Решение № 630 от 19.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Драганов чрез неговите пълномощници срещу решение 90/09.06.2022 г. по адм. д. 138/2022 г. на Административен съд Перник. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба кметът на община Перник чрез своя процесуален представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Ответницата В. Александрова намира касационната жалба за основателна. Ответниците К. Александров лично и Р. Александрова чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед 1854/30.12.2020 г. на кмета на община Перник, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация /ПУП-ПР/ на урегулирани поземлени имоти УПИ XVI-110 и УПИ VII-109 в кв.4 по плана на [населено място], общ. Перник, като: с плана за регулация се измества вътрешната регулационна линия между имоти УПИ XVI-110 и УПИ VII- 109 в кв.4 според зелени цифри, линии и щрихи за регулацията на приложената към заповедта скица. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният административен акт е издаден от посочения в чл.129, ал.2 от ЗУТ компетентен орган - кметът на община Перник. Обективиран е в изискуемата писмена форма и съдържа графична част съгласно изискванията на чл.49, ал.1 и ал.2 от Наредба 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. В съответствие с чл.59, ал.2 от АПК в него са отразени данни за органа, който го е издал и адресата; посочени са фактическите основания за издаването и приложимата правна норма; формулирано е ясно и конкретно разпореждане; предоставена е информация за срока, реда и органа, пред който може да се обжалва; датирана и подписана е. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на оспорения акт. Спазени са разпоредбите на глава VII, раздел III, във вр. с чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, регламентиращи реда за изработване, съгласуване, обявяване и одобряване на проектите за изменение на подробните устройствени планове. Според чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, основания за изменение на влязъл в сила подробен устройствен план са: изменението на кадастрален план, одобряването или изменението на кадастрална карта в урегулирана територия, когато имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните; установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробния устройствен план, каквито в случая не се установяват. От друга страна, административният орган е посочил и основанието по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, уреждащо правната възможност за изменяне на влезлите в сила подробни устройствени планове и когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ. Настоящият случай е такъв. Производството по изменение на ПУП-ПР на УПИ XVI-110 и УПИ VII-109 е започнало по заявление на всички лица, които според разписния лист са вписани като собственици на давата имота - като собственик на XVI-110 е посочен К. Александров, а като собственици на УПИ VII- 109 -В. Александрова и Р. Александрова, от .чието име и въз основа на издадено от тях пълномощно е подал заявлението К. Александров. Именно тези лица, в качеството им на заинтересувани лица по чл.131, ал.1 от ЗУТ, са участвали в производството по изменението на подробния устройствен план - план за регулация /ПУП-ПР/, инициирали са го и са следяли за развитието му. Така постановеното решение е неправилно като необосновано и порати противоречието му с материалния закон. В този смисъл съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост. Установено е по делото, че със заявление вх. 20/ТР-5736/15.12.2020г. К. Александров - собственик на УПИ XVI-110 е поискал процедиране и одобряване на подробен устройствен план. Към заявлението приложил документа за собственост върху на УПИ XVI-110, както и документи - нотариални актове, удостоверяващи, че собственици, на съседния УПИ VII-109 са В. Александрова и Р. Александрова. Съдът е приел, че заявителят е представил и нотариално заверено пълномощно от двете собственички на УПИ VII-109 с право да осъществява вместо тях всички права относно ... изготвянето на нов ПУП, включително за промяна на плана за регулация и застрояване, включително относно изготвянето на нов ПУП и нов план за регулация и застрояване, като подписва, депозира и получава всякакви документи, книжи и други ...". Видно от приложеното по делото цитирано заявление в същото не е посочено, че заявители на процедурата са и В. Александрова и Р. Александрова. В съдържащото се по делото заявление като заявител е посочен само К. Александров и в това заявление не е посочено, че същото се подава от К. Александров и като пълномощник на В. Александрова и Р. Александрова. Данни за упълномощаване се съдържат само в представения проект за изменение на ПУП-ПР и в обяснителната записка. В тази носока настоящата инстаниция счита, че въпреки представеното по делото пълномощно от 13.08.2015 г. за упълномощаване на К. Александров да представлява В. Александрова и Р. Александрова то липсва представителна власт в лицето на К. Александров да представлява В. Александрова като съсобственик на УПИ VII- 109, тъй като към датата на заявлението същата не е съсобственик на посочения имот. С [нотариален акт], Д. Драганов е придобил 1/2 идеална част от УПИ VII- 109 от В. Александрова. Поради това към датата на подаване на заявлението от К. Александров за процедиране изменение на ПУП-ПР и към датата на издаване на обжалваната заповед В. Александрова не е била съсобственик на процесния УПИ VII-109 и К. Александов не е можел да представлява същата, макар и както се посочи, в самото заявление не е посочено, че е подадено от К. Александров като пълномощник. В разглеждания аспект ирелевантно е приетото от съда, че Д. Драганов е вписан на 26.01.2022 г. в разписния лист като собственик на 1/2 идеална част от УПИ VII-109, макар същият да е придобил собствеността върху същия през 2017 г. В случая вписването има само констативно действие и жалбоподателят е бил съсобственик на имота още от 2017 г, поради което заявлението за процедиране на изменение на ПУП-ПР следва да изхожда именно от него, а не от неговия праводател В. Александрова. За административния орган е налице задължение да установи кои са действителните собственици на имотите, за които предприема изменение на ПУП-ПР. Като не е сторил това, административният орган е допуснал съществено нарушение на производствените правила, които правят издадената заповед за одобряване изменението на ПУП-ПР незаконосъобразна. На тази плоскост съдът е постановил решението си в противоречие с материалния закон, приемайки, че е налице правното основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че не е налице посоченото в обжалваната заповед правно основание по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, но не споделя незаконосъобразния извод на съда за наличието на правното основание по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Според първостепенния съд производството по изменение на ПУП-ПР на УПИ XVI-110 и УПИ VII-109 е започнало по заявление на всички лица, които според разписния лист са вписани като собственици на давата имота - като собственик на XVI-110 е посочен К. Александров, а като собственици на УПИ VII- 109 -В. Александрова и Р. Александрова. Ревелантният момент не следва да е моментът на отразяване на собствениците в разписния лист, а моментът на придобиване на собствеността със съотвения нотариален акт. Както се посочи вписването в разписния лист има само констативно действие, а собствеността преминава на датата, на която е изповядана сделката покупко-продажба- в случая 11.09.2017 г. Изложените аргументи сочат, обратно на приетото от първоинстанционния съд, че в случая не са осъществени предпоставките на правната норма на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ за изменение на ПУП-ПР, а именно съгласие на всички собственици на имотите, предмет на плана. Поради това не са налице правните основания, посочени в обжалваната заповед и заповедта е материалнонезаконосъобразна. Като е приел законосъобразност на обжалваната заповед, съдът е постановил решение в противоречие с приложимата правната норма. Предвид изложеното обжалваното решение като необосновано и материалнонезаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение в смисъл на отмяна на обжалваната заповед. С оглед изхода на спора на жалбоподателя Д. Драганов следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 700 /седемстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,