгласно чл. 5, ал. 1 от посочената по-горе наредба, Министерският съвет е оправомощен със съответен акт да признава организацията на военноинвалидите и военнопострадалите за национално представителна организация, поради което процесното решение не е нищожно. Отхвърляйки жалбата и в тази й част, съдът не е допуснал нарушения по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила и в тази част. Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК