Решение № 12602 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1419/2012 г.

Решение № 12602 от 12.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1419/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 38 от ЗДС. Образувано по жалба вх. № 808/13.01.2012 г. от Валентин Владимиров Ранев от гр. София против Решение № 686 на Министерския съвет на Република България от 13.09.2011 г. (ДВ, бр. 72/16.09.2011 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Струма", Лот 1 от км 305+220,53 до км 322+0001" на територията на област Кюстендил и област Перник в частта му относно определеното обезщетение за отчуждени недвижими имоти - собственост на наследодателя му Стоян Ранев Тодоров, чийто пряк наследник ведно с други такива е той. Направено е искане за нищожност на оспорения акт. С определение от 13.02.2012 г. е прекратено производството по отношение на оспорването на размера на определеното обезщетение за отчуждения имот, като производството е продължило единствено по отношение искането за обявяване за нищожност на Решението на МС на РБ. В писмено становище подробно изброява допуснати според него нарушения при издаване на оспореното решение - чл. 8, чл. 13, чл. 26, 61, ал. 3, чл. 6 и 7, 66 и чл. 12 от АПК, които е посочил и в първоначалната жалба. Отново излага доводи относно незаконосъобразността на размера на оценката и алтернативно прави искане за нищожност на акта. Върховният административен съд, като се запозна с доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намери за установено следното: Решение № 686 на Министерския съвет на Република България от 13.09.2011 г. издадено в съответствие с чл. 34б от Закона за държавната собственост е обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г., като в т. 4 на същото е посочено, че "Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от обнародването му в "Държавен вестник"". От изложеното в жалбата и допълнението към нея е видно, че се иска обявяване на нищожност на обжалваното решение на МС на РБ поради допуснати нарушения на процесуалните правила за издаването му. В АПК не съществуват конкретно определени основания за нищожност на административните актове. В практиката е възприет критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност изброени в чл. 146 от АПК, но само тогава когато нарушенията са съществени - т. е. порока трябва да е толкова тежък порок, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на АА в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Нищожността е форма на незаконосъобразност. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Съществените нарушения на административно-производствените правила както се твърди в конкретния случай биха били основания за нищожност, само тогава когато нарушението е довело до липса на волеизявление. Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато - ако не беше допуснато - би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. (виж- Административно право изд. 2009 г. проф. К. Лазаров). В конкретния случай такива пороци няма. Видно от доказателствата по делото спазена е отчуждителната процедура определена от разпоредбите на чл. 32 до чл. 42и от ЗДС. Многобройните възражения в жалбата се отнасят до незаконосъобразността на издаденото решение и в частност относно оспорване на определения размер на обезщетението, и дори и да са налице - не водят до неговата нищожност. С оглед на горното Върховния административен съд, трето отделение