Решение № 2902 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10763/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез главен юрисконсулт Д. Корсемов, против Решение 4638 от 11.07.2023 г., постановено по адм. дело 852/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменена негова Заповед РД-Е-113-01-8 от 03.11.2023 г. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда доводи за непълнота на мотивите на решението и за несъответствие между фактите по делото и изводите на съда. Моли за отмяна на решението. Ответникът С. Николова, действаща чрез законния си представител М. Николов, представя писмен отговор чрез адвокат М. Петрова и адвокат Т. Евтимова, в който оспорва жалбата като неоснователна. В допълнителна молба се претендират разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното първоинстанционно решение е отменена Заповед РД-Е-113-01-8 от 03.11.2023 г., издадена от управителя на НЗОК, а административната преписка е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне в сроковете по АПК, съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано по Заявление, вх.Е113-01-1870 от 29.11.2022 г., подадено на основание чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от Закона за здравето, съгласно утвърдения образец по Приложение 3 към чл. 23, ал. 1 от Наредба 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. Заявлението е подадено от П. Петрова, като майка и законен представител на малолетното дете С. Николова, родена на [дата]. В заявлението е посочено, че детето е с диагноза [диагноза], като се иска заплащане за оперативно лечение в УМБАЛ Свети Иван Рилски ЕАД- гр. София и за закупуване на медицински изделия на стойност 2 520 лева. Към заявлението са приложени изискуемите се по наредбата придружаващи документи. От тях става ясно, че през 2019 г детето е диагностицирано с [заличен текст], като на 30.12.2019 г. е оперирано в УМБАЛ Свети Иван Рилски ЕАД и му е поставена[заличен текст]. След това детето е проследявано редовно и няма данни за [заличен текст]. На 26.11.2022 г. обаче детето се почувствало зле, но родителите помислили, че е вирусна инфекция. Сутринта на 27.11.2022 г. установили, че детето се е влошило и вече било неконтактно, свързали се с проф. Сурчев и той ги посъветвал незабавно да организират прием на детето в УМБАЛ Свети Иван Рилски ЕАД. На 27.11.2022 г., в 16.13 часа, детето постъпва в болницата - за диагностика на състоянието, като се установява от прегледите, че е налице малфункция на поставената през 2019 г. [заличен текст]. На родителите било обяснено от лекарите, че детето незабавно следва да се оперира за смяна на клапата, като новата клапа струва 3 600 лева, от които само 1 080 лева се заплащат от НЗОК по КП [заличен такст], а остатъкът от сумата се заплаща от НЗОК по реда на специална процедура. Още на 27.11.2022 г., между 18.20 и 19.30 часа, детето е оперирано, след което приведено в реанимация. На 28.11.2022 г. болницата предоставя на майката всички необходими й документи, включително проформа- фактура от 28.11.2022 г. за клапата на стойност 3 600 лева, от които 1 080 лева са предвидени за реимбурсиране от НЗОК по КП [заличен текст], останалите 2 520 лева подлежат на заплащане също от НЗОК, въз основа на декларация на майката от 28.11.2022 г., че сумата от 2 520 лева ще се изплати от НЗОК по реда на Наредба 2 от 27.03.2019 г., а не от пациента. Клапата е осигурена от аптеката на болницата, като не се осигурява по реда на ЗХУ. След това на 29.11.2023 г. майката депозирала цитираното заявление до НЗОК. Назначената със Заповед РД-18-182 от 24.08.2022 г. на управителя на НЗОК, специализирана постоянно действаща комисия по чл. 27, ал. 1 от Наредба 2 от 27.03.2019 г. е разгледала заявлението, като според изготвения Протокол Е113-06-4585 от 09.12.2022 г. е приела, че клапата не подлежи на заплащане по реда на Закона за хората с увреждания (ЗХУ); сумата от 2 520 лева не подлежи на заплащане и по КП. Заявлението е подадено чак на втория работен ден след операцията, т.е. не е за заплащане на предстоящо лечение (в това число и спешно), а е за възстановяване на разходи за вече приключило лечение/дори то да е било спешно/. Комисията приела, че е налице хипотезата на чл. 9, т. 1, във връзка с чл. 6, т. 6 от Наредба 2 от 27.03.2019 г., в смисъл, че не се заплащат дейности, за които не е получено предварително разрешение и е предложила на управителя на НЗОК да издаде заповед за отказ по подаденото заявление. Вследствие на това, управителят на НЗОК е издал Заповед РД-Е-113-01-8 от 03.11.2023 г., с която е отказал одобряване на заплащането на медицинските услуги по Заявление, вх. Е113-01-1870 от 29.11.2022 г. Първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което е отменил административния акт и е върнал административната преписка за ново разглеждане и произнасяне, съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона изложени в мотивите на решението, като е възложил в тежест на ответника разноските по делото. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. От събраните доказателства безспорно е установено, че детето С. Николова е оперирано по спешност, което изключва приложението на чл. 82, ал. 1а и ал. 3 от Закона за здравето, съответно чл. 23 и следващите от Наредба 2 от 27.03.2019 г, а именно в тези рамки е протекло административното производство. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е изложил подробни мотиви за това, че касаторът е провел едно неотносимо на фактическата обстановка производство. Съдът е посочил, че съгласно чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, медицинската помощ при спешни състояния е извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, което не е било съобразено от административния орган. Неоснователни са възраженията и относно дадените от съда указания. Настоящата инстанция намира, че същите са достатъчно добре обосновани и в никакъв случай не могат да се нарекат бланкетни. По отношение на възражението, че в диспозитива на обжалваното решене не е посочен конкретния административен акт, който е отменен следва да се посочи, че диспозитивът на съдебния акт е ясен и недвусмислен. Заповедта на управителя на НЗОК е посочена със своите номер и дата и не остава съмнение за волята на съда. С оглед гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че отменяйки административния акт на управителя на НЗОК, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 17.10.2023 г., от страна на адвокат Т. Евтимова е оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, на адвоката следва да бъде определено възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 000 (хиляда) лева за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,