Решение № 10265 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1251/2016 г.

Решение № 10265 от 4.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1251/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. В. и Н. П. Г., чрез адв. С. като процесуален представител, срещу решение № 1010 от 16.12.2015 г., постановено по адм. дело № 470/2015 г. по описа на Административен съд - С. област, с което по отношение на първия касатор оспорването е оставено без разглеждане и производството е прекратено, а спрямо втория е отхвърлена жалбата му срещу заповед № З-290/27.04.2015 г. на кмета на община П. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - кметът на община П., чрез адв. Р. като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата на М. Г. В. и за правилност на обжалваното решение в отхвърлителната му част. Върховният административен съд, второ отделение, с оглед направеното в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателите уточнение относно обхвата на оспорването за всеки от тях, приема частната жалба на М. Г. В. срещу решението в прекратителната му част с характер на определение за недопустима за разглеждане по същество по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С. област е оставил без разглеждане жалбата й против заповед № З-290/27.04.2015 г. и е прекратил производството по делото в частта по отношение на нея. Съдът е приел, че оспорването на М. Г. В. е недопустимо на основание чл. 159, т. 4 АПК, като подадено от лице без активна процесуална легитимация, което не е адресат на оспорената заповед, не е извършител или собственик на строежа, както не е и собственик на поземления имот, в който е той е изграден. В диспозитива на решението изрично е посочено, че в прекратителната му част с характер на определение съдебният акт подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му. Решението е връчено на процесуалния представител на Велинова на 21.12.2015 г. и срокът са оспорването му в тази част е изтекъл на 28.12.2015 г., работен ден. Жалбата срещу него е подадена в деловодството на съда на 4.01.2016 г. "на ръка", което обстоятелство е удостоверено с подписа на съответния служител, т. е. след изтичане на преклузивния срок по чл. 230 АПК. Това прави подадената от първия касатор жалба недопустима на основание чл. 215, т. 3 във вр. с чл. 236 АПК. По тези съображения частната жалба на М. Г. В. следва да се остави без разглеждане, а производството по делото спрямо нея - да се прекрати. Касационната жалба на Н. П. Г. е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебен акт в частта, която е неблагоприятна за него. Разгледана по същество е неоснователна. С решението в обжалваната от Григоров част Административен съд - С. област е отхвърлил жалбата му срещу заповед № З-290/27.04.2015 г. на кмета на община П., с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: "едноетажна жилищна масивна сграда с пристройка към нея", находяща се в ПИ № 342, кв. 17 по регулационния план на с. Р., община П. като незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. За да отхвърли жалбата на Н. Г., съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за наличие на строеж, изпълнен в чужд имот, предвиден за озеленяване, в противоречие с действащ ПУП и без строителни книжа, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението в отхвърлителната част е правилно. Изводите на съда кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото, изградени са въз основа на тях и съобразно относимите материалноправни разпоредби. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган предвид установената пета категория на строежа и след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 3 ЗУТ - при надлежно съставен и връчен констативен акт № 2 от 30.03.2015 г., в който е обективирано фактическото положение. Безспорно от доказателствата по делото е установен незаконен строеж, извършен от В. Н. Г. през 1985 г., който се ползва от приобретателя и претендиращ собственост върху него Н. П. Г. Констатираният строеж с описаните в заповедта технически параметри и местоположение е изпълнен в чужд имот, собственост на М. И. П., който имот попада в кв. 17 по плана на с. Р. с отреждане съгласно действащия от 1984 г. ПУП "за озеленяване", без промяна на предназначението му към датата на издаване на заповедта, при липса на отстъпено право на строеж и без издадени строителни книжа. Строежът съгласно неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза е изграден в нарушение на разпоредбите на ЗТСУ и ППЗТСУ, чл. 3 и чл. 49 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по териториалното и селищно устройство, както и на нормите на сега действащите ЗУТ и чл. 32, ал. 1 от Наредба № 7/2001 г. Строежът не е допустим по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му през 1985 г. Експертът е констатирал, че описанието на сградата и пристройката към нея в констативния акт съответстват на състоянието им на място, като е изпълнен строеж без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. При тези данни обосновано и законосъобразно съдът е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, тъй като е изграден в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без издадени строителни книжа. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че обектът, предмет на заповедта, не попада в хипотезата на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ и не може да се определи като търпим. Доводът в касационната жалба, свързан с обстоятелството, че сградата не е опасна, е относим към заповед, издадена по реда на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, но е без правно значение при преценката дали строежът е законен по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Неоснователно е наведеното от касатора възражение за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съдът е отменил определението за допускане до разпит на поисканите трима свидетели. Съдът е разпитал посочения от касационния жалбоподател свидетел и е дал възможност да бъдат доведени още двама свидетели, като е отложил делото за друга дата с изрично указание, че при неявяването им ще ги заличи. В следващото съдебно заседание, проведено на 17.11.2015 г., свидетелите не са доведени, не са посочени имената им и не са представени доказателства във връзка с твърдението за заболяване на единия и невъзможност за двамата да се явят, поради което правилно съдът е отменил определението си за допускането им. Не е налице твърдяното нарушение на задължението да се осигури възможност за жалбоподателя да организира и проведе защитата си чрез разпит на свидетели. Доводите за наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на касационното производство поради висящ съдебен спор за собственост пред РС - Ботевград по гр. дело № 491/2015 г., решението по което има значение за правилното решаване на настоящия спор, са неоснователни. Спорът пред районния съд няма преюдициален характер спрямо въпроса относно законността на строежа, разглеждан в това производство. Като е направил заключение за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението си в обжалваната от Н. Г. част в съответствие с материалния закон. Предвид доводът за несправедливост на решението поради нарушение на чл. 6 и чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, без да са изложени конкретни аргументи в тази насока, следва да се има предвид, че изискванията на чл. 6 КЗПЧОС са относими към правото на справедлив съдебен процес, което настоящият съдебен състав не констатира да е нарушено. Втората норма е необходимо да се прецени с оглед законосъобразността на оспорената пред първоинстанционния съд заповед, а не спрямо постановения съдебен акт. Разпоредбата на чл. 8 КЗПЧОС защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Тези права могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките, визирани в ал. 2, а именно - намесата на държавните власти да е предвидена в закона и необходима в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. С оспорената заповед е осъществена намеса в правото на жалбоподателя на зачитане на неговото жилище, но тази намеса на държавата в случая е допустима и пропорционална, защото обстоятелството, че той и пълнолетните му деца живеят в жилищната сграда, предмет на заповедта, не я прави законен строеж и разпореденото премахване е в съответствие с целта на ЗУТ да не се допуска изграждането на незаконни строежи. Настоящият състав намира, че никой не може да ползва права от собственото си противоправно поведение. Възражението за дадено от председателя на ТКЗС съгласие да се построи сградата към момента, когато теренът не е бил частна собственост, е ирелевантно по отношение преценката за незаконност на извършеното строителство. В допълнение следва да се отбележи, че в случая към законосъобразността на оспорената пред административния съд заповед е неотносимо и решение от 24.04.2012 г. на Европейския съд по правата на човека по делото "Йорданова и други срещу България" предвид различията в предмета на делата. Мотивите на съда в това решение са относно освобождаване на неправомерно държани държавни и общински имоти и предоставянето на общински жилища на лицата, които следва да освободят имота. Случаят е неотносим по отношение производството за премахване на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2 ЗУТ, изграден в чужд имот - частна собственост, отреден за озеленяване. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,