Решение № 4507 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2521/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на А. Х. Д., притежаващ [ЕГН], с адрес в гр. София, [жк], [адрес], депозирана чрез адвокат пълномощник, против Решение 20363/17.10.2024 г. на Административен съд София Град, I отделение, постановено по адм. д. 6234 по описа за 2023 г. на този съд в частите, с които е изменен РА Р 22002222002700 091 001/08.02.2023 г., поправен с РПРА П 22221723038091 003 001/23.02.2023 г., издадени от П. Г. Г. орган, възложил ревизията и Ц. Г. Р. ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение 716/30.05.2023 г. на директора на Д ОДОП гр. София, относно установен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. общо в размер на 8950,46 лева, от които 6191,92 лева главница и лихви в размер на 2758,54 лева, както следва: Определени са общо задължения в размер на 8273,23 лева, от които главница 5797,04 лева и лихви - 2476,19 лева, към 08.02.2023 г., както и в частта, осъждаща А. Х. Д. да заплати на Националната агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1127,32 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече касационно основание по чл.209, т.3 АПК неправилност на съдебното решение вследствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че административният съд не е обсъдил и анализирал всички приобщени доказателства, в следствие на което е изградил погрешни правни изводи, некореспондиращи с доказателствата и с обективната фактическа обстановка. Погрешните мотиви на съда касаят размера на доходите и разходите на РЛ за процесната година, респективно то е разполагало към 01.01.2015 година с парични средства в брой. Осигуровките били внасяни от СКИЛЪР ЕООД, а не от ФЛ. Според касатора липсват фактически констатации към РА, защото те не са подкрепени със събраните доказателства. В съдебно заседание адвокат пълномощникът е направил възражение и за валидността на РА, моли за пререшаване на делото в обжалваните части, отмяна на РА и присъждане направените разноски. Ответникът по касация директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП я е оспорил с доводи, изложени в съдебно заседание от процесуален представител. Претендира разноски, съгласно представен списък. Представителят на ВКП дава заключение, включително в писмен вид, за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението в обжалваните му части и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: Със ЗВР Р - 22002222002700 020 001/31.05.2022 г. е възложена процесната ревизия на А. Х. Д., за резултатите от която е съставен РД. Ревизията е приключила с издаване на РА от П. Г. Г., на длъжност началник сектор Ревизии при ТД на НАП София орган, възложил ревизията и Ц. Г. Р., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София ръководител на ревизията. Индивидуалният административен акт е връчен електронно, като на основание чл.133, ал.3 ДОПК е издаден впоследствие РАПРА П 22221723038091 003 001/23.02.2023 г., с който са установени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ и лихви за просрочие. Процесната ревизия е втора по ред и при нея е констатирано, че А. Х. Д. е местно ФЛ, притежаващо открити сметки в ПИБ АД, БАНКА ДСК АД, ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД, през процесните данъчни периоди. Установени са парични постъпления от различни дружества, описани в РД, но сумите не може да бъдат обвързани със суми, изплатени по конкретни правоотношения. Поради това е счетено, че те съставляват облагаем доход, съответно трябва да бъдат включени в подадените ГДД. Направена е констатация за наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.5 ДОПК и укрити приходи. На РЛ е връчено уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК, както и ИПДПОЗЛ. А. Х. Д. представлява Сдружение Българска Бийтбокс асоциация, а така също е представляващ и едноличен собственик на капитала на СКИЛЪР ЕООД. В качеството си на самоосигуряващо лице е подал данни за осигурителен доход за 2015 г., 2016 г.2017 г. и 2018 година. Направил е също така допълнителни парични вноски в капитала на едноличното дружество. Приходните органи не са възприели заявените с възражението разполагаеми парични средства, притежавани в брой към 01.01.2015 година в размер на 15000 лева, а към тази дата е счетено, че то е притежавало 5000 лева. В разходната част при съпоставката са включени внесените ЗОВ по КСО, за които не е доказано, че са били за сметка на СКИЛЪР ЕООД. Констатирано е, че разходите на жалбоподателя превишават декларираните доходи, обстоятелство, обосноваващо извод за приложимост на чл.122, ал.1, т.7 ДОПК. Сумите, преведени от трети лица и внесените от РЛ са преценени като недеклариран доход от други източници. РА е изменен и потвърден при административното обжалване. Административният съд е счел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни по смисъла на чл.119, ал.2 ДОПК приходни органи, в установената форма по чл.120, ал.1 от кодекса, липсват данни за допуснати по време на ревизията съществени нарушения на специалните правила, регламентирани в чл.122 124 ДОПК. Съдът е разрешил материалноправния спор за законосъобразността и обосноваността на РА, отхвърляйки жалбата на ФЛ против него. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което ксационната инстанция по оставя в сила. Съдебното решение е много подробно и аргументирано, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя неговите мотиви и препраща към тях по реда на чл.221, ал.2, предложение последно АПК. В решението на АССГ са изложени доводи за валидността на индивидуалния административен акт, като издаден от компетентни орган - П. Г. и Ц. Р.. В производството пред АССГ изобщо не е повдиган ог А. Д. въпроса за некомпетентност на данъчните органи, а е оспрено единствено констатираното несъответствие на извършените разходи с получените приходи и доказаните ресурси. За да изясни спорът по делото съдът е ползвал експертни познания, допускайки СИЕ и обсъждайки съгвласно разпоредбата на чл.202 ГПК заключението на в.л. Г. А.. Вещото лице е магистър по икономика, със специалност счетоводна отчетност и специализация по УЧР, сертифициран вътрешен одитор. Експертът е разяснил в Таблица 14 разликите между подхода, използван от приходните органи и алтернативните варианти по заключението. Съдът е кредитирал подхода на приходните органи, възприемайки поясненията на вещото лице, че с него е целяно избягването на двойно данъчно облагане, а вариант II е хипотетичен, има за последица некоректното завишаване приходната част на потока, без съобразяване направените разходи чрез суми, внесени от РЛ на каса/АТМ. Заключението на експерта е прието в с.з. без оспорване от страните. Обосновани са първоинстанционните мотиви за недоказаност на твърденията за начално салдо към 01.01.2015 г., различно от 5000 лева и за направени дарения от Л. Д. в полза на нейния син А. Д.. В КЖ не се сочат доказателства, опровергаващи съдебните изводи и е недопустимо да се оспорва за пръв път заключението по ССчЕ. Решението на АССГ е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: В касационното производство директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП е защитаван и представляван от главен юрисконсулт, който е поискал присъждане на такова възнаграждение в размер на 1127,32 лева, съгласно приложения списък. С оглед на резултата по делото, искането за присъждане на сумата в цитирания размер е основателно. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделени