Решение № 1026 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6497/2016 г.

Решение № 1026 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6497/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Финанс про колект" ООД, представлявана от С. Ц., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 1341 от 29.02.2016 г., постановено по административно дело № 9757/2015 г. от Административен съд С.-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-170-1/2015 г. от 04.09.2015 г. на комисията за защита на личните данни и е потвърдена наложената имуществена санкция до размер на 1000 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - неправилно разпределение на доказателствената тежест и при неправилно приложение на закона при налагане на имуществената санкция се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от него административен акт бъде отменен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на размера на договореното от касатора възнаграждение за един адвокат. Ответникът по касационната жалба К. Я. Я. не взема становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът на съда, че в хода на проведеното пред КЗЛД производство, образувано по жалба на К. Я. КЗЛД е поискала от представи доказателства - запис на проведените с нея телефонни разговори по повод събирането на задълженията й към "Мобилтел" ЕАД, както и копие на изпратената й извънсъдебна покана за събиране на задълженията й и доказателства за получаването й от Янкова, но такива не са представени, въпреки надлежното удостоверяване на получаване на съобщението за това от дружеството. При това правилно е прието, че в случая непредставяне на исканите доказателства представлява неизпълнение на задължението на дружеството по чл. 22, ал. 5 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Наведените доводи, че с така поисканите доказателства КЗЛД е вменила на "Финанс про колект" ООД задължение да доказва отрицателни факти е неотносим към факта на извършеното нарушение, което в случая е неоказване на съдействие на КЗЛД при упражняване на правомощията й. При това обосновано в обжалваното решение е прието, че обжалваният административен акт е материално законосъобразен. Настоящият състав споделя и становището на първоинстанционния съд, че в случая не се касае до акт от категория на изброените в чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, а до отделно правомощие на КЗЛД да санкционира администратори на лични данни, които препятстват компетентния независим държавен орган, при осъществяване на правомощието му да осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон. При безспорно установения факт на извършеното нарушение обосновано е прието, че в случая са налице предпоставките по чл. 42, ал. 8 ЗЗЛД за налагане на имуществена санкция. Правилно в тази насока съдът е намалил размера на тази санкция от 2000 лв. на 1000 лв., предвид изложените от КЗЛД съображения за определяне на същата около минимума, предвиден в закона, при съобразяване целта на наложеното наказание - възпираща и предупредителна функция. В тази насока настоящият състав споделя извода на съда, че в случая се касае до жалба от едно лице, липса на настъпили общественоопасни последици, доколкото нарушението е формално, както и липсата на доказателства за други извършени нарушения от дружеството. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на КЗЛД деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнагреждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение