Решение № 8957 от 30.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9865/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Националната здравноосигурителна каса, чрез процесуалния и представител гл. юрисконсулт Василева срещу решение 3620 от 06.07.2020 г., постановено по адм. дело 2371/2020 г. по описа на Административен съд София град в частта му, с която е осъдена да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният срещу нея иск се отхвърли изцяло като неоснователен, алтернативно се намали размерът на присъденото обезщетение. Ответникът К. Маринков чрез процесуалния си представител адвокат Николова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София град се е развило по исковата молба на К. Маринков против Център Фонд лечение за деца, с която е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на неговия директор, изразяващо се в несвоевременно насрочване на заседание на Обществения съвет към фонда, забавило издаването на заповед за осъществяване на лечението на детето му в чужбина. Вредите извежда като преживян стрес, болки и страдания при несбъдване на очакванията му за своевременно лечение на неговото дете, починало преди осъществяване на лечение в чужбина. С решение 6578 от 12.11.2018 г., постановено по адм. дело 5855/2018 г. по описа на Административен съд София град, предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. С решение 2821 от 21.02.2020 г., постановено по адм. дело 810/2019 г. по описа на Върховния административен съд решението на Административен съд София град е отменено, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване дадените с него указания. При разглеждане на делото като ответник е конституирана Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), като правоприемник на закрития Фонд лечение за деца. С обжалваното решение, постановено при новото разглеждане на делото, административният съд е уважил частично предявения иск. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като е приел размера, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Решението е валидно, допустимо но частично неправилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността възниква при отменен по надлежния ред акт или установени незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск. Доказано е по делото наличието на първият елемент на фактическия състав фактическо бездействие на директора на Център Фонд лечение за деца за насрочване в установения от закона срок на заседание на Обществения съвет към Фонда, като предпоставка за реализиране на процедурата по издаване на административен акт за изпращане на детето на ищеца за лечение в чужбина. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Правилника за дейността и организацията на Център Фонд за лечение на деца (отм.), директорът на фонда насрочва заседание на Обществения съвет за разглеждане на всяко заявление до 10 дни от получаване на оферта и докладите по ал. 1, но не по-късно от 30 дни от датата, на която е постъпило заявлението. В случая заявление е подадено на 03.07.2017 г., заседание не е насрочено в установения от закона срок, изтекъл на 03.08.2017 г., а със забава от 20 дни на 23.08.2017 г., на което заседание е одобрено по принцип организационното и финансово оперативно лечение на детето. Наличието на тази законова предпоставка е прието още с решение 2821 от 21.02.2020 г., постановено по адм. дело 810/2019 г. по описа на Върховния административен съд. Следва да се отбележи, че неправилно в обжалваното решение съдът е приел нарушение на разпоредбата на чл. 42а, ал. 1(Нов ДВ, бр. 98 от 2017 г.) от Правилника за дейността и организацията на Център Фонд за лечение на деца (отм.), тъй като същата е приета след приключване на конкретното административно производство. Неправилно съдът в обжалваното решение е извел и други бездействия на органи на ответника, на каквито предявения иск не се основава. Основанието, обстоятелствата, на които се основава искът обхваща фактите от които се твърди да произтича претендираното право, при което съдът дължи произнасяне единствено по въведените от ищеца в исковата молба факти. В случая в исковата молба като бездействие на ответника е въведено единствено несвоевременно насрочване на заседание на обществения съвет от директора на Фонда, по което се дължи произнасяне от съда и което бездействие е установено по делото. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател че с оглед характера на проведената процедура се касае до правни, а не фактически действия, тъй като същата приключва с административен акт. Дължимите се от директора на Фонда действия, предхождащи административния акт са фактически и следва да се осъществяват в предвидените срокове с оглед характера и спецификата на дейността на Център Фонд за лечение на деца. Доказани са по делото и останалите законови предпоставки, причинени неимуществени вреди, пряка последица от незаконосъобразното бездействие. То е довело до твърдените в исковата молба и доказани в хода на съдебното производство стрес, болка и страдание, с оглед очакванията на родителя за предоставяне възможност за лечението на детето му във възможно най-кратък срок, с оглед тежкото му здравословно състояние. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени. Вредите в случая пряко произтичат от незаконосъобразно бездействие, довело до забавяне на процедурата, относима към лечение в чужбина с 20 дни. При приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът намира, че размерът на справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди, съобразно обстоятелствата при които е извършено увреждането и продължителността на бездействието от което то произтича, е в размер на 30000 лева. То е довело до соченото в исковата молба душевно състояние, като неговите обективни измерения се установяват от свидетелските показания. От датата на установяване на незаконосъобразното бездействие се следва и лихва върху главницата. С оглед изложеното, обжалваното решение в частта му, с която е уважен предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума над 30 000 лева до присъдената такава от 200 000 лева се явява неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли и в тази му част. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е неоснователно, тъй като не се доказва такива да са сторени. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение