Решение № 6843 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10480/2010 г.

Решение № 6843 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10480/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по жалба на "Сдружение на витошките ски и сноуборд училища", гр. София, срещу решение № 703/22.06.2010 г. по преписка № КЗК-78/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията. В жалбата се поддържа на първо място, че обжалваният индивидуален административен акт е незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т. к. в нарушение на чл. 45 ЗЗК и чл. 7 АПК Комисията не е събрала поисканите от жалбоподателя доказателства от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по преписката. Второто оплакване на жалбоподателя е за противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 29 ЗЗК и чл. 36, ал. 2 от същия закон. Твърди се, че Комисията незаконосъобразно е счела, че не налице нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция, като вътрешно противоречиво е приела, че молителят "Сдружение на витошките ски и сноуборд училища" не се намира в отношение на конкуренция с ответниците "Витоша ски" АД, гр. София, и "Витоша ски училища" ЕООД, гр. София, т. к. на пазара на предоставяне на лифт услуги оперира само "Витоша ски" АД, а не е взела предвид наличието на конкурентни отношения между посочените предприятия на пазара на предоставяне на ски обучение срещу заплащане. Поради това жалбоподателят счита, че искането за установяване на нарушение на чл. 29 ЗЗК незаконосъобразно не е разгледано по същество. В жалбата се прави оплакване за нарушение на чл. 36, ал. 2 ЗЗК, т. к. Комисията в противоречие със събраните доказателства е приела, че не е налице предлагане на пакет от услуги, а не е взела предвид, че потребителят, когато ползва повече от един вид услуга на ответниците, не разполага с избор, освен да заплати обща цена за тези услуги, по-ниска от сбора на цените на отделните услуги. На последно място, жалбоподателят твърди, че намалението на общата цена на трите вида услуги - ползване на лифт карта, ползване на пълно ски оборудване и ползване на ски учител е толкова голямо, че в конкретни случаи може да доведе до получаване на една от услугите изцяло или поне наполовина безвъзмездно. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията (КЗК/Комисията) и заинтересованата страна "Витоша ски училища" ЕООД не са взели становище по жалбата, а заинтересованата страна "Витоша ски" АД моли жалбата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване и от надлежна страна. Като прецени служебно обжалвания административен акт на основанията за отмяна по чл. 146, т. 1-5 АПК и разгледа доводите в жалбата, съдът счете жалбата за неоснователна по същество. С обжалваното решение КЗК на основание чл. 98, ал. 1, т. 3 ЗЗК по т. 1 е установила, че не е извършено нарушение по чл. 36, ал. 2 ЗЗК и чл. 29 от същия закон от "Витоша ски" АД и по т. 2 е установила, че не извършено нарушение по същите две цитирани разпоредби от "Витоша ски училища" ЕООД. За да постанови този правен резултат Комисията е приела за установено от фактическа страна, че членовете на молителя "Сдружение на витошките ски и сноуборд училища" осъществяват дейност по предоставяне на услуги - провеждане на обучение по ски и сноуборд, както и организиране на ски курсове, а ответните страни - "Витоша ски" АД и "Витоша ски училища" ЕООД, освен цитираните услуги, извършват услуги по предоставяне под наем на ски гардероб и ски екипировка, а "Витоша ски" АД извършва и продажба на карти за ползването на притежаваните от него лифтове и влекове в Природен парк "Витоша", които представляват съществения процент от работещите на тази територия лифтови съоръжения. Прието е, че към момента на учредяването на "Витоша ски училища" ЕООД, "Витоша ски" АД притежава 80 % от капитала на дружеството, а към дата 20.10.2009 г. последното е едноличен собственик на капитала на "Витоша ски училища" ЕООД. За периода на твърдяното от молителя нарушение - три зимни ски сезона: 2007 - 2008, 2008 - 2009, 2009 - 2010 са събрани доказателства за обявените от "Витоша ски" АД цени за ски карти, които сезонни карти за възрастен съответно са 600 лева, 720 лева и 590 лева, а сезонните карти за ски учител са съответно 1440 лева, 2000 лева и също 2000 лева. КЗК е изследвала цените на отделните услуги, предлагани от "Витоша ски училища" ЕООД - ски гардероб на ден за трите зимни сезона - 20 лева, както и на услугата индивидуално обучение по ски със ски учител за трите зимни сезона, както следва - на час - 30 лева, за 2 часа - 45 лева и за 3 часа - 85 лева. Установени са и обявените от "Витоша ски" АД отстъпки за посочените зимни сезони, като за 2009 - 2010 г. е прието, че те са 15% намаление на лифт карта при ползване на ски оборудване и 20 % намаление на лифт карта при ползване на ски оборудване и ски учител. Прието е, че през сезоните 2007 - 2008 и 2008 - 2009 ски учителите на ответните дружества са служители на дъщерното дружество "Витоша ски училища" ЕООД, като през сезон 2009 - 2010 тези учители преминават на трудови правоотношения към "Витоша ски" АД, поради което не заплащат стойността на лифт картата за достъп до съоръженията, като същата им се предоставя безплатно от работодателя за осъществяване на трудовите задължения. КЗК е приела, че "Витоша ски" АД, освен изброените услуги, предлага и пакетни услуги за възрастни, които включват транспорт, екипировка, обучение и застраховка, като за трите зимни сезона те са на цена 195 лева. От правна страна КЗК е приела, че членовете на "Сдружение на витошките ски и сноуборд училища" са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗЗК, които се намират в конкурентни отношения с "Витоша ски" АД и "Витоша ски училища" ЕООД относно стопанската дейност по провеждане на обучение по ски и сноуборд и организиране на ски курсове на територията на Природен парк "Витоша". Прието е, че не е налице нарушение на чл. 36, ал. 2 ЗЗК от страна на ответните дружества, които Комисията е разгледала като една икономическа единица, т. к. забраната на цитираната разпоредба цели да се избегне такова въздействие върху потребителското търсене, което да отклони потребителите от един продукт към друг не заради качествата му, а заради възможността с него да се получи нещо безплатно или на привидна цена, което в случая не е налице. Счетено е, че предлаганата с намаление услуга - продажба на лифт карта в комбинираното предлагане с още две услуги, не попада в изключенията на цитираната норма. Прието е, че предлагането на лифт карта с отбив от цената в комбинация с ползването на ски гардероб и ски учител не е "пакет от услуги", т. к. всяка от услугите има отделна цена, и дори и при комбинираното им заплащане потребителят, дори и с отстъпка за едната, заплаща цена за всяка от тях, за разлика от заплащането на обща цена при предлагането на ценови пакети (какъвто е предлаганият пакет за възрастни от 195 лева). Счетено е, че цитираната забрана не е нарушена, т. к. в случая основната услуга е тази на лифт картата, която е и намалена, поради което не представлява добавка по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗЗК. Комисията е приела, че конкретният размер на предоставяните отстъпки е в рамките на обичайните ценови намаления и не може да доведе до икономическо обезсмисляне на цената с оглед възстановяване на разходите по предлагането на услугата. Прието е, че ползването на услугата - лифт карта, макар и на намалена цена, не е безвъзмездно за потребителя и че отстъпките не могат да повлияят съществено върху потребителския избор, поради което посочените отстъпки от цената на лифт картите следва да се приеме като нормална търговска практика. При преценка за наличие на нарушение по чл. 29 ЗЗК, Комисията, сезирана с оплакване, че "Витоша ски" АД предоставя на ски учителите, работещи при конкурентите, необосновано високи цени на лифт карти, за разлика от ски туристите и собствените ски учители, които не заплащат лифт картите, а ползват лифт съоръженията безплатно, е прието, че страните в производството се намират в реални конкурентни отношения само на пазара на предоставяне на ски обучение, но същите не са конкуренти при предоставяне на услугата достъп до лифт съоръжения. Счетено е, че на този пазар осъществява стопанска дейност единствено "Витоша ски" АД, който като собственик на лифт съоръженията предоставя услугата "достъп до съоръженията" на останалите дружества (техни служители ски учители). Счетено е, че пазарът "предоставяне на ползване на лифт съоръжения", т. к. предхожда дейността по ски обучение, предхожда по вертикала пазара на предоставяне на ски обучение, поради което "Витоша ски" АД при предоставяне на услугата "ползване на ски съоръжения" се намира във вертикални отношения спрямо останалите дружества (ски учители), а не в хоризонтални, поради което не е налице конкуренция между членовете на дружеството - молител и ответните страни, ето защо не може да има нарушение на чл. 29 ЗЗК, която предполага отношения на конкуренция между предприятия на един и същ съответен (продуктов) пазар. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че фактическата обстановка по спора е правилно установена от компетентния за това орган, при спазване на административнопроизводствените правила и изводите на КЗК по прилагането на материалния закон са законосъобразни и в съответствие с целта на закона, поради което не са налице основания за отмяна на обжалвания административен акт. Производството пред КЗК е образувано на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК по искане на лице, чиито интереси са засегнати от твърдяното нарушение. По направените в искането твърдения е извършено проучване, като са събрани доказателства съобразно правомощията на Комисията по чл. 45 ЗЗК. Проведено е открито заседание на КЗК на 22.06.2010 г., на което страните в производството, както и в хода на цялото проучване, са ползвали правна защита, което е гарантирало правото им на участие и защита в производството пред административния орган. След постановяване на решението молителят и ответните страни са надлежно уведомени за издадения административен акт съобразно правилата на ЗЗК. Върховният административен съд, седмо отделение, счита, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при събиране на доказателства и изясняване на обстоятелствата по преписката. Относимите факти от съществено значение за спора са установени и не са спорни между страните по делото. Заинтересованите страни "Витоша ски" АД и "Витоша ски училища" ЕООД не оспорват, че предлагат услугата ползване на лифт съоръжения в размера на установените от Комисията отстъпки при условие, че се ползват ски гардероб и ски учители от същите дружества. Не се спори относно обстоятелството, че сезонните лифт карти за ски учители се продават от цитираните дружества на цена от 2 000 лева, която е в пъти по-висока от тази, на която се продават лифт картите на туристите, както и че ски учителите на трудов договор при двете посочени дружества не заплащат лифт карти за ползването на съоръженията, а ги ползват безплатно. Категорично установен факт е, че "Витоша ски" АД стопанисва преобладаващата част от лифт съоръженията в Природен парк "Витоша" и едностранно определя посочените цени и отстъпки. Неоснователни са доводите в жалбата, че КЗК не е събрала всички доказателства, посочени в искането на молителя "Сдружение на витошките ски и сноуборд училища". Исканията за събиране на документацията, представена в производството пред Комисията за защита от дискриминация, за установяване на реално осъществената стопанска дейност на заинтересованите страни посредством събиране на доказателства от Държавната агенция за младежта и спорта и Българската федерация по ски, разпитите на свидетели журналисти, събиране на информация от Главна дирекция "Инспекция по труда" относно регистрираните трудови договори на ски учители при дружествата, посочени като нарушители, целят доказване на обстоятелства, които са установени в производството пред КЗК и не са оспорени от "Витоша ски" АД и "Витоша ски училища" ЕООД. Не се спори по факта, че цитираните дружества осъществяват стопанска дейност като стопанисват съществената част от ски съоръженията в Природен парк "Витоша" и в това им качество определят цените на лифт услугите. Фактите относно твърдяното нарушение са безспорно установени, поради което събирането на допълнителни доказателства за едни и същи факти е в разрез с принципите за бързина на административното производство и процесуална икономия. Ето защо, твърдяните в жалбата нарушения на чл. 45 ЗЗК и чл. 7 АПК не са налице. Върховният административен съд, седмо отделение, намира за законосъобразни изводите на КЗК, че не са извършени нарушения на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК и на конкретната забрана по чл. 36, ал. 2 от закона за нелоялно привличане на клиенти. Основно изискване за наличие на нарушение по глава Седма ЗЗК "Забрана за нелоялна конкуренция" е да се установят отношения на конкуренция между нарушителя и засегнатото лице на един и същ съответен пазара. Стопанската дейност на предприятията се извършва в конкретна пазарна среда, която определя параметрите на поведението и участниците, чиито действия дават отражение и влияят върху тази конкретна среда и тя се дефинира юридически от гледна точка на правото на конкуренция със понятието за съответен пазар - продуктов и географски. Несъвпадането на съответния пазар, на който осъществяват стопанска дейност предприятията изключва по дефиниция отношенията на конкуренция между тях. Ето защо в случая КЗК законосъобразно е приела, че "Витоша ски" АД и "Витоша ски училища" ЕООД като единствено предприятие, което предоставя лифт услуги и определя цените за тях не е конкурент на пазара на тези услуги с нито едно друго лице, и в частност, със жалбоподателя, поради което не може да осъществи нелоялна конкуренция спрямо неговите членове, нито спрямо други участници на този пазар, поради липса на такива. Действително, видно от данните от представеното в производството пред КЗК становище на Сдружение "Спортно туристическо дружество "Мотен", които кореспондират с установените факти, "Витоша ски" АД е предприятие с господстващо положение на пазара на предоставяне на лифт услуги на територията на Природен парк "Витоша" с пазарен дял, посочен от далото становище дружество 92,74 %. Това обстоятелство предполага разглеждането на поведението на "Витоша ски" АД и "Витоша ски училища" ЕООД на плоскостта на забраната за злоупотреба с господстващо положение относно въведените цени за лифт карти за ски учители, с което КЗК не е сезирана. Видно от установената фактическа обстановка, касае се за предоставяне на услуги на три съответни пазара, дефинирани от КЗК, на територията на Природен парк "Витоша" - пазара на предоставяне на лифт услуги, на който оперира единствено "Витоша ски" АД и който въздейства по вертикала на отношенията между конкурентите на другия съответен пазар, където между страните по делото е налице конкуренция, а именно - пазарът на предоставяне на ски обучение. Безспорната свързаност на първия и втория пазар предполага едностранните действия на "Витоша ски" АД като предприятие с господстващо положение на пазара на лифт услуги да засягат (в т. ч. евентуално антиконкурентно), пазара на предоставяне на обучение със ски учители в ущърб на конкурентите и потребителите, но това поведение не е на плоскостта на нелоялната конкуренция на съответния пазар на лифт услугите, както законосъобразно е приела КЗК. Законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че не е налице нелоялно привличане на клиенти по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗЗК. Дори да се приеме, че отстъпката в лифт картите съществено намалява цената на ползване на ски гардероби/или ски учител, от това не следва изводът, че предлаганата отстъпка е икономически необоснована и представлява формиране на привидна цена или безплатно предоставяне на услуга. Действително, основателно в жалбата се твърди, че 20 % отстъпка от цената на лифт картата може в конкретни хипотези да доведе до съществено намаление (даже около една трета) от цената на ски гардероба или ски учителя, но и при тези хипотези не се касае до услуги, предлагани на привидна цена или безвъзмездно, а до осъществяване на съобразена с конкретните възможности на предприятието търговска практика на предлагане на търговска отстъпка. Няма данни по делото, че така формираните отстъпки са необосновани от гледна точка спазването на пазарни правила и са икономически неаргументирани. Действително, те представляват силен конкурентен натиск върху останалите дружества, които предлагат обучение със ски учители, но това е в рамките на естествените пазарни механизми и обичайната търговска практика. Доколко поведението на предоставяне на отстъпки от лифт картите, което може да се разглежда икономически равнозначно като отстъпка от цената на ски екипировка и ски учител, се определя от свързаността и зависимостта на пазарите на предоставяне на ски екипировка и обучение със ски учител от пазара на предоставяне на лифт услуги и от положението на заинтересованите страни на този пазар, не е предмет на настоящото производство. Предвид изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание искането на процесуалния представител на "Витоша ски" АД адвокат Петър Петров за присъждане на направените разноски в производството, на основание чл. 143, ал. 4 АПК "Сдружение на витошките ски и сноуборд училища", гр. София, следва да бъде осъдено да заплати на "Витоша ски" АД разноските по делото в размер на 200 лева, представляващи възнаграждение за правна защита от един адвокат, доказани с представения по делото договор за правна защита и съдействие № 736/18.04.2011 г. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,