Решение № 2518 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11401/2011 г.

Решение № 2518 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11401/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на областния управител на област София против решение по адм. д. № 2320/2009 г. по описа на АС София град. Иска обезсилване с доводи, че жалбата до съда няма входящ номер в деловодството на областната администрация. В областната администрация не е поставен и входящ номер на заявлението. Освен това намира за неправилно решението и в частта, в която на областната администрация е изпратена преписката за провеждане на втора фаза по ЗОСОИ. Ответната страна Димитър Николов Милев, Албена Георгиева Кехлибарова, Георги Симеонов Кехлибаров и Георги Николов Милев оспорват касационната жалба. Твърдят, че в рамките на 13-годишен период от време областната администрация препятства завършването на производството по ЗОСОИ, включително чрез изгубване на преписката в цялост, неизпращане на жалбата до съда. Не оспорват жалбата в частта, в която се иска отмяна на решението, в частта, с която се изпраща административната преписка на областния управител за определяне на оценка на обезщетението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната инстанция, защото при уважаване на искането по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ съдът следва да разгледа и реши претенцията окончателно. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок от получаване на съобщението, намира същата за допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: В производство по чл. 6 от ЗОСОИ съдът е разгледал жалба срещу мълчалив отказ по заявление вх. № РД-9700-6856/1998 г. на областния управител на Област София, отменил отказа, признал право на обезщетение с компенсаторни записи в полза на жалбоподателите за дворно място в гр. София, кв. Надежда с площ от 437,55 кв. м., п. ХI, кв. 97 в землището на с. Надежда, отчужден по ЗОЕГПНС и изпратил преписката на областния управител за произнасяне по оценката във втората фаза на ЗОСОИ. Решението е допустимо. Основната защитна теза на областния управител е за недопустимо заявление, подадено извън срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ и недопустима жалба пред съда като подадена извън срока по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ заради липсата на данни за постъпване на същата в областната администрация. От приложеното по делото ксерокс-копие от административна преписка и кореспонденция на жалбоподателите с областния управител се установява, че е подадено заявление от четиримата жалбоподатели за определяне на обезщетение за имот дворно място в кв. "Надежда" с площ от 437,55 кв. м., отчуждено по ЗОЕГПНС с Постановление № 94 от 4.08.1949 г. от наследодателите Димитър Петков Милев и Маргарита Милева, с вх. № РД-97-00- 6856 от 23.11.1998 г. (л. 18 от делото), като е съставена регистрационна карта (л. 49 от делото). Представено е също ксерокс- копие на жалба от заявителите срещу мълчалив отказ по преписка вх. № 97-00-6856/23.11.1998 г., подадена чрез областния управител до Софийски градски съд, която жалба носи дата 29.03.2000 г., данни за изпращане по пощата от гр. Варна на същата дата, получаване на пратката от областната управа на 31.03.2000 г. и ксерокс- копие от обратна разписка, удостоверяваща че изпратеният по пощата плик е пристигнал до адресата. По делото има кореспонденция между областния управител и жалбоподателите, от която се изяснява, че административната преписка е била изгубена от областната администрация, заради което през изтеклия период от време със съдействието на жалбоподателите е извършвано възстановяване на административната преписка (л. 93, л. 97 и л. 98 от делото) под № РД-97/808 от 4.02.2002 г. Но жалбата срещу мълчаливия отказ така и не е изпратена до Софийски градски съд, а в обратен смисъл областният управител не е ангажирал доказателства. Тъй като и чл. 34, ал. 2 от ГПК (отм.), действал към 2000 г. допуска извършване на процесуални действия и спазване на срокове чрез изпращане на съдебни книжа по пощата, то жалбата от 31.03.2000 г. следва да се приеме, че е подадена в срока по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, а изгубването на административната преписка и съответно незапазването на жалбата до съда, подадена чрез областната администрация, не може да има за правна последица преклудиране на право на съдебна защита. Затова като е разгледал жалбата, съдът е постановил допустим съдебен акт. Основателна е касационната жалба срещу решението на съда в частта, в която поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, е постановено изпращане на административната преписка на Областния управител на област София за продължаване на производството по втората фаза от производството по обезщетяване с определяне оценката на дължимото обезщетение. Съгласно чл. 6, ал. 6, изр. 3 от ЗОСОИ при уважаване на отхвърленото от административния орган искане, съдът назначава експертиза от лицата по чл. 4 и решава окончателно претенцията. В случая, първоинстанционният съд е уважил отхвърленото искане и отменил мълчаливия отказ на областния управител като признал правото на обезщетение с компенсационни записи на наследниците на д-р Маргарита Николова Милева и Димитър Петков Милев за отчуждения от тях по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот, представляващ дворно място. След влизане на решението в сила, съдът, а не административният орган, трябва да реши окончателно претенцията за обезщетение, като с помощта на назначената от него експертиза, определи размера на дължимите компенсационни записи. Като е изпратил административната преписка на областния управител за произнасяне по въпрос, който не му е подведомствен, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила по специалния закон, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Основателно е искането за присъждане на направени пред настоящата съдебна инстанция разноски. По делото има писмени доказателства относно техния уговорен размер на адвокатски хонорар от 960 лева и платежен документ за внасяне на сумата по сметка на адвокатското съдружие " ЕМ енд Ес Асоушиейтс". Тъй като касационната жалба е частично основателна, а ответниците дори не я оспорват относно касационното оплакване за нарушение на чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ за изпращане на административната преписка във втората фаза на административния орган, следва да се присъди половината от платената сума в размер на 480 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 144 и чл. 228 от АПК. Разноските са направени от Димитър Николов Милев, поради което определената за присъждане част следва да бъде в негова полза. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение