Решение № 11172 от 6.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Неделчев срещу решение 137/15.04.2022 г., постановено по адм. д. 59/2022 г. по описа на Административен съд Добрич (АС-Добрич). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение на всички касационни основания по чл. 209, т. 1, 2 и 3 от АПК като твърди, че е нищожно като постановено от некомпетентен орган, защото делото му е следвало да бъде разгледано от Административен съд-София-град (АССГ), а при условията на евентуалност въз основа на същите обстоятелства иска да бъде прието за недопустимо. Допълнително в касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение по съображения, относими към действителността и законосъобразността на атакуваното пред първата инстанция решение на инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Иска да бъде обявена нищожността на обжалваното съдебно решение и да се върне делото, за да се изпрати на АССГ, а алтернативно се поддържа искане за отмяна на съдебното решение и обявяване на нищожността на оспореното решение на ИВСС, респективно неговата отмяна и връщане на делото като преписка за продължаване на административното производство и налагане на глоби. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от лице, което е конституирано като страна от първата инстанция, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 137/15.04.2022 г., постановено по адм. д. 59/2022 г. по описа на АС-Добрич е отхвърлена жалбата на Н. Неделчев против Решение ЛДЖ-21-8/30.06.2021 г. на инспектор в ИВСС, с което на основание чл. 38в, ал. 4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е отхвърлена жалбата му вх. 8075/17.05.2021 г., вх. per. ЛДЖ- 21-8/17.05.2021 г. по описа на ИВСС, срещу действията на Административен съд - Варна (АС-Варна) като администратор на лични данни, изразяващи се в изискване на експертно решение на ТЕЛК 3038/150/23.11.2020 г. по адм. д. 167/2021 г. по описа на АС-Варна. Административният съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган и в съответствие със закона, защото липсва нарушение на АС-Варна като администратор на лични данни при обработването на личните данни на Н. Неделчев. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че то е валидно, но недопустимо поради неправилно конституиране на страните в процеса. В случая предмет на оспорване пред АС-Варна е решение на инспектор в ИВВС, постановено по повод жалба на Н. Неделчев против Административен съд-Варна. Страни в производство, което се е развило по повод жалба на Н. Неделчев до ИВВС са Н. Неделчев и Административен съд-Варна, поради което те са адресати на акта, с който то приключва независимо от конкретното му съдържание. Съдържанието на акта обуславя правото на жалба за лицето, за което е неблагоприятно, но обвързва и останалите страни в производството и в този смисъл всички те са негови адресати. Инспекторът в ИВСС е издател на оспорения акт, Н. Неделчев е жалбоподател, а АС-Варна е бил страна в административното производство, поради което е трябвало да бъде конституиран като страна в съдебното производство пред първата инстанция. Неправилното конституиране на страните в съдебния процес е оказало влияние и върху правилното определяне на подсъдността на спора. ИВСС е със седалище в София и няма териториални структури, поради което на основание чл. 133, ал. 2, изречение второ от АПК и като се съобрази, че адресатите на акта са повече от един, спорът е трябвало да бъде разгледан от АССГ. Определението на Върховния административен съд, с което АС-Добрич е определен за компетентен да разгледа спора е постановено на основание чл. 133, ал. 6 от АПК по делото не е повдиган спор за подсъдност след като компетентният съд (АССГ), до когото е и адресирана жалбата на Н. Неделчев го е изпратил по подсъдност на АС-Варна. Всички съдии от АС-Варна са си направили отвод, поради което делото е изпратено на съседния АС-Добрич, който не е определил правилно страните по делото и е приел за разглеждане изпратеното му дело вместо да повдигне препирня за подсъдност с АССГ (чл. 135, ал. 6 от АПК). Неспазването на правилата относно местната подсъдност не водят до нищожност на постановения съдебен акт, поради което касационното оплакване по чл. 209, т. 1 от АПК е неоснователно, но в конкретния случай при констатираното неправилно конституиране на страните е налице основание за обезсилване на обжалваното съдебно решение и в този смисъл касационната жалба по чл. 209, т. 2 от АПК е основателна. По изложените съображения и в изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 от АПК и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, настоящият съдебен състав трябва да обезсили обжалваното съдебно решение без да бъдат разглеждани наведените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а делото да бъде изпратено на АССГ за ново разглеждане при правилно конституиране на страните по делото. Страните по делото не са направили разноски, не претендират заплащане на такива, а и с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение