Решение № 2385 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 342/2016 г.

Решение № 2385 от 27.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 342/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Г. Д. от гр. В., чрез пълномощника му адв. Янчев, срещу Решение № 432/27.11.2015 г., постановено по адм. д. № 275/2015 г. по описа на Административен съд В. Изложени са съображения, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените от него искове изцяло, като му се присъдят и направените по делото разноски. Ответната страна - О. Б., чрез процесуалния си представител по делото взема подробно становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: Производството пред Административен съд В. се е развило по исковата молба на П. Г. Д. против О. Б., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил обективно съединени искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Исковете се основават на твърдяно бездействие на длъжностни лица на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължения за изготвяне и сключване на договор за отстъпване право на строеж след проведен търг, на който ищеца е обявен за спечели го от комисията по провеждането му. Съдът е дал възможност на страните да ангажират доказателства, като след събирането на посочените такива е изяснил фактическата обстановка по делото. С решението си по делото административният съд е отхвърлил, като неоснователни и недоказани предявените искове, като е приел, че не са установени по делото твърденията за фактическо бездействие във връзка с осъществявана административна дейност, чиято пряка и непосредствена последица да са претендираните вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Правилен е извода на административния съд, че в случая не е установено наличието на законовите предпоставки, което обуславя неоснователността на предявените искове за причинени имуществени и неимуществени вреди. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е постановено в съответствие с приложимия закон. Установено е по делото, че с протокол на нарочно назначена комисия ищеца е определен за спечелил търг за отстъпено право на строеж. Предявените от Д. искове се основават на твърдяно последващо бездействие, изразяващо се в несключване на договор за финализиране на процедурата и придобиване на правото. Правилно е прието в обжалваното решение, че сключването на договор не е административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съответно не е налице твърдяното дължимо се по закон фактическо действие, на неизпълнението на което се основават предявените искове. Независимо от това следва да се отбележи, че задължението за сключване на договор не е и възникнало, защото произтича от приключила със заповед на кмета на общината процедура по чл. 37 от Закона за общинската собственост, каквато заповед в случая не е издадена. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение