Решение № 2055 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4873/2009 г.

Решение № 2055 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4873/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на полицейски орган при РУ на МВР - Стара Загора против решение № 41 от 18.02.2009 г., постановено по адм. д. № 1 по описа за 2009 г. на Административен съд - Стара Загора. релевира оплакване за неправилност - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Евгени Иванов Дочев не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С решението си Административен съд - Стара Загора е отменил заповед № 641 от 22.12.2008 г. за задържане на Евгени Иванов Дончев, издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като е приел, че липсват данни за извършено от задържаното лице престъпление, т. е. не са налице предвидените в закона предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. От приетите за установени обстоятелства, съдът е направил извод за противоречие на заповедта с материалноправните разпоредби на закона. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събраните в хода на съдебното производство доказателства, приобщени и в административната преписка по издаване на обжалваната заповед, като въз основа на същите е направил правилен извод за материалната незаконосъобразност на заповедта. Заповедта по л. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВр е индивидуален административен акт и по отношение на него важат всички изисквания, посочени в чл. 59 от АПК, без значение дали административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност или обвързана компетентност. Същият задължително следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но не съдържа фактически основания за прилагане на нормата, посочена в нея. Формалното й издаване като бланка, вероятно за улеснение на полицейския орган, не изключва вмененото му с нормата на АПК задължение да мотивира индивидуалния административен акт с наличие на посочените в чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР факти. Като е приел, че заповедта противоречи на материалния закон, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд