Решение № 6486 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 273/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.405 от КТ. Образувано е по касационна жалба на "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория - Рамус" ООД представлявано от доц.д-р Р. М. чрез адв.Е. Миланова против решение 22404 от 05.11.2024 год. постановено по адм. дело 2644/2024 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против задължително предписание обективирано в т. 8 от Протокол за извършена проверка ПР2403521/23.02.2024 год. на Дирекция "Инспекция по труда" Добрич. Наведените в жалбата възражения относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на закона са относими към касационните основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон чл.66, ал.1, т.1 от КТ, тъй като в случая в трудовите договори имало посочено място на работа, което отговаряло на чл.66, ал.3 от КТ. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната принудителна административна мярка. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" Добрич чрез пълномощника юрисконсулт Димитрова оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл.218, ал.2 от АПК касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е обективираното в т. 8 от Протокол за извършена проверка ПР2403521/23.02.2024 год. на Дирекция "Инспекция по труда" Добрич задължително предписание дадено на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, с което на "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория - Рамус" ООД в качеството му на работодател се предписва да договори в трудовите договори на работещите в медико-диагностичната лаборатория в гр.Добрич, [улица]задължителната клауза място на работа съгласно чл.66, ал., т.1 от КТ. По делото е безспорно установено, че в периода от 26.01.2024 год. до 23.02.2024 год. инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" Добрич са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство от "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория - Рамус" ООД. Констатациите от проверката са обективирани в протокол от 23.02.2024 год. В т. 8 от същия е установено, че в трудовите договори на работещите в медико-диагностичната лаборатория в гр.Добрич, [улица]работодателят не е договорил задължителната клауза място на работа с упоменат адрес нарушен е чл.66, ал.1, т.1 от КТ. Работодателят стопанисва манипулационни и на два други адреса в гр.Добрич. Предписанието по т.8 е обжалвано от дружеството пред Административен съд София-град, който с процесното решение е отхвърлил жалбата. За да постанови акт с процесното съдържание съдът е приел, че задължителното предписание обективирано в т.8 от Протокол за извършена проверка ПР2403521/23.02.2024 год. на Дирекция "Инспекция по труда" Добрич е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, мотивирано е и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Предписанието е издадено и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът се е позовал на чл.66, ал.1, т.1 от КТ, според който мястото на работа е съществен елемент от трудовия договор. Установил е, че работодателят е регистрирал клинична лаборатория на адрес гр.Добрич, [улица], както и две манипулационни в гр.Добрич на адрес [улица] и [улица]. Съгласно съдебна практика на ВКС под понятието място на работа се разбира териториалните граници, в които работникът или служителят се задължава да предоставя работна сила и където трябва да полага труда си. С оглед на установеното, че "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория - Рамус" ООД е голямо предприятие регистрирано е за извършване на специализирани медицински изследвания в лаборатории в 12 града и 131 манипулационни, съдът приема, че при определяне на мястото на работа работодателят е приложил специфичния критерий, а именно мястото на работа да се конкретизира с трудовия договор, но същият не е изпълнил заложения критерий. Посочването в трудовите договори за място на работа само населеното място гр.Добрич, не е достатъчно за изпълнение на изискванията на чл.66, ал.1 т.1 от КТ. Съдът намира, че в трудовите договори следва конкретно да бъде посочен обектът, в който работникът или служителят се задължава да полага труда си. При тези установявания е формиран извод, съобразно който работодателят не е изпълнил задължението си по чл.66, ал.1, т.1 от КТ, съответно принудителната административна мярка задължително предписание по т.8 от Протокол за извършена проверка ПР2403521/23.02.2024 год. на Дирекция "Инспекция по труда" Добрич е законосъобразно наложена. Върховният административен съд шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съдебен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. В хода на производството пред Административен съд Добрич, инстанцията по същество на спора, пред която следва да се установят юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Събрани са всички относими към правилното решаване на спора доказателства, но са изведени неправилни правни изводи. Решението е постановено при неправилно прилагане на разпоредбите на чл.66, ал.1, т.1 и ал.3 от КТ, във връзка с §1, т.4 от ДР на КТ. Съгласно първата разпоредба трудовият договор съдържа данни за страните и определя основното съдържание на договора като на първо място следва да е уговорено мястото на работа. Съгласно ал.3 на същия член за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Т.е. според КТ мястото на работа посочено в трудовия договор е седалището на предприятието. Допуска се мястото на работа да е различно от седалището на предприятието, ако е уговорено друго със самия трудов договор и на последно място се допуска мястото на работа да е различно от седалището на предприятието ако следва от характера на работата. В конкретния случай видно от представените по делото трудови договори в същите е говорено място на работа-гр.Добрич. Приложена е втората хипотеза на чл.66, ал.3 от КТ, а именно, че мястото на работа се уговаря с трудовия договор, тъй като седалището на предприятието е в гр.София. Следователно работодателят точно е изпълнил задължението си в трудовите договори да е включена задължителна клауза място на работа съгласно чл.66, ал.1, т.1 от КТ, поради което не е налице нарушение на трудовото законодателство. Във връзка с горното не се споделя извода на първоинстанционния съд, че в трудовия договор следва да се посочи точно обектът, където работникът или служителят се задължава да предоставя работната си сила. Конкретното място, където лицето изпълнява трудовите си задължения е неговото работно място, което съгласно §1, т.4 от ДР на КТ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. Понятието "работно място" по горепосочения смисъл е по-тясно понятие от "място на работа". Това е така поради различието в легалните дефиниции на място на работа, респ. предприятие §1, т.2 от ДР на КТ- всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд), и работно място §1, т.4 от ДР на КТ - помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. В настоящия случай поради изрично посочване в трудовите договори на работниците на "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория - Рамус" ООД на задължителния елемент място на работа не е налице нарушение на трудовото законодателство. Изводите на съда за съставомерност на допуснато нарушение от работодателя на нормата на чл.66, ал.1, т.1 от КТ водещи до налагането на принудителна административна мярка на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ не се обосновават от данните по административната преписка. С оглед установените правнорелевантни факти основателни са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Горното обуславя наличието на касационни основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на първоинстанционното решение. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отмени наложената на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ по отношение "Самостоятелна медико-диагностична лаборатория - Рамус" ООД в качеството му на работодател, принудителна административна мярка - задължително предписание, обективирано в т. 8 от Протокол за извършена проверка ПР2403521/23.02.2024 год. на Дирекция "Инспекция по труда" Добрич. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е основателна. Следва да се осъди Дирекция Инспекция по труда Добрич да заплати на касатора разноски за касационната инстанция в размер на 770 лева, от които 370 лева държавна такса и 400 лева адвокатски хонорар. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.второ и чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,