Решение № 13224 от 23.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6689/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Стралджа, чрез проц. представител адв. А. Канева, против решение 80 от 22 април 2021 г., постановено по адм. д. 323/2020 г. по описа на Административен съд Ямбол. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в касационата жалба. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Ривърс инвест" ЕООД, [ЕИК], против Мълчалив отказ на Главния архитект на община Стралджа, обл. Ямбол, да се произнесе по искане за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж на "Складова база "Стралджа-Мараш" - поетапно възстановяване на шест броя сдвоени складове за съхранение на боеприпаси и взривни материали върху съществуващи площадки в ПИ с идентифкатор 69660.460.9, в землището на гр. Стралджа", депозирано със заявление вх. ВхК-2335 от 27 юли 2020 г., подадено от "Ривърс инвест" ЕООД. Съдът е прогласил нищожността на мълчаливия отказ и е върнал делото като преписка на главния архитект за продължаване на административното производство и произнасяне по искането. Решението, предмет на контрол в настоящото производство, следва да бъде обезсилено по следните съображения. Заявление, със същото искане дружеството е било отправило до главния архитект на 08 септември 2015 г. Главният архитект е постановил изричен отказ от 23 септември 2015 г., оставен в сила със заповед ДК-10-ЮИР-21 от 22 април 2016 г. на началника на РДНСК-Югоизточен район. С решение от 14 ноември 2016 г. по адм.д. 1-2/2016 г. АС Ямбол е отменил заповедта на началника на РДНСК-ЮИР и отказа на главния архитект като делото е върнато на главния архитект за произнасяне по заявлението на дружестото. Решението на АС Ямбол е оставено в сила с решение 8825 от 04 юли 2017 г., постановено по адм. д. 14471/2016 на Върховния административен съд. Следва нов изричен отказ на Главния архитект от 12 ноември 2018 г., оставен в сила с решение 274 от 03 декември 2019 г., по адм. д. 132/2019 г. на АС Ямбол. Това решение е отменено с решение 9998 от 21 юли 2020 г. на Върховен административен съд, прогласена е нищожността на отказа на Главния архитект по реда на чл. 177, ал. 2 АПК и преписката - отново върната на органа за произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, подробно изложени в мотивите на съдебния акт. Ноторно е, че административният орган не може да формира следващ мълчалив отказ при никакви обстоятелства. Неправилен е изводът на АС Ямбол, че отново е налице мълчалив отказ на задължения да се произнесе главен архитект и че той е нищожен съобразно правилото от чл. 177, ал. 2 АПК:. Нищожността е приравнена на правно нищо, т.е. нещо, което изначално не съществува в правния мир, тъй като не може да породи правни последици. Член 58 ал. 1 АПК приравнява мълчаливия отказ за произнасяне на съществуващ административен акт, т.е. приема се, че има, по силата на законова фикция, акт, чиято законосъобразност може да се изследва и установява. Като законово уредена фикция мълчаливият отказ касае само законосъобразност на приравнен към съществуващ такъв, административен акт. Нищожният административен акт страда от сериозен порок, толкова сериозен, че го прави несъществуващ, тъй като не поражда, а и не е могъл да породи, правни последици. Да се приеме, че мълчалив отказ може да е нищожен е все едно да се приеме, че не съществува несъществуващото, което само по себе си е non sens. Мълчаливият отказ може да се обжалва пред съда касателно неговата незаконосъобразност, но не и с искане за прогласяване на неговата нищожност. След като не е налице външно изявление на волята на органа е допустима единствено проверката за неговата законосъобразност. Това е така, защото мълчаливият отказ не е само липса на волеизявление от задължения административен орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. В отлика от визираното в чл. 21 АПК, мълчаливият отказ не просто се приема за административен акт, но по силата на законовата фикция се счита за издаден при спазване на производството и формата на издаването му. Мълчаливият отказ е мълчалив точно защото в предвидения от закона срок административният орган изобщо не се е произнесъл по искането, в това число не е изложил и никакви мотиви. Обжалването на мълчаливия отказ е средство за защита от бездействието на администрацията, но в сроковете и свързано с неговата незаконосъобразност. В член 177, ал. 2 АПК законодателят е предвидил прогласяване на нищожност на актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда. Нормата визира съществуващи актове, тъй като презумирайки, че съществува административен акт при наличие на мълчалив отказ, не може да гадаем какво би било съдържанието му, при това в хипотезата на нищожност. В настоящия казус, по същото искане, вече има постанове изричен отказ, чиято нищожност, на осн. чл. 177, ал. 2 АПК, е прогласена от Върховния административен съд. Мълчалив отказ по същото искане е недопустим, тъй като по този въпрос има произнасяне с влязъл в сила съдебен акт. Неизпълнението на съдебното решение в този случай има правни последици, различни от визираните в първоинстанционното производство, и те са визирани в Глава осемнадесета на АПК, чл. 302 и следващите. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че постановеното от АС Ябол решение следва да бъде обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 3 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав