Решение № 5284 от 26.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2157/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу Решение 6841 от 10.11.2023 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело 5968/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Общината срещу решение от 31.05.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 г. (ОПОС), с което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) е верифицирана сума в размер на 1 021 900,00 от безвъзмездната финансова помощ (БФП) допустими преки разходи, както и: 1) е намален размерът на верифицираната сума с 255 475,00 лв. за сметка на БФП и на основание чл. 75, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1 и 2 ЗУСЕФСУ е извършена финансова корекция; 2) е намален размерът на верифицираната сума с 1 207,12 лв за сметка на БФП, с която отчетените и включени в искането за плащане разходи надвишават максималния размер на допустимите разходи за организация и управление. Касационният жалбоподател Столична Община, счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в обжалвания акт е извършено смесване на отказа за верификация на недопустимите разходи и извършването на финансова корекция. Волеизявлението на административния орган е неясно и противоречиво. Първоинстанционният съд, по тълкувателен път, се е опитал да санира пороците в административния акт. В решението на ръководителя на УО изрично е казано, че са приложени разходооправдателни документи на обща стойност 1 026 728,48 лв., а размерът на верифицираната сума е 1 021 900,00 лв. Ръководителят на УО не е обяснил на какво основание и как точно е определена сумата, която е верифицирана, спрямо сумата, която е поискана за верификация. На никой етап ръководителят на УО не е посочил, че разходите не са направени в съответствие с всички изисквания на Съюзното право и българското законодателство. Допълва, че спорът свързан с определянето на финансова корекция е приключил и решението на ръководителя на УО, за определянето й, е отменено. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго по същество на спора, с което да отмени издадения административен акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените разноски, за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адвокат Г. Попов, Софийска адвокатска колегия. Ответникът ръководителят на УО на ОПОС не изразява становище по касационната жалба. След приключване на устните състезания по делото, на 16.04.2024 г. във ВАС са постъпили молба и писмени бележки от процесуалния му представител, в които се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и е направено искане решението да бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. По делото от фактическа страна се установява следното: На 09.10.2019 г. между ръководителя на УО на ОПОС и Столична община е сключен Административен договор Д-34-99 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез директно предоставяне BG16M1OP002-5.004 Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух за изпълнение на проектно предложение Изпълнение на дейности за подобряване качеството на атмосферния въздух в Столична община чрез закупуване и доставка на електрически превозни средства за шосеен транспорт - електрически автобуси и тролейбуси на стойност 107 890 200,00 лв., от които 76 499 999,99 лв. - от Кохезионния фонд, 13 500 000,01 лв. - национално съфинансиране и 17 890 200,00 лв. - недопустими разходи. На 19.05.2023 г., във връзка със заявено от Столична община Искане за междинно плащане по проекта 13, на стойност 1 026 728,48 лв., ръководителят на УО на ОПОС е издал процесното решение от 31.05.2023 г., с което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ от една страна е верифицирал сума в размер на 1 021 900,00 от БФП допустими преки разходи. От друга страна, по т. 1 от решението, е намалил размера на верифицираната сума с 255 475,00 лв. за сметка на БФП, като на основание чл. 75, ал. 1, във вр. с чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ е извършил финансова корекция и не е одобрено възстановяването на бенефицира Столична община на сума в размер на 255 475 лв. от поисканите и верифицирани разходи в размер на 1 021 900,00 лв. по Фактури 0000000244/09.03.2023 г. и 0000000245/09.03.2023 г. по Дейност 4 от бюджетен ред II.3.2, поради определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на засегнатите от нередността разходи по Договор СЕ-86 от 13.07.2022 г. с изпълнител Чериът моторс АД, определена на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ с решение от 31.08.2022 г. на ръководителя на УО, изпратено с Писмо, изх. 5-004-00007-2-646 от 31.08.2022 г. и във връзка с което регистрирана нередност ОПОС20/22/КФ868/01. Административният орган е посочил, че общият размер на верифицираната сума след налагане на финансовата корекция е 766 425 лв., представляваща извършени от бенефициера допустими преки разходи в съответствие със закона и подлежащи на възстановяване по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ. По т. 2 от решението е намалил размера на верифицираната сума с 1 207,12 лв. за сметка на БФП по Дейност 3 Организация и управление, мерки за информация и комуникация и подготовка на документация за възлагане на обществени поръчки от бюджетен ред V.8.1. Непреки разходи по чл. 55, ал. 1, т.4 от ЗУСЕФСУ, с които отчетените и съответно включени в искането за плащане разходи надвишават максималния размер на допустимите разходи за организация и управление, определени чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи. В решението е посочено, че съгласно чл. 57, ал. 3 на Условия за изпълнение на одобрен проект по процедура Мерки за адресиране на транспорта като източник на замърсяване на атмосферния въздух по ОПОС, размерът на дължимите непреки разходи по чл. 55, ал. 1 т. 4 ЗУСЕФСУ се изчислява след прилагане на определената в АДБФП ставка към верифицираните преки разходи за съответното искане за плащане при спазване на условието по чл. 53, ал. 4 на същите. При спазване на гореизложените изисквания максималният размер на допустимите разходи за организация и управление, определени чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи е в размер на 75% от 0,63% от верифицираните преки разходи в размер на 766 425,00 лв., или 3 621,36 лв. Въз основа на посочената сума на верифицирани допустими преки разходи, са верифицирани/признати непреки разходи за организация и управление под формата на единна ставка по реда на чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ в размер на 3 621,36 лв. за сметка на БФП, представляващи 75% от допустимия размер на единна ставка (0,63%) спрямо посочената сума. Навсякъде в административния акт погрешно е посочена абревиатурата на ЗУСЕФСУ, преди изменението направено с ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г. Представена е Заповед РД-913 от 10.10.2022 г. на министъра на околната среда и водите, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ОПОС. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Анализирал е разпоредбите на чл. 62 и чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ и е приел, че административният орган е приел за допустими всички заявени за възстановяване пред него преки разходи, но е отказал плащането им. Относно несъответствието между сумата на заявеното искане за междинно плащане - 1 026 728,48 лв. и общият размер на посочената от административния орган като верифицирана сума преди извършване на финансовата корекция - 1 021 900 лв., т.е. разликата от 4 828,48 лв., съдът е посочил, че от административната преписка става ясно, че тази сума представлява заявени за плащане непреки разходи. Съдът е изложил, че с т.1 от решението административният орган е намалил размера на верифицираната сума и е отказал плащане на част от тези разходи, но не защото са недопустими, а защото е констатирана нередност, за която е наложена финансова корекция. Цитирал е разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ и е приел, че тя задължава органа да не верифицира разходи, дори те да са допустими по смисъла на чл. 57 ЗУСЕФСУ, ако е започнала процедура по администриране на нередност. Приел е, че в случая е налице тази хипотеза, като законосъобразността на отказа не е поставена в зависимост от влизането в сила на решението за финансовата корекция, тъй като, законът обвързва отказа по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ с процедура по администриране на нередност, а не с решението за финансова корекция, и защото по аргумент от чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ решението за определяне на финансова корекция подлежи на предварително изпълнение. Приел е, че е било налице основанието по чл. 64, ал. 1, предл. второ ЗУСЕФСУ за отказ за верификация на сумата в размер на 766 425,00 лв., какъвто е размераът на финансовата корекция. Счел е, че въпреки, че органът не е посочил в акта си разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, това не води до незаконосъобразността му, в частта по т. 1 от него. Приел е, че същият извод се налага и по отношение на т. 2 от процесния административен акт - частта, в която е намалена сумата на верифицираните непреки разходи. В случая се касае за разходи от категорията на тези по чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ. Не е спорен по делото размерът на единната ставка за финансиране на разходите за организация и управление съгласно по проекта и АДБФП (0,63%), както и не се оспорва от начинът, по който тя се прилага - спрямо верифицираните преки разходи. Намалението в сумата на верифицираните непреки разходи в случая произтича от намалението на верифицираните суми съгласно т. 1 от решението. Въз основа на горното, съдът е направил извод за неоснователност на жалбата и я е отхвърлил. Решението е неправилно. От съдържанието на акта е видно, че същият е издаден на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ. От фактическа страна с решението си УО е намалил размера на верифицираната сума с 255 475,00 лв. за сметка на БФП, тъй като е приел, че сумата включва разходи, засегнати от нарушения, за които е определена финансова корекция, като актът е мотивиран и с разпоредбите на чл. 75, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕФСУ. Намалил е и размера на верифицираната сума с 1 207,12 лв. за сметка на БФП, с която отчетените и съответно включени в искането за плащане разходи надвишават максималния размер на допустимите разходи за организация и управление Следва да се посочи, че разпоредбите регламентиращи производството по верификация на разходи се съдържат в чл. 60 - 68 ЗУСЕФСУ. Съгласно сочените разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта. Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл. 57 и 58 ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Верифицирането (признаването) на извършените разходи по изпълнението е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. В настоящия случай с решението си органът по същество е отказал верификация на разходи по проекта поради извършени финансови корекции и недопустимо е смесил процедурите. Производството по верифициране на разходите се осъществява по реда на Глава пета "Финансово управление и контрол", Раздел II "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи", като в случай на отказ от верификация се издава акт по чл. 64, ал. 3, който като индивидуален административен акт (ИАА) подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК. В Раздел III "Администриране на нередности и извършване на финансови корекции" е уреден редът за определяне на финансова корекция и съответно нейното извършване. Извършването на корекцията (чл. 75) следва да се разграничава от определянето й с акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Процедурата по извършването й е регламентирана в чл. 75 ЗУСЕФСУ, като може да се осъществи от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, а след окончателното плащане по проекта и като публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая има разминаване между посочените правни основания в мотивите и разпоредителната част на решението. Налице е смесване, чрез поставяне в един акт на правна квалификация по чл. 62 и чл. 75 от процесния закон, на две процедури, а именно: процедурата по верификация на разходи и тази по извършване на финансовите корекции, засягащи допустимите разходи. В настоящия случай не е ясна волята на административния орган - дали извършва финансова корекция по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ или не верифицира процесните разходи поради висящото производство по определяне на финансова корекция. Както вече беше посочено, ръководителят на УО е извършил смесване на отказа за верификация на недопустимите разходи и извършването на финансовата корекция, засягаща допустимите разходи. Това смесване на резултата от различни производства в един акт прави невъзможна проверката за законосъобразност на оспорения акт и препятства правото на защита на бенефициера и възможността му да сочи и представя доказателства. Правилното отнасяне на фактическите обстоятелства към конкретната правна норма, която се твърди, че е нарушена, е условие за законосъобразност на акта. Излагането на фактически и правни основания, които си кореспондират, е изискване за законосъобразност на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Тяхното наличие е предпоставка както адресатът на акта да упражни конституционното си право на защита, така и съдът да изпълни задължението си да осъществи контрол за законност на акт. Липсата на фактически и правни основания или тяхното несъответствие на предмета на акта е самостоятелно основание за отмяна на акта. Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон, са основателни. Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му, като неправилно, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отмени решение от 31.05.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г." като и да изпрати преписката на административния орган за ново произнасянето по Искането за междинно плащане по проекта 13 от 19.05.2023 г. на Столична община. С оглед на чл. 174 АПК съдът следва да определи срок на органа за произнасяне. Отчитайки характера на отменения акт и разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ съдът определя 90 - дневен на органа за произнасяне. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на околната среда и водите юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото същите са в общ размер на 39 200,80 лв., от които по 1 700,00 лв. държавна такса за двете съдебни инстанции и 35 800,80 лв. (17 900,40 + 17 900,40) представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции, съгласно представените фактури и платежни нареждания за извършените преводи. Направеното от ответника възражение за прекомерност на разноските не следва да бъде обсъждано, предвид депозирането му след приключване на устните състезания по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд