Решение № 552 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11893/2016 г.

Решение № 552 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11893/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на А. Х. - непридружен непълнолетен гражданин на Пакистан, подадена чрез процесуалния му представител адв. Желев, против решение № 5502 от 02.08.2016 г., постановено по адм. дело № 5852/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу заповед № УРИ 5392 - ПАМ -677 от 15.04.2016 г., издадена от ВПД началник главен инспектор на СДВР, сектор "Миграция", с която на жалбоподателя е наложена мярка "принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ). Касаторът поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и развива доводи за нищожност на оспорената заповед. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да прогласи нищожността на оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, приема, че същото е недопустимо по следните съображения: С постановеното решението е отхвърлена жалбата на А. Х., гражданин на Пакистан, против заповед № УРИ 5392 - ПАМ -677 от 15.04.2016 г., издадена от ВПД началник главен инспектор на СДВР, сектор "Миграция", с която на жалбоподателя е наложена мярка "принудително настаняване в СДВНЧ". Съдът е направил извод, че от представената по делото административна преписка е видно, че не е установено влизане в страната по законоустановения ред и наличие на валидни документи за самоличност или наличие на средства или документи, позволяващи обратно връщане на лицeто в държавата му на произход. Първоинстанционния съд е приел, че със заповед № УРИ 5392 - ПАМ -676 от 15.04.2016 г., на З. А. придружаващ непълнолетния А. Х. е била наложена ПАМ "Принудително отвеждане до границата на Р. Б.". С оглед обстоятелството, че следва да бъде създадена организация за пътуването до страна по произход, както и с оглед обстоятелството, че има опасност от укриване с което ще се създаде опасност от неизпълнение на вече наложената ПАМ е издадена и процесната заповед. Съдът е посочил е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличие на посочените в нея фактически и правни основания, при липса на противоречие на императивни законови норми. След обсъждане на фактите по делото и релевантните законови разпоредби, съдът е достигнал до извод, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. С оглед изложеното е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е постановено по недопустима жалба. С оспорената в първоинстанционното производство заповед № УРИ 5392 - ПАМ -677 от 15.04.2016 г., издадена от ВПД началник главен инспектор на СДВР, сектор "Миграция", е разпоредено принудителното настаняване в СДВНЧ към дирекция "Миграция" на чужденеца З. А., придружаващ непълнолетния А. Х.- жалбоподател в първоинстанционното производство. В настоящия случай оспорването е процесуално недопустимо, тъй като е направено от лице, което не е адресат на акта. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 9 от ЗЧРБ, по изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6, на придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. С обжалваната заповед не се засягат права и законни интереси на оспорващия. А обявяването на заповедта за нищожна не би се отразило в правната сфера на жалбоподателя А. Х. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че последният не е адресат на оспорения от него административен акт, тъй като в акта липсва изрично разпореждане за настаняването му в СДВНЧ. Единствен адресат на заповедта е чужденеца З. А., по отношение на когото е приложена принудителната административна мярка. Поради това А. Х. не разполага с активна процесуална легитимация да оспори законосъобразността на заповедта. Жалбата му е недопустима, поради липсата на правен интерес от оспорване. Наличието на правен интерес от търсената съдебна защита представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство, за наличието на което съдът следи служебно. Като се е произнесъл по същество, при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на съдебна защита, а не е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт. По изложените съображения, решението следва да се обезсили и жалбата на А. Х. следва да се остави без разглеждане, а съдебното производството следва да бъде прекратено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 вр. с чл. 159, т. 4 и с чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение