Решение № 2140 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13096/2018 г.

Решение № 2140 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13096/2018 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура-Монтана срещу Решение № 82/8.08.2018 г., постановено по адм. д. № 76/2018 г. по описа на Административен съд-Видин. В касационният протест се развиват доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на закона, при съществени нарушения на съдопоризводствените правила и необоснованост- отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че изводите на съда са неправилни, тъй като не е събрал относимите за правилното изесняване на правния спор доказателства. Твърди се, че съдът не е съобразил разпоребите на чл. 64, ал. 2 от Закона за енергетиката и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 16/9.06.2004 год. и чл. 128, ал. 6 от ЗУТ. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови нова, с което да са отмени и оспорената заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. подателят на касационния протест не се явява. Ответната страна Кмета на Община Монтана не се явява и не се представлява. Чрез процесуалният си представител депозира писмено възражение, с което оспорва основателността на касационния протест. Претендира разноски. Процесуалният представител на ответниците М. Мартинова, Р. Мартинов, С. Иванова Н. Ройчева оспорва основателността на касационния протест. Останалите ответници редовно призовани не се явяват и не се представляват и не вземат становище по касационния протест. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно, а касационния протест е основателна. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира касационният протест за процесуално допустим, като подаден в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна-адресат на решението и срещу акт, подлежащ на съдебен касационен контрол. Разгледан по същество, същият е неоснователн. С оспореното пред Върховния административен съд решение Административен съд Видин е отхвърлил протеста на прокурор при Окръжна прокуратура Монтана против Заповед № 118/25.01.2018 г. на Кмета на Община Монтана, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПЗР на УПИ I и УПИ ХI в кв. 138 а по действащия ПУП на ЦГЧ на гр. Монтана и Заповед № 216/9.02.2018 г. на Кмета на Община Монтана, с която е извършена поправка на предходната заповед. За да постанови своя съдебен акт, Административен съд -Видин е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й. В административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че заповедта е издадена в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими към спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, проверил е изцяло законосъобразността на административния акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК на основанията по чл. 146 АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, включително на изготвената и приета като компетентна и обективна съдебно-техническа експертиза и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен правен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесната заповед. Настоящата инстанция напълно споделя извода на административния съд за законосъобразност на оспорената заповед. Заключението на административния съд, че оспорения административен акт е постановен при наличието на материалноправните основания за това е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата по делото. С оспорената Заповед № 118/25.01.2018 г. на Кмета на Община Монтана, поправена със Заповед № 216/9.02.2018 г. е одобрен проект за изменение на ПУП-ПЗР на УПИ I и УПИ ХI в кв. 138 а по действащия ПУП на ЦГЧ на гр. Монтана, като с ПР се изменя дворищната регулация между двата имота, като от УПИ ХI към УПИ I се прехвърлят 34 кв. м. при условията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, променя се предназначението на УПИ I от "КОО" в "За жилищно строителство и обществено обслужване", а с ПЗ в УПИ I се предвижда надстрояване с два етажа на съществуващата едноетажна жилищна сграда, която се запазва, както и се запазва предвиденото допълващо застрояване на вътрешната регулационна линия с УПИ II. Видно от доказателствата по делото, включително и съдебно-техническата експертиза УПИ ХI е с предназначение "За детска градина и трафопост" и в него има съществуващи две сгради- двуетажна детска градина и трафопост. По делото не се спори че трафопоста е изграден през 1977 г. Видно от заключението на в. л. разстоянието на трафопоста до дъното на УПИ I e 16. 50 м. и през него не преминава трасе на въздушен електропровод. В. л. сочи че допълващото застрояване в УПИ I на границата с УПИ II е предвидено с действащия в момента ПУП на гр. Монтана от 1990 г. С процесната заповед за одобряване проект за изменение на ПУП-ПЗР това положение не се променя. При тези данни по делото, правилно административният съд е приел че при издаването на оспорения административен акт Кмета на Община Монтана не е допуснал нарушение на възникналото по силата на закона сервитутно право на ЧЕЗ Електроразпределение България, стопанисващо находящия се в УПИ ХI трафопост. Преди всичко сервитутната зона на последния се намира в УПИ ХI в кв. 138 а по плана на гр. Монтана, в който имот ПЗ не се променя. Обстоятелството че регулационната граница между този имот и УПИ I се измества и навлиза с 1. 80 м. в двора на детската градина също не засяга сервитутната зона на трафопоста. В. л. е категорично че с одобрения проект за изменение на ПУП-ПЗР на УПИ I УПИХI в кв. 138 а по действащия ПУП на гр. Монтана нормативните изисквания за сервитутната зона не се променят. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, направено и пред първата инстанция че е допуснато нарушение на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 16/9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Както се посочи по-горе в УПИ ХI където се намира трафопоста не е предвидено ново застрояване. Що се касае до допълващото застрояване в УПИ I, то същото е извън сервитутната зона. Освен това, както сочи вещото лице същото е предвидено с действащия от 1990 г. план и изменението на ПУП-ПЗР, одобрено с оспорената заповед не го променя. Неоснователно е и възражението че с одобряването на проекта за изменение на ПУП-ПЗР на процесните имоти се прекъсва достъпа до трафопоста, което е в нарушение на чл. 64, ал. 2 от Закона за енергетиката. Безспорно сервитутното право включва правото на преминаване на хора и техника в полза на лицата които стопанисват енергийния обект. Такъв достъп съгласно заключението на в. л. може да бъде осъществен както от запад-ул. "Хан Аспарух", така и от юг—ул. "Кирил и Методий". Обстоятелството че към момента фактически достъпа се осигурява през УПИ I не води до незаконосъобразност на оспорения административен акт, тъй като този достъп още с одобряването на ПУП от 1990 г. е отпаднал. С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че административния съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на фактическата обстановка. Съдът е събрал относимите към правния спор доказателства и правилно е преценил че не е необходимо назначаването на тройна-съдебно техническа експертиза. В. л. по назначената експертиза е дало пълно и компетентно заключение, отговорило е на всички въпроси поставени и в с. з., поради което обстоятелството че това заключение не подкрепя тезата на оспорващата страна не означава че е необходима нова комплексна експертиза. Несонователно е възражението за допуснато от административния орган нарушение на чл. 128, ал. 6 във вр. с чл. 127, ал. 2 ЗУТ. Съгласно сочената разпоредба в редакцията й действала към момента на издаване на оспорената заповед изработения проект за подробен устройствен план се съгласува със заинтересованите централни и териториални администрации, а при необходимост със специализираните контролни органи и експлоатационни дружества. Следователно в оперативната самостоятелност на административния орган е било да прецени необходимо ли е такова съгласуване с "ЧЕЗ разпределение България"ЕАД. Освен това даже и да се приеме, че е налице нарушение то не е съществено такова и не води до незаконосъобразност на административния акт само на това основание. Изложеното мотивира оставянето в сила на решението на Административен съд- Видин. При този изход на делото, касаторът дължи разноски на ответната страна Община Монтана, но тъй като последната не представя доказателства относно размера и реалното им извършване за настоящата инстанция, искането следва да се отхвърли. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Втора отделение