Решение № 14053 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2806/2019 г.

Решение № 14053 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2806/2019 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния представител Филева срещу решение № 12 от 24.01.2018 г., поправено с с решение № 43 от 06.03.2019 г., постановени по адм. дело № 213 по описа за 2018 г. на Административен съд Ямбол. Със съдебния акт е отменен отказ за подпомагане по схема за държавна помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство" за част от представените фактури за закупен газьол, обективиран в писмо изх. № 10-1144 от 10.08.2018 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите и преписката е изпратена на заместник-министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне /с поправката с решение № 43/6.3.3019 г./. Развива подробни съображения в касационната жалба, обосноваващи основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото е постъпил отговор от Д. Димов, чрез процесуалния представител срещу така подадената касационна жалба. Счита решението на съда за правилно и претендира заплащане на разноски по приложен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение първо за недопустимост на касационната жалба като подадена от министъра на земеделието, храните и горите, тъй като административния акт е бил издаден от заместник-министър и съдебното производство е било проведено с участието на представител на заместник-министъра. По същество счита, че касационната жалба е основателна. Счита, че неправилно съда е приел, че процесното писмо е индивидуален административен акт, тъй като имало уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт. Като допълнение е посочил, че в разпоредбите на чл. 47б и чл. 47в от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ няма правомощия заместник-министър да издава акт за индивидуалния размер държавна помощ, това правомощие принадлежало само на министъра, което той бил направил със заповед № 09-624 от 6.7.2018 г. като е одобрил размер само 5283, 19 лв. и за остатъка до 19542, 20 лв. е отказал. Поради което на съдебен контрол подлежала тази заповед, не уведомителното писмо. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок. По отношение на изразеното становище за недопустимост на касационната жалба като подадена от министър, не от заместник-министър, същото е неоснователно. Според посоченото в глава ІVа от Закона за подпомагане на земеделските производители - чл. 47а - Администратор на схемата за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство, е министърът на земеделието, храните и горите. Законът не позволява делегиране на правомощия. Дори да се приеме, че е налице заповед № РД-09-678 от 26.7.2018 г. като такава за делегиране на правомощия /а тя не е такава/, то няма как да се приеме, че делегиращия е лишен от правото да защитава притежаваните от него по закон права в съда. Следва да се отбележи в тази връзка и даденото с чл. 210, ал. 2 от АПК право на касационно оспорване от лица, спрямо които решението има сила, когато решението е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. Като неучаствала страна, но пряко засегната от решението, тъй като то касае изрични негови правомощия по ЗПЗП, министърът има право на касационна жалба. Поради което съща е допустима. Същата е и основателна по изложените в нея твърдения за неправилност на решението. Съдът е приел за разглеждане оспорване на писмо изх. № 10-1144 от 10.08.2018 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите като отказ за подпомагане по схема за държавна помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство" за част от представените фактури за закупен газьол от земеделски производител Д. Димов. Изложените мотиви са по същество на спора и е прието, че "отказът" е незаконосъобразен и е отменен. Решението е недопустимо. Оспореният пред първата инстанция акт не носи белезите на индивидуален административен акт. Той представлява уведомително разяснително писмо, издадена от заместник министър, който предвид представената по делото заповед № РД-09-678 от 26.7.2018 г., в раздел V и VІ само подпомага дейността на министъра. Никъде в заповедта не фигурира нито делегиране на правомощия, нито заместване поради отсъствие. Според разпоредбата на чл. 47а от ЗПЗП единствен, който може да се произнася по държавната помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, е министърът. Каквото произнасяне той е направил със заповед № РД-09-624 от 6.7.2018 г., където под № 63 /стр. № 183 от делото/ е вписано лицето Д. Димов, безспорно подал съответното заявление за предоставянето на такава помощ. С определена помощ от 5283, 19 лв. и явен отказ за останалата част от претендирата сума до 19542, 20 лв. Следователно годният за обжалване акт е била именно тази заповед, не уведомителното писмо на заместник-министъра. Съдът не е изяснявал изобщо въпроса относно същността на обжалвания акт, нито е изложил мотиви защо е приел това писмо за индивидуален административен акт. В първото съдебно заседание на 24.10.2018 г. съдът направо е допуснал събиране на доказателства по същество на спора. Като е разгледал оспорване на това писмо, без да са налице характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, съдът е допуснал нарушение на чл. 159, т. 1 от АПК като не е оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. Следва решението да бъде обезсилено, жалбата - оставена без разглеждане и производството по делото следва да бъде прекратено. На касатора се следват разноски по делото, но същите не са поискани с касационната жалба и в съдебното заседание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение