Решение № 9292 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2407/2014 г.

Решение № 9292 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2407/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Паркландс 65" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 2310 от 21.12.2013 г. по адм. д. № 387/2013 г. на Административен съд - Благоевград. В жалбата се поддържат доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора. Претендират се разноски.

Ответната страна - началникът на отдел "Приходи" при община Банско, чрез своя процесуален представител, взима становище за неоснователност на жалбата. Иска се присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Акт за установяване на публично общинско вземане № АУ000006/15.01.2013 г., издаден от мл. юрисконсулт в отдел "Приходи" при община Банско, потвърден с Решение № 33-02-463/05.04.2013 г. на началника на отдел "Приходи" към община Банско. С посочения административен акт са установени задължения на "Паркландс 65" ЕООД за такса битови отпадъци за 2011 г. и 2012 г. по подадена декларация по чл. 17 ЗМДТ № 5101101902/29.06.2010 г. за имот в гр. Банско, м. "Страгите", както следва: за 2011 г. - общо в размер на 290,21 лв. от които 254,08 главница, както и за 2012 г. - общо в размер на 131,95 лв., от които 127,04 лв. главница. Таксата е определена въз основа на отчетната стойност на имота и съобразно методиката за изчисляването й са регламентирани в приетата по чл. 9 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) от Общински съвет - Банско Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги (наричана за краткост Наредбата).

Касаторът "Паркландс 65" ЕООД е обжалвал по административен ред Акт за установяване на публично общинско вземане № АУ000006/15.01.2013 г., като с Решение № 33-02-463/05.04.2013 г. на началника на отдел "Приходи" към община Банско актът изцяло е потвърден.

С решение № 2310 от 21.12.2013 г. по адм. д. № 387/2013 г. на Административен съд - Благоевград е отхвърлена жалбата на "Паркландс 65" ЕООД, подадено срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № АУ000006/15.01.2013 г., потвърден с Решение № 33-02-463/05.04.2013 г. на началника на отдел "Приходи" към община Банско. За да постанови този правен резултат, Административен съд - Благоевград е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Според решаващия съд, имотът във връзка, с който е определена такса за битови отпадъци е разположен в границите на районите, в които съгласно Заповед № 09-317/29.10.2010 г. на кмета на Община Банско се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Съдът е приел също така, че установеното задължение съответства на посочената от касатора отчетна стойност на имота, съобразно нормите на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и промилите, приети от Общински съвет - Банско относно 2011 г. и 2012 г. Съдът е приел, че е установено по безспорен начин предоставянето на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и не е налице условието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване на касатора от заплащане на тази услуга. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗТБО.

1. Решението е правилно, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Паркландс 59" ЕООД срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № АУ000006/15.01.2013 г., потвърден с Решение № 33-02-479/05.04.2013 г. на началника на отдел "Приходи" към община Банско, за дължимата такса битови отпадъци за услугата "обезвреждане в депо" за 2011 г. и 2012 г.

Безспорно е, че касаторът е задължено лице за календарните 2011 г. и 2012 г. за декларирания имот, находящ се според доказателствата в м. "Страгите", землище на гр. Банско, извън строителните граници на населеното място гр. Банско. От 2009 г. община Банско ползва депо на община Разлог (заповед № 09-177/15.07.2009 г.). Поради това са обосновани изводите на съда за наличието на депо. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци се събира такса за ползване на депо и/или поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, освен ако е налице хипотеза на чл. 71 от ЗМДТ. В случая съществува депо, таксата се събира, защото липсва основание по чл. 71, т. 3 ЗМДТ за освобождаване от такса за тази услуга.

По изложените съображения не са налице твърдените касационни основания за отмяна на решение № 2310 от 21.12.2013 г. по адм. д. № 387/2013 г. на Административен съд - Благоевград, в тази му част. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

1. Решението е неправилно в останалата му отхвърлителна част.

Касаторът "Паркландс 65" ЕООД на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1 ЗМДТ е задължено лице за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, като собственик на имот, находящ се в гр. Банско. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населените места, но изрично в чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е посочено, че границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, включително честотата на сметоизвозването трябва да бъдат определени със заповед на кмета на общината. Следователно, дължимостта на посочените такси произтича от местоположението на имота и такси се дължат, ако е налице предоставяне на услугата в съответния район посочен в заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, където се намира имотът.

Административен съд - Благоевград е приел, че за 2011 г. са предоставяни услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а за 2012 г. е предоставяна услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Прието е, че тази услуга е организирана за територията на целия град Банско, включително в м. "Страгите", землище на гр. Банско.

Тези изводи не съответстват на доказателствата по делото. В заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на община Банско са определени граници на райони на територията на община Банско, които са включени в системата на организирано поддържане на чистота, събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци за календарните 2011 г. и 2012 г. Местността "Страгите" е посочена като район, в който се предоставят услугите. Но договорът между общината и дружество по ЗЗД "Грийн Партнърс- БКС" от 18.05.2010 г. е за сметосъбиране, сметоизвозване, метене и миене на улици, тротоари, площади и др. обществени обекти, почистване на вади, шахти и водоскоци, както и зимно поддържане на уличната мрежа само на населените места в община Банско. Имотът на жалбоподателя е извън населено място. Като доказателства за реално предоставени услуги по делото са приложени месечни протоколи за 2011 г. и 2012 г. за установени количества изпълнени и неизпълнени видове дейности на база моментни протоколи в гр. Банско и селата Мекта, Филипово, Гостун, Осеново, Обидим и Кремен. Поискани са по реда на чл. 192 ГПК, но не са представени маршрутни графици, по които е изпълняван договора. Следователно не са налице доказателства за организация за предоставяне на сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и поддържане на чистота на територии за обществено ползване в местността "Страгите" като посочен в заповедите на кмета район за предоставяне на посочените услуги, нито има доказателства за реално предоставяни услуги в тази местност, където е процесният имот.

Таксата за поддържане на чистота не се дължи само поради принадлежността на имота към определена община, тъй като същата не е данък. Таксата се дължи, ако е налице предоставяне на услугата в съответния район посочен в заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, където се намира имота. Нормата на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ за дължимост на такса за ползване на депо и поддържане на чистота на територията за обществено ползване дори когато имотът попада извън райони, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци не означава, че ТБО за посочени две услуги се събират поради принадлежност на имота към общината.

Предвид изложеното за 2011 г. и 2012 г. "Паркландс 65" ЕООД дължи такса битови отпадъци за поддържане на депо за всяка година, ведно със законните лихви. Поради това в тази част касационната жалба е неоснователна.

За 2011 г. не е дължима ТБО за услугата сметосъбиране в размер на 17,80 лв. и такса поддържане на чистота в размер на 84,69 лв., ведно с лихвите, а за 2012 г. не се дължи такса поддържане на чистота в размер на 84,69 лева, ведно с лихвите. В тази част решението следва да бъде отменено, като по същество бъде отменен частично и Акт за установяване на публично общинско вземане № АУ000006/15.01.2013 г., издаден от мл. юрисконсулт в отдел "Приходи" при община Банско, потвърден с Решение № 33-02-463/05.04.2013 г. на началника на отдел "Приходи" към община Банско.

Жалбоподателят "Паркландс 65" ЕООД представя списък за разноските и доказателства за изплатени разноски за настоящото производство в размер на 75 лв. и държавна такса 25 лв, общо 100 лв., а в производството пред административния съд -330 лв, а от административния орган се представя фактура за 720 лв. разноски. От страна на "Паркландс 65" ЕООД е направено възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна, което следва да се уважи с оглед размера на задълженията и да се редуцира до 300 лв. С оглед изхода по делото, при който жалбата на "Паркландс 65" ЕООД е уважена за 49 % от сумата на задълженията по акта, разноските на двете страни почти напълно се компенсират, поради което не следва да се присъждат разноски.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение