Решение № 4520 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10059/2016 г.

Решение № 4520 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10059/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) срещу решение № 653 от 21.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1149/2015 г. по описа на Административен съд С. - област (АССО), с което по жалба на М. И. Г. е отменена издадена от касатора заповед № ЗЦУ-1638/19.12.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Г., чрез процесуален представител оспорва жалбата в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отмяна на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Установено е по делото, че до уволнението си Г. е заемал длъжността началник сектор "Ревизии", ТД на НАП - С., дирекция "Контрол", ИРМ С. област, ФО Ботевград. Констатираните от органа по назначаването и вменени във вина на Г. нарушения, обосновали дисциплинарното му уволнение, са неизпълнение на служебни задължения по длъжностна характеристика - чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. В заповедта е посочено, че служителят не е предприел необходимите действия по осигуряване на насоки и ръководство на ревизиите с цел качественото им извършване в съответствие с приложимите процедури К-12 и К-31. С бездействието си е създал предпоставки за увреждане на фискалния интерес. Съдът е приел в решението си, че при издаване на процесната заповед не са спазени императивните разпоредбите на чл. 91 и чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл, поради което тя е немотивирана. Предвид тези съществени нарушения на административнопроизводствените правила е отменил оспорения административен акт, без да разглежда спора по същество. Решението е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения. Настоящата инстанция не споделя изводите на АССО, че в случая липсва извършено нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Напротив, констатира, че правото на защита на служителя в дисциплинарното производство е било съществено нарушено, което съгласно ал. 2 на разпоредбата също е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, без да се разглежда спора по същество. Установява се, че със заповед № РД-01-706/23.05.2014 г. директорът на ТД на НАП е разпоредил проверка във връзка с констатирани пропуски при извършване на ревизионни производства и е назначил тричленна комисия (л. 43). В дирекцията е постъпил доклад с вх. № 1161-9/13.06.2014 г., с който проверката на действията на органите по приходите от сектор "Ревизии" - ФО Ботевград по възложени им през 2013 г. ревизии на "Ултра бул" ЕООД и "Агропромтрейд" ЕООД е приключила (л. 29). Направено е предложение четирима служители, между които и Г., "да бъдат предложени за дисциплинарен съвет". Върху доклада е поставена резолюция от 16.06.2014 г. "да се изготви предложение за иницииране на дисциплинарно производство". Поискани са писмени обяснения от Г. по повод на издадените ревизионни актове на двете търговски дружества, каквито са депозирани от него на 31.05.2014 г. до директора на ТД на НАП (л. 45 - 52). След постъпване на преписката в ЦУ на НАП, с докладна записка от 21.10.2014 г. директорът на дирекция "Управление на човешките ресурси" е уведомил изпълнителния директор на агенцията за доклада от проверката, констатирал установен за възстановяване на ДДС в размер на 47802.41 лева на "Ултра бул" ЕООД и 37617.08 лева на "Агропромтрейд" ЕООД, и предложени за подпис платежни нареждания (л. 132). Направено е предложение срещу посочените държавни служители, включително Г., "да бъде стартирано дисциплинарно производство". Върху докладната записка е поставена революция на 28.10.2014 г. "Съгласен съм!" от изпълнителния директор на ЦУ на НАП. По повод на тази докладна са отправени покани до Г. за запознаване с материалите по преписката, за изслушване и за даване на писмени обяснения по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл във връзка с "образувано дисциплинарно производство". На 05.11.2014 г. е проведено изслушването, удостоверено с протокол (л. 130), а писмените обяснения на служителя са представени с вх. № 24-28-1384/10.11.2014 г. (л. 11). Със заповед № ЗЦУ-1534/26.11.2014 г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл изпълнителният директор на ЦУ на НАП е наредил на дисциплинарния съвет, назначен от него, да образува дело срещу държавния служител М. Г. във връзка с образувано дисциплинарно производство за извършени дисциплинарни нарушения, изложени в доклада от 21.10.2014 г. (л. 135). На 02.12.2014 г. съветът провежда заседание, видно от представения по преписката протокол (л. 124 - 128) и постановява решение № РЦУ-178/18.12.2014 г., с което четирима негови членове предлагат на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, а трима - наказание по т. 4 "понижение в по-долен ранг" за 1 г. (л. 136 - 139). Становището на дисциплинарния съвет е съобщено на органа по назначаването на 19.12.2014 г., на която дата е издадена процесната заповед. При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи: Според чл. 93, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. В случая както изслушването на Г., така и дадените от него писмени обяснения предхождат образуваното пред дисциплинарния съвет дело. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Цитираната разпоредба е императивна и нарушаването й има за последица правна ирелевантност на извършените действия извън така образуваното дисциплинарно производство. Затова приобщаването на по-рано дадените писмени обяснения на Г. и проведеното с него изслушване не удовлетворяват изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Към датите 31.05. и 10.11.2014 г. служителят не е знаел срещу какво да се защити, тъй като към този момент не е било налице обвинение в извършено дисциплинарно нарушение, обосноваващо налагане на най-тежкото предвидено в закона наказание "уволнение". Изпълнението на задължението по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е следвало да бъде предприето от дисциплинарно наказващия орган след приключване на производството пред дисциплинарния съвет и преди налагане на наказанието. Това е ясно разписано в съдържанието на тази правна норма и в този смисъл е константната съдебна практика. Допуснатото в случая съществено нарушение на административнопроизводствените правила не се санира нито от провеждането на заседанието на дисциплинарния съвет, който приема решение с необходимото мнозинство и представя същото на органа, нито от това, че становището на съвета относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и предложението на мнозинството за вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание, са възприети от изпълнителния директор на НАП. При тези обстоятелства касационната инстанция е длъжна да съобрази чл. 93, ал. 2 от ЗДСл, според която, когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител и не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В тази хипотеза съдът не дължи произнасяне по въпроса налице са материалноправните предпоставки за издаването на заповедта. Предвид изложеното настоящият състав счита, че като краен резултат оспореното съдебно решение е законосъобразно и обосновано, и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в касационното производство. Същите са в размер на 1700 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, но предвид възражението за прекомерност на касатора и след преценка на фактическата и правна сложност на делото, съдът определя сумата 800 лева, за чието заплащане следва да се осъди НАП. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,