Решение № 6586 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9309/2012 г.
ВАСV отделение15.05.2013 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 8.06.2012 г., по адм. дело № 162/2012 г. от Административен съд Русе. Осъжда Община Русе да заплати на Валери Ганчев Даскалов от гр. Русе, ул. "Черно море" № 2, вх. 2, ет. 3 деловодни разноски в размер на 4000 (четири хиляди) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6586 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9309/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Русе, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 19 от 08.06.2012 г., по адм. дело № 162/2012 г. от Административен съд Русе, с което е отменен мълчаливият му отказ да предостави обществена информация по заявление рег. индекс (вх. №) 36/48/15.11.2010 г. подадено от Валери Ганчев Даскалов, в частта му по т. т. 1, 2 и 3 изцяло и по т. т. 4 и 5 частично относно посочване на законовото основание за трайно монтиране препятствия по пътното платно на ул. "Петко Д. Петков", в гр. Русе и целта на монтиране на тези препятствия. По наведени доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът - Валери Ганчев Даскалов, в представени писмени бележки от процесуалния му представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Административното производство е образувано пред кмета на Община Русе по заявление за достъп до обществена информация вх. № 36/48/15.11.2010 г. на Валери Ганчев Даскалов, с което е поискана следната информация: 1. Кой е отговорен за начина, по който се осъществява паркирането на моторните превозни средства (МПС) по ул. "Петко Д. Петков" гр. Русе - кои са овластените органи; 2. На кого е поверена организацията и контрола по паркирането на МПС по посочената улица - кои са овластени органи; 3. Какво налага нарушение по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на МПС и от кого е осъществявано това нарушение на посочените паркинги; 4. Да се посочи законовото основание, административен акт и кой овластен орган за поставяне, чрез трайно монтиране на препятствия по пътното платно (железни решетки и пана) и 5. За какъв период от време и с каква цел са монтирани препятствията по пътното платно. С писмо изх. № 36/47/16.11.2010 г. Кметът на Община Русе предоставил на Даскалов информация, че действащите "Кратковременни зони за платено паркиране" са приети от Общински съвет Русе на основание чл. 99 ЗДвП с три негови решения, маркировките и пътните знаци са поставени от ОП "Комунални дейности" по предварително изготвени схеми от отдел "Транспорт" за начина на паркиране, съобразно нормативните изисквания за дължина и ширина на паркомясто, отстояние от кръстовище и др. по Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране движението по пътищата и са сигнализирани с пътни знаци в съответствие със ЗДвП. В писмото е посочено и, че организацията по събирането на таксите за паркиране и контрола по начина за това са възложени на ОП "Комунални дейности", както и становището на кмета, че изпълнението на маркировката и пътните знаци не са в нарушение на ЗДвП, а такива се извършват от самите водачи, които не спазват пътната маркировка при паркиране. Даскалов обжалвал пред Административен съд Русе мълчалив отказ на кмета на Община Русе да му предостави исканата от него информация, при което с решение № 10/7.03.2011 г. съдът отменил мълчалив отказ на кмета да предостави на Даскалов исканата със заявление № 36/48/15.11.2010 г., в частта му по т. т. 4 и 5 от заявлението относно частта от тях, с която е поискана информация по силата на какъв административен акт от кой овластен орган са поставени чрез трайно монтиране препятствия по пътното платно по ул. "Петко Д. Петков" в гр. Русе, представляващи железни решетки, които са масивно захванати за пътя и за какъв период от време са поставени и върнал преписката на органа за произнасяне в тази му част. В останалата част жалбата била оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено С решение № 4353/26.03.2012 г., по адм. дело № 5560/2011 г. тричленен състав на Върховния административен съд отменил посоченото по-горе решение на АС Русе в частта му с която е оставена без разглеждане жабата на Валери Ганчев Даскалов от гр. Русе против мълчаливия отказ на кмета на Община Русе, да му предостави исканата обществена информация по т. т. 1, 2 и 3 изцяло и по т. 4 и т. 5 от заявлението частично относно посочване на законовото основание за трайно монтиране препятствия по уличното платно на ул. "Петко Д. Петков" гр. Русе (т. 4) и с каква цел са монтирани тези препятствия (т. 5), отменил и мълчаливия отказ в същите части по заявлението на Даскалов и върнал делото като административна преписка на кмета на Община Русе за произнасяне. Първоинстанционният съд, след като установил, че препис от решението на ВАС е връчено на Община Русе на 28.03.2012 г. е приел, че в случая за административния орган е било налице законов задължение да се произнесе по заявлението на Даскалов в 14-дневен срок, съгласно нормата на чл. 28, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), който е изтекъл на 11.04.2012 г. По делото не са представени доказателства за предоставяне на исканата информация, съгласно дадените задължителни указания на АС - Русе и Върховния административен съд, при което съдът отменил мълчаливия отказ на кмета на Община Русе да предостави достъп до обществена информация по заявление вх. № 36/48/15.11.2010 г. на Валери Ганчев Даскалов в частта му по т. т. 1, 2 и 3 изцяло, както по т. 4 относно искането за посочване на законовото основание за трайно монтиране препятствия по пътното платно на ул. "Петко Д. Петков" в гр. Русе и по т. 5 в частта му с каква цел са монтирани тези препятствия. Решението е правилно. Законосъобразно в обжалваното решение е прието, че исканата информация представлява обществена информация, като задълженият субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, какъвто е кметът на Община Русе дължи произнасяне по писменото заявление за достъп до обществена информация с нарочно писмено решение, съгласно чл. 34 и чл. 38 ЗДОИ, което следва да бъде съобщено на заявителя. Правилно с оглед на това съдът е извел извод, че в случая, тъй като по делото не се представени доказателства, от които да се установи, че органът се произнесъл в предвидения от закона срок с акт, постановен във формата, предвидена по чл. 34 ЗДОИ е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който е незаконосъобразен, доколкото нормите на ЗДОИ изискват изрично произнасяне от органа. Представеното с касационната жалба писмо от 8.07.2011 г. не променя този извод, а и същото е постановено преди постановяване на цитираното по-горе решение на ВАС, при което същото е ирелевантно за спора, доколкото задължението за произнасяне на кмета на Община Русе, съобразно задължителните за него указания на съда е възникнало след датата на постановяване на окончателното решение на ВАС - 26.03.2012 г. Отделно от това и за пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че в случая е налице неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, за което по реда на чл. 304 от АПК на длъжностното лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите на дял пети АПК е предвидено налагане на административно наказание. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 4000 лева, представляващи заплатен от ответника хонорар за един адвокат, за който размер не е направено надлежно възражение за прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,