Решение № 1321 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9040/2018 г.

Решение № 1321 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9040/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Мартинело" ЕООД, представлявана от М. Марков, подадена чрез пълномощник, против Решение № 224 от 23.05.2018 г., постановено по адм. д. № 704/2017 г. по описа на Административен съд - Добри, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед № 357 з-2488/01.12.2017 г., издадена от директора на ОД на МВР– Добрич, с която е отказано възстановяването на идентификационния номер на седлови влекач "ИВЕКО МАГИРУС" с рама № [номер] – по документи, двигател № [номер], рег. № [рег. номер на МПС], внос от Германия, собственост на касатора. В жалбата касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички факти и обстоятелства по делото и е изградил свето вътрешно убеждение в противоречие "на действителната правна обстановка". Иска отмяна на съдебния акт и решаване по същество на спора. Претендира разноски. Ответникът- директорът на ОДМВР- Добрич, при редовно призоваване, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоначално административното производство е инициирано по повод на подадено заявление за извършване на регистрация на процесното ППС, при разглеждането на което е констатиран проблем с идентификационния номер на шасито. Автомобилът е пренасочен за оглед от комисията по МПС при ОД на МВР – Добрич поради съмнение относно номера на рамата. При огледа е установена механична интервенция в областта на номера на рамата, който е набит с нестандартен шрифт с отклонение на позициите по хоризонтала и вертикала, както и с двоен образ на част от последните позиции. Установена е заводска табелка с данни за номер рама, съвпадащ с този по документи, както и ДВГ номер, нанесен на табелка, закрепена към блока с неподвижни скрепителни елементи. Резултатът от извършения оглед е отразен в Протокол № 10/16.03.2016 г. с мнение за извършване на проверка. Изготвена е Експертна справка № 16/16.03.2016 г. от експерт от НТЛ при ОД на МВР – Добрич, в която са направени идентични констатации по отношение на номера на шасито и наличните заводски табелки. На 04.04.2016 г. е отправено искане до директора на Дирекция "МОС" – МВР да се направи запитване до завода производител и да се снемат обяснения от предходния немски собственик с оглед на идентификацията на автомобила. По жалба на "Мартинело" ЕООД е образувана преписка по описа на РП – Добрич, по която е постановен отказ да се образува наказателно производство и е разпоредено връщане на ППС и неговата регистрация. В хода на извършената проверка е представено писмо от продавача на автомобила - "Т. О. Лекотоварни автомобили и търговия с машини", инж. Т. Опиц, гр. Гера, РГермания, който е потвърдил номера на шасито и че след преглед като партньор на ТЮФ е установил, че номерът на шасито е нечетлив поради ръжда. Няма постъпила информация от завода- производител, въпреки изпратените напомнителни писма, нито информация от немския собственик на влекача дали е извършено допълнително набиване на номера на рамата. Със Заповед № 851 з – 25/21.03.2017 г. е отказана първоначална регистрация на ППС с мотива, че е констатирана невъзможност да бъде установен автентичният идентификационен номер на автомобила. На 22.06.2017 г. дружеството е подало заявление с искане за възстановяване на идентификационния номер на автомобила на основание чл. 4, т. 2 от Инструкцията. На 30.06.2017 г., директорът на ОД на МВР – Добрич е издал Заповед № 357 з-1367, с която е отказал възстановяване на идентификационния номер на влекача на основание чл. 143, ал. 4 от ЗДвП във връзка с Раздел І, чл. 3 от Инструкция І – 185/2002 на МВР за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на ППС. Заповедта е отменена по съдебен ред и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението. При проведеното ново административно производство е изготвена Експертна справка № 38/01.11.2017 г. от експерт от НТЛ при ОД на МВР- Добрич, съгласно която в областта на набития номер рама са установени следи от механична интервенция. Извършена е нова проверка в информационните фондове на МВР, съгласно която процесното МПС не е обявено за издирване. Изготвена е докладна записка, рег. № 851 р-6992/20.11.2017 г. на началника на сектор "ПП" при ОД на МВР – Добрич, в която е посочено, че след разглеждане на регистрационните документи на МПС, сверяване на данните по тях и проведените мероприятия и дейности по идентификация, е констатирана невъзможност да бъде установен автентичният идентификационен номер на автомобила, с оглед на което е предложено да се издаде заповед за отказ за възстановяване на идентификационния номер на автомобила. На 01.12.2017 г. е издадена Заповед с рег. № 357 з-2488, с която директорът на ОД на МВР – Добрич е отказал възстановяването на идентификационния номер на товарния автомобил, като се е позовал на констатациите в протокола на комисията по МПС и експертната справка от 01.11.2017 г. В заповедта е посочено още, че съгласно представеното в хода на проверката писмо от дружеството – продавач, номерът на шасито е нечетлив поради ръжда, но според експертната справка не е констатирана корозия в областта на номер рама, а само механична интервенция и набит нестандартен номер с отклонения. С оглед установената фактическа обстановка, касационната инстанция отбелязва следното: Решението е правилно. VIN номерът на автомобил, по-известен като номер на шаси или номер на рама, представлява 17-символен код, който е уникален за всеки автомобил. В кода е представена информация за производителя и за характеристиките на превозното средство, както и за годината на производство. Структурата на кода се основава на международни стандарти. В съответствие с доказателствата по делото, включително и на база приетата по делото съдебно- техническа експертиза, първоинстанционният съд е приел за безспорно обстоятелството, че в областта на мястото, където е поставен идентификационния номер на влекача, лаковото покритие е свалено и след това възстановено, като границите на това покритие се открояват ясно. Мястото на номера на рамата е поразено от повърхностна корозия, но тя не е причина за заличаването на номера или части от него и не затруднява идентификацията му. Посочил е, че е установено наличието на следи от механична обработка по рамата в областта на идентификационния номер и частични следи от пластична деформация в областта на 13- та, 14-та и 15- та позиция, а именно в цифрите "349". Правилни са изводите на съда, че не са налице категорични доказателства за това, че набитият номер на рамата съвпада с оригиналния номер рама, който е бил щампован от завода- производител, както и не е установено дали номерата на скоростната кутия и предната ос на влекача съвпадат с номерата на скоростната кутия и предната ос, с които е бил оборудван седлови влекач "ИВЕКО МАГИРУС" с идентификационен номер [номер], съгласно представената техническа спецификация на автомобила поради липсата на оригиналните заводски табелки. Освен това, категорично е установено в хода на производството, че има нанесени два различни номера на двигател – единият – на табелка, закрепена към блока с неподвижни скрепителни елементи, а другият – на стикер, залепен на жабката на автомобила, като първият се различава изцяло, а вторият съвпада само частично със серийния номер на двигателя, с който е бил оборудван автомобилът от завода – производител, според данните в техническата спецификация. Правилно съдът е обосновал извода си, намирайки че всички тези несъответствия и пропуски съставляват пречка да се направи категоричен и обоснован извод относно идентификацията на автомобила и неговият оригинален номер на рама. ИН не може да се предполага. Законът изисква положително установяване на автентичния номер, изключващо всякакви съмнения относно неговата идентичност. Поставените заводски стикери и табели, съдържащи данни за ИН, както и за номера на двигателя и задната ос, не установяват по безспорен начин, че ИН на рамата е автентичен, тъй като те не са неподвижни части и могат да бъдат заменени с такива от друг автомобил. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗДвП, пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, а според ал. 3 на същата разпоредба превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Следователно, законодателят не въвежда абсолютна забрана за регистрация на автомобил с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, като такава регистрация е допустима по силата на чл. 143, ал. 4 ЗДвП при възстановяване на автентичния идентификационен номер, поставен от производителя по реда на Инструкция N I-185 от 06.12.2002 г. /понастоящем отменена и действаща Наредба № 8121 з-1 от 02.01.2018 г/. Съгласно чл. 4 от Инструкцията, на възстановяване подлежи ИН на ППС: предмет на престъпно посегателство, за което е установено подправяне, заличаване или повреда на ИН и впоследствие е върнато на собственика по законовия ред; 2. с наличие на корозия или друг дефект в областта на идентификационния номер; 3. на което ИН при ремонтни дейности е бил заличен частично или напълно, ако преди извършването им ППС е било предоставено за установяване на автентичния идентификационен номер; 4. чийто идентификационен номер е бил нарушен вследствие механично или химично третиране при извършено изследване с цел идентификацията му; 5. на което е извършена смяна на ново шаси /купе/, произведено от завода-производител на ППС. Не се налице твърдяните от жалбоподателя съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото е налице и протокол за извършена проверка от 01.11.2017 г., и експертна справка от 01.11.2017 г., и докладна записка от 20.11.2017 г. След като експертизите/ и в хода на административното, и в хода на съдебното производство/ са дали заключение, че е установено наличието на интервенция в номера на рамата на автомобила, а автентичният не може да бъде установен, то това е достатъчно, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 3 от Инструкция І-185/06.12.2002 г., съгласно която не подлежи на възстановяване ИН на ППС, чийто оригинален/автентичен/ номер на ППС не е установен. При безспорно доказаната по делото интервенция върху идентификационния номер на рамата на процесното превозно средство и невъзможността да се установи оригиналният номер, административният орган законово обосновано е постановил процесния отказ. При така установеното от фактическа и правна страна, първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод за законосъобразност на оспорения отказ. При отсъствие на наведените касационни основания, решението на Административния съд - Добрич следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд