Решение № 14455 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8385/2013 г.

Решение № 14455 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8385/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Светла Томова Томова против решение № 1171/20.02.2013 г., постановено по адм. дело № 1918/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 159 от 01.03.2011 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО). Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че целият й трудов стаж е в "Кремиковци" АД, а положеният труд за периодите 03.10.1984 г. - 01.01.1992 г. и 1.02.1992 г. - 1.01.1996 г. е от първа категория, а не от втора, както е прието от административния орган и от съда. Прави искане решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде уважена жалбата й. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Столично управление "Социално осигуряване" в писмено становище поддържа неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил оспорването на Светла Томова Томова против решение № 159 от 01.03.2011 г. на директора на СУСО, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане № 5604237291/13 от 24.09.2010 г. на ръководителя на "ПО". За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО - директорът на СУСО в кръга на правомощията му, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания за неговото издаване и в съответствие с целта на закона. Пенсията на жалбоподателката за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е отпусната с разпореждане № 5604237291/2 от 10.03.2010 г. на ръководителя "ПО", считано от 30.12.2009 г. пожизнено в размер на 500,81 лв. при зачетен осигурителен стаж 9 г., 1 м., 28 дни от първа категория; 15 г., 9 м., 8 дни при втора категория и 11 г., 7 м., 29 дни от трета категория труд, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория по реда на чл. 104, ал. 2 КСО - 46 г. 7 м. 23 дни. С обжалваното разпореждане № 5604237291/13 от 24.09.2010 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от датата на отпускането й, съгласно което е признат осигурителен стаж от втора категория труд - 24 г., 11 м. и 6 дни, осигурителен стаж от трета категория - 11 г., 7 м. и 29 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 42 г, 9 мес. и 29 дни, като е определена в размер на 459,67 лв. С оспореното в първоинстанционното производство решение на директора на СУСО е оставена без уважение жалбата на Томова срещу това разпореждане. Съдът е приел за неоснователно възражението относно категорията на труда, положен от жалбоподателката на длъжностите "електромонтьор" и "бобиньор" в "Кремиковци" АД, Електроремонтна база (ЕРБ), ремонтен завод № 4, 261 обект (цех) през периодите 03.10.1984 г. - 01.01.1992 г. и 1.02.1992 г. - 1.01.1996 г. В тази връзка е обосновал, че трудът правилно е зачетен от втора категория при изменението на пенсията с разпореждането от 24.09.2010 г. Изложил е съображения, че няма основания за определяне на този труд като такъв от първа категория съгласно разпоредбата на чл. 6и, б. "х", чл. 66д, б. "н" и чл. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.), а попада в записа на чл. 8б, б. "ч" от ПКТП, като е направил подробен и задълбочен анализ на всички представени от страните и събрани в хода на производството писмени и гласни доказателства, както и след позоваване на заключението на единичната съдебно - счетоводна експертиза. Обжалваното решение е правилно. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд. На касатора Светла Томова Томова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане от 10.03.2010 г., а с разпореждане № 5604237291/13 от 24.09.2010 г. е изменен размера на пенсията на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО. Това разпореждане е издадено, след като с удостоверение обр. УП- 3 № 2929/10.06.2010 г. от "Кремиковци" АД е анулирано предходно удостоверение, издадено от същия осигурител, въз основа на което е зачетен осигурителен стаж при отпускане на пенсията за посочения период като първа категория труд. След извършена проверка пенсионният орган е констатирал, че касаторката фигурира в разплащателните ведомости за заплати за спорните периоди на длъжностите "електромонтьор" и "бобиньор на ел. машини", както и че местонахождението на работните й места е в халето на ЕРБ, а положеният труд е като неподвижен състав. Относно възражението за неправилно определяне на категорията на труда на жалбоподателката на двете длъжности в Ремонтен завод № 4 на Кремиковци" АД, ЕРБ, обект 261 през спорните периоди изводите на съда също са правилни. Работата на посочените длъжности и в конкретното предприятие не попада в хипотезата на чл. 6и, б. "х" от ПКТП (отм.), регламентираща труда от първа категория на работниците и инженерно-технически работници в "Кремиковци", ремонтен завод № 4, а именно: технолог, техн. ръководител, електроженист, машинен шлосер по поддръжка и ремонт, електрошлосер, механошлосер, електроженист по поддръжка и ремонт, електрошлосер по поддръжка и ремонт, майстор по ремонта - електро. По делото са събрани данни, от които се установява, че дейността в ремонтната база на "Кремиковци" АД, в която е работила Томова, е била организирана в две направления: функции и дейности, осъществяване от персонал - неподвижен състав в цеха на базата и такива, осъществявани в цеховете на производствените единици на дружеството от персонал - подвижен състав, който на основание т. 66д, б. "н" от ПКТП ползва категорията труд на основните работници в цеховете, където е работил за времето, когато е работил в тях. В случая, след като е обсъдил представените трудови договори между "Кремиковци" АД и Томова, анексите към тях, сключените допълнителни споразумения, длъжностите характеристики за двете длъжности, показанията на св. Георгиева, заключението на съдебно - счетоводната експертиза съдът е обосновал извод, че заеманите от жалбоподателката длъжности не попадат в първа категория труд. Обсъдил е подробно какво и къде е било работното й място, както и трудовите й функции, като е достигнал до заключението, че заеманите длъжности попадат в записа на чл. 8б, б. "ч" от ПКТП (отм.), според който от втора категория е трудът на работещите в "Кремиковци" АД, Ремонтни заводи № 1, № 2, № 3 и № 4 до началник на завод (директор) включително, без включените в т. 6и и без работещите в отделите "Планов", "ФСО", "Конструктивен", "КОСВ", "МТС", "Коопериране и обезпечение", "Координация и контрол", лаборант, лаборант-аналитик, началник на склад, магазинер. Правилно съдът е приел, че длъжностите, заемани от лицето през спорните периоди не попадат в изрично изброените в нормата изключения. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е посочил, че от жалбоподателката не са представени доказателства, от които да се направи извода, че в случая са приложими и разпоредбите на чл. 67 и чл. 68 от ПКТП (отм.), което да обуславя определянето на труда като такъв от първа категория. С разпоредбите на чл. 67 и т. 68 от ПКТП (отм.) е прието, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. При изменения в наименованията на извършваната работа, но без промяна на характера й, работниците и служителите запазват категорията си. Обосновано административният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства във връзка с прилагането на цитираните разпоредби. Пред настоящата инстанция също не са представени доказателства в подкрепа на претенцията на жалбоподателката за определяне на категорията на труда за спорните периоди. Заключението на комплексната експертиза не води до извод, различен от направения от съдебния състав на Административен съд София - град относно категорията труд и определянето му като такъв от втора категория. Съдът е направил задълбочено изследване на картата за оценка на условията на труд, изготвена съгласно Наредбата за комплексно оценяване условията на труд (ПМС № 169/28.08.1991 г.), като се е позовал на протокол № 2/14.03.1995 г., в който длъжностите "електромонтьор" и "бобиньор на ел. машини" попадат в първата група, в която са включени длъжности и работни места с по - ниска степен на риск и вредност спрямо втората група, указваща на различна степен на вредни условия на труд. Като краен резултат съдът е приел, че заеманите от Томова длъжности са за работни места, което не са били на открито, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че осъществяваните от нея дейности са от неподвижен състав. Възражението, че целият трудов стаж на Томова е преминал в "Кремиковци" АД не обосновава извод относно определянето на труда през посочените периоди като положен при условията на първа категория. Съдът е обсъдил и идентичните според жалбоподателката случаи, в които на Тодорка Стоянова и Малина Кръстева, работили в ЕРБ на ремонтен завод № 4 на "Кремиковци" АД, е определена първа категория труд, положен от тях на заемани длъжности като подвижен състав. След съпоставката на данните, съдържащи се в преписките на Томова и двете посочени лица, съдебният състав е обосновал заключение, че липсва идентичност в случаите, доколкото длъжностите на жалбоподателката са попадали в неподвижен състав, което е пречка за зачитане на труда й като първа категория. Касационната инстанция напълно споделя направените от първоинстанционния съд изводи в тази насока. При извършената проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касационната жалбоподателка не се дължат разноски за производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,