Решение № 114 от 26.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6900/2014 г.

Решение № 114 от 26.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6900/2014 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Обжалвано е решение № 1654/31.07.2014 г., постановено по в. гр. дело № 5/2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско колегия, VII състав, с което е отменено решение № 444 от 25.10.2013 г., постановено по гр. дело № 265/2012 г. по описа на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав, в частта, с която като неоснователен и недоказан е отхвърлен предявения от В. П. М. срещу Ц. П. Ш. иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН за заплащане на сумата 19 205 лева в частта, с която В. П. М. е осъдена да заплати на Ц. П. Ш. разноски за разликата над сумата 853,44 лева до сумата 1 100 лева и в частта, с която В. П. М. е осъдена да заплати на Софийския окръжен съд държавна такса в размер на сумата 1 294,23 лева, като вместо това е постановено друго за осъждане Ц. П. Ш. да заплати на В. П. М. на основание чл. 12, ал. 2 ЗН сумата 19 205 /деветнадесет хиляди двеста и пет/лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.06.2011 г. до окончателното изплащане - стойност на извършени подобрения, изразяващи се в изграждане на двуетажната масивна сграда в поземлен имот с площ от 580 кв. м., представляващ по регулационния план на [населено място], парцел П-ри, отреден за част. имот пл. № 29 в квартал 52, с което спомогнала да се увеличи наследството на наследодателя й П. А. Ш., както и сумата 552,05/петстотин петдесет и два лева и 05 ст./лева - разноски по делото за двете инстанции. Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката Ц. П. Ш., представлявана от адвокат П. И., която го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е необосновано и неправилно тъй като е постановено в противоречие със съдебната практика, която прилага. Поддържа, че свидетелските показания са противоречиви и не са обсъдени с оглед приетите писмени доказателства, поради което незаконосъобразно е прието, че процесната сграда е построена от другата страна и съпруга й. От ответницата по касация В. П. М., представлявана от адвокат Б. Ц. Ц. е постъпил писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 281 от ГПК и данните по делото, приема следното: За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че страните по делото (сестри) са наследници на родителите си: майка Л. Г. Ш., починала на 25.09.2007 г. и баща П. А. Ш., починал на 16.10.1989 г. като двуетажната сграда в парцел II, пл. № 29 в кв. 52 на [населено място] е построена от В. П. М. и съпруга й, възлизаща на стойност 23 046 лева, при което Ц. П. Ш. е осъдена на основание чл. 12, ал. 2 ЗН да заплати сумата 19 205 лева (5/6 ид. ч.) съобразно квотите на страните по влязлото в сила решение № 50/20.01.2010 г. за допускане на делбата по гр. дело № 644/2008 г. на Самоковския районен съд. Взето е предвид, че майката Л. Г. Ш. е продала на дъщеря си Ц. П. Ш. своите 4/6 ид. ч. от два поземлени имота в същото село, в единия от които е построена двуетажната жилищна сграда както е по нот. акт от 08.07.2004 г. № 28, том IIА, рег. № 1910, дело № 221/2004 г. на нотариус С. Х., с район на действие Самоковския районен съд, вписан под № 239 в регистъра на Нотариалната камара. Отчетено е, че с отговора на въззивната жалба е направено възражение, че придобивната сделка от 08.07.2004 г. (покупко-продажба) изключва възможността за ангажиране отговорността на ответницата по чл. 12, ал. 2 ЗН по отношение 4/6 от стойността на къщата с оглед преклузията на чл. 133 ГПК, поради което не е обсъждано по същество. С определение № 128/06.03.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпроса: Налице ли е основание за разглеждане на искова претенция по чл. 12, ал. 2 ЗН в обема на наследствените права или от нея следва да се приспадне онова, което е придобито чрез покупко-продажба приживе на наследодателката и каква е процесуалната стойност на възражението, направено пред въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 133 ГПК? На въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение настоящата инстанция приема следното: В отговора на въззивната жалба, подадена от В. П. М., Ц. П. Ш. чрез пълномощника адвокат П. И., е възразила и относно основателността на претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН за стойността на 4/6 от подобренията, която идеална част е придобита от касатора по сделка, а в писмения отговор по чл. 133 от ГПК пред първата инстанция искането е оспорено изцяло. Върховният касационен съд трайно и непротиворечиво възприема претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН като облигационна независимо дали е поискано присъждане на увеличението в имот или в пари, тъй като правото на наследника да иска увеличението в имот или в пари се основава на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване - т. 9 на ППВС № 1/28.05.1979 г. Именно по тези съображения искането по чл. 12, ал. 2 ЗН следва да се разреши с решението по чл. 346 ГПК /чл. 286 ГПК (отм.) - т. 4 на ППВС № 4/1964 г.; т. 2 на ППВС № 7/1973 г.; ТР № 28/11.IV.1970 г. на ОСГК на Върховния съд. От приложеното гр. дело № 644/2008 г. на Самоковския районен съд делбата е извършена като с определение от 05.04.2011 г. не е приет иск по сметки за подобренията - предмет на настоящото производство, а с оглед решението по допускане на делбата квотите на страните са: 1/6 ид. ч. за В. П. М. и 5/6 ид. ч. за Ц. П. Ш. като безспорно последната е придобила 4/6 ид. ч. от майка си чрез покупко-продажба. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Решението на въззивния съд е неправилно до размер на 4/6 от стойността на присъдената сума на основание чл. 12, ал. 2 от ЗН като при постановяването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. Дъщерята-касатор е наследник по закон, същата като приобретател по сделка (на 4/6 ид. ч. от делбените имоти от майката на страните) платила е цена, поради което до този размер претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН е неоснователна. Решавайки спора по същество на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК настоящата инстанция приема, че претенцията по чл. 12, ал. 2 от ЗН е неоснователна за сумата 12 803,33 лева, до който размер въззивното решение следва да се отмени, а в останалата част - потвърди. К. претендира разноски по делото, а съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК те са в размер на сумата 1 106 лева за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Пред първата инстанция и двете страни не са представили списък за сторените разноски както предвижда чл. 80 от ГПК - до приключване на последното заседание, поради което не следва да се съобразяват. Пред въззивния съд Ц. П. Ш. е претендирала направени разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата 1 000 лева, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК докато В. П. М. не е представила такъв списък. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 81 от ГПК съобразно уважената част на иска се присъждат на Ц. П. Ш. разноски в размер на сумата общо 1 404 лева, от които 737,33 лева за касационната инстанция и 666,66 лева за въззивната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение