Решение № 15228 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10514/2018 г.

Решение № 15228 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10514/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел /СНЦ/ "Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права – МУЗИКАУТОР" /СНЦ "МУЗИКАУТОР", Сдружението/ срещу решение № 4333/26.06.2018 г. постановено по административно дело № 3329/2018 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва извода на съда, че задълженият орган правилно се е позовал на наличието в конкретния случай на изключението по чл. 13, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Счита, че неправилно и необосновано съдът е изключил приложението на чл. 13, ал. 4 ЗДОИ и е приел, че с процесната обществена информация не се изпълнява нито едно от посочените в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДОИ условия, което не съответствало на обективната истина. Неправилно съдът е приел, че процесният отказ е постановен при спазване на чл. 38 ЗДОИ. Твърди, че съдът не е съобразил, че при отмяната на обжалвания мълчалив отказ предмет на адм. дело № 3330/2018 г. и адм. дело № 12302/2017 г. ще следва да се счита за отменен и последвалия изричен отказ. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на изричния отказ на главния секретар на Министерство на културата /МК/ и уточнението към него и по съображения изложени в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – Главният секретар на МК не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на СНЦ "Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права – МУЗИКАУТОР" срещу отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Уведомление изх. № 97-00-54/6.12.2017 г. на главния секретар на Министерство на културата. Решението е правилно, като резултат. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Установено е, че от СНЦ "МУЗИКАУТОР" е подадено заявление заведено с вх. № 97-00-54/17.08.2017 г., с което е поискано предоставянето по реда на ЗДОИ на следната информация: 1. На какви документи /официални и неофициални/, мотиви, анализи, становища, проучвания и всякаква друга информация се основават: 1. изявление, отразено в позицията, публикувана на интернет страницата на МК на 20.01.2017 г. и 2. изявление, отразено в становище с изх. № 97-00-71/8.11.2016 г. на директора на Дирекция "Авторско право и сродни права" до директора на Дирекция "Правно обслужване и обществени поръчки"; 2. Какви са източниците на документите /официални и неофициални/, мотиви, анализи, становища, проучвания и всякаква друга информация по т. 1; 3. Копия от документите по т. 1. На 28.09.2017 г. в МК е заведена жалба срещу мълчалив отказ по това заявление. С Уведомление изх. № 97-00-54/10.10.2017 г. на главния секретар на МК, Сдружението е уведомено, че подаденото от него заявление по своята същност не би могло да се квалифицира като заявление по ЗДОИ, тъй като не съдържа описание на исканата обществена информация съобразно чл. 25, ал. 1, т. 2 от закона, а само се визира предпочитаната форма, под която да бъде предоставена информацията. Изрично е посочено, че по реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация, но не и само достъп до документи. На трето място е прието, че исканата информация не съставлява обществена такава, поради което за административния орган не съществува задължение за предоставянето й. Предвид това е указано, че заявителят следва да уточни предмета на заявлението като не е посочен срок, в който да направи това. Писмото е получено на 12.10.2017 г. На 26.10.2017 г. от СНЦ "МУЗИКАУТОР" е депозирано уточнение към заявление вх. № 97-00-54/17.08.2017 г., заведено с вх. № 97-00-55/26.10.2017 г. Конкретизирано е, че по т. 1 от заявлението следва да се има предвид искане за предоставяне на данни относно всички документи, които са послужили за формираните двата броя изявления, посочени в заявлението; същото е конкретизирано и по т. 2 от заявлението; във връзка с искането по т. 3 е посочено, че няма пречка за предоставянето на исканите документи. С процесното Уведомление изх. № 97-00-54/06.12.2017 г. на главния секретар на МК заявителят е уведомен, че исканата информация не е обществена по смисъла на законовата дефиниция, а дори да се приеме, че попада в приложното поле на закона, предоставянето й не е дължимо с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. При така установените факти правилно съдът е приел, че оспореното уведомление е издадено от компетентен орган, предвид представената Заповед № РД-09-262/17.05.2017 г. на министъра на културата, с която на главния секретар на МК са предоставени правомощията по разглеждане и произнасяне по подадени заявления за достъп до обществена информация. Правилно е приел, че уведомлението има характер на решение за отказ за предоставяне на обществена информация по чл. 38 от ЗДОИ, като изложените в касационната жалба съображения в тази връзка съображения са неоснователни. Съгласно чл. 38 ЗДОИ в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване. От съдържанието на оспорваното се установяват като фактическо основание за постановения отказ за предоставяне на информация – исканата информация не е обществена, алтернативно е служебна такава, така и правното основание за постановения отказ. Непосочване на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, която препраща към чл. 13, ал. 2 ЗДОИ, в конкретния случай, не може да се разглежда като съществен порок на акта, тъй като в случая органът е приел, че исканата информация не отговаря на определението за обществена информация по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ и само алтернативно е развил съображения, че ако се приеме, че информацията е обществена, то тя е служебна такава. С оглед алтернативно приетото по отношение на информацията, фактическите установявания са подведени под съответстващата им норма на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ. Правото на защита на заявителя не е накърнено. Решаващият съд е обсъдил липсата на указание относно възможността за обжалване на решението, като правилно е приел, че доколкото този пропуск на органа води до благоприятна за оспорващия последица – удължаване на срока за обжалване на два месеца, неспазването на посоченото изискване към формата на акта не следва да бъде третирано като порок, обуславящ отмяната на формално основание. Правилно съдът е приел, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да се определят като съществени и които да са основание за отмяна на акта. По отношение приложението на материалния закон. В мотивите си съда не е уточнил какво приема за водещо относно характера на информацията – дали тя обществена или не, предвид основното и алтернативно основание за постановения от главния секретар на МК отказ. Със заявлението, по което е постановен процесният отказ и с което е уточнено заявление за достъп до обществена информация вх. № 97-00-54/17.08.2017 г. е поискана информация, формулирана в три точки по отношение на: изявление, отразено в позицията, публикувана на интернет страницата на МК на 20.01.2017 г. и изявление, отразено в становище с изх. № 97-00-71/08.11.2016 г. на директора на Дирекция "Авторско право и сродни права" до директора на Дирекция "Правно обслужване и обществени поръчки". В уточнението е посочено какво съдържат изявленията, като част от тях са цитирани. Правилно съдът е приел, че видно от съдържанието и на двете изявления, цитирани в заявлението за достъп до обществена информация, се касае за спор между МК и СНЦ "МУЗИКАУТОР". Информацията се иска именно във връзка с този спор и на практика със заявлението се цели получаване на отговор от МК, защо са направени тези изявления, което не може да се постигне по реда на ЗДОИ. Цели се събиране на сведения с оглед дейността и конкретния интерес на сдружението, т. е. получаване на сведения извън обхвата на ЗДОИ. С оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ целта на предоставянето на информацията е лицата, да могат да си съставят собствено мнение за дейността на задължен субект, чрез получаване на конкретна и ясно формулирана информация. В случая от изложеното в заявлението може да се направи извод, че се търсят доказателства за направените изявления, а не обществена информация. Поради това поисканата информация не може да се приеме, като обществена по смисъла на ЗДОИ, защото не отговаря на изискването на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Достъпът до информацията, по начина по които е формулирана в заявлението на касатора, предполага анализ на материали публикувани на интернет страницата на МК и отговор защо това е направено. Правилно в оспорвания административен акт е посочено, че формулираното искане в заявлението, с което се изисква анализ на материал публикуван на интернет страницата на МК, не би могло да се квалифицира като искане за достъп до обществена информация. Информацията не е предоставена, защото не е обществена. По отношение на алтернативно изложените от административния орган съображения. Правилни са съображенията на съда относно алтернативно посоченото от административния орган основание за отказ за предоставяне на информацията, а именно, че дори и да се приеме, че информацията достъп, до която се иска е обществена, то същата попада под ограничението на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ. Иска се достъп до изявления, като за първото от тях не се посочва от кого изхожда и по какъв повод е дадено, а второто изявление касае становище на директор на една дирекция на МК до директора на друга дирекция в същото министерство. Информацията няма самостоятелно значение. По отношение доводите в касационната жалба, свързани с наличието на надделяващ обществен интерес. Съгласно § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ "Надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. След като информацията не е обществена липсва изначално основание за преценка дали е налице надделяващ обществен интерес за предоставянето и. А ако се приеме, че се касае за служебна обществена информация не са налице условията на законовата разпоредба, за да се приеме, че е налице надделяващ обществен интерес. Касае се за изявления засягащи Сдружението във връзка със съществуващ частен спор между него и МК свързан с дейността на Сдружението. Изложените от решаващия съд съображения в тази връзка са правилни. П отношение на твърденията, че съдът не е съобразил, че при отмяната на обжалвания мълчалив отказ предмет на адм. дело № 3330/2018 г. и адм. дело № 12302/2017 г. и двете по описа на АССГ ще следва да се счита за отменен и последвалия изричен отказ на първо място следва да се отбележи, че те са недоказани. Касаторът не е ангажирал в хода на първоинстанционното производство доказателства за отмяна на постановените мълчаливи откази. На второ място при служебна проверка, направена от настоящия състав се установи, че адм. дело № 3330/2018 г. е прекратено на основание чл. 159, т. 7 от АПК, именно поради по ранно образуваното дело № 3329/2018 г., като определението за прекратяване е оставено в сила с определение № 10599/17.08.2018 г. по дело № 7620/2018 г. по описа на ВАС. Предмет на адм. дело № 12302/2017 г. е изричен отказ на главния секретар на МК с изх. № 97-00-54/10.10.2017 г, видно от намиращия се на лист 4 от досието на дело № 3329/2018 г. протокол от проведено на 19.03.2018 г. съдебно заседание. Решението е валидно и допустимо и при липсата на основанията сочени като касационни основания, следва да се остави в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, не е и поискала присъждането на такива, поради което не й се следват, въпреки отхвърлянето на жалбата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение