Решение № 5947 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10880/2013 г.

Решение № 5947 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10880/2013 г., III о., докладчик председателя Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) срещу решение № 3825 от 7.06.2013 г. по адм. дело № 3840/2013 г. по описа на Административния съд - София-град, в частта, с която е отменено решение № 828 от 6.12.2012 г. на председателя на ДАБ, относно постановеното отхвърляне на молбата на Ясер Басем Салях, гражданин на Ирак за предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази му част е върнато за ново произнасяне. Излагат се доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част. Ответникът - Ясер Басем Салях, гражданин на Ирак, е взел становище, че решението в обжалваната му част е правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отменил по жалба на Ясер Басем Салях решение № 828 от 6.12.2012 г. на председателя на ДАБ, в частта с която е отхвърлена молбата му за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на решението. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореното решение за отказ не съдържа мотиви, представлява ли положението на полицай, старши сержант от Министерство на вътрешните работи в Ирак, основание за страх у жалбоподателя от завръщане в родината му. Прието е, че така допуснатото нарушение на формата на акта следва да се определи като съществено, тъй като е довело до непроизнасяне на административния орган относно забраната за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ и наличието на основания по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съдът не е приел извода на административния орган, че бежанската история на жалбоподателя е противоречива относно момента на арестуването му, продължителността на ареста, обстоятелствата, при които е платен откупът за освобождаването му и твърденията за преследване от страна на официалните власти. Чужденецът е дал обяснения за противоречията в твърденията си, в интервюто, проведено на 27.08.2012 г., които обяснения според съда се подкрепят от приложените към молбата за закрила документи. Твърдението му, че през м. февруари 2011 г. не е бил в Ирак се потвърждава от данните в задграничния паспорт, където е налице печат за влизане в страната на 21.04.2011 г. Поради това съдът е направил извод, че административният орган неправилно се е позовал на противоречие в бежанската история относно момента на арестуване. Противоречието в продължителността на ареста е прието, че не е от характер и степен, които да обосноват извод за недостоверност на бежанската история. Съдът е направил извод, че в решението липсват мотиви относно твърденията на жалбоподателя за получени наранявания при арестуването му, във връзка с твърденията му за преживените изтезания. Решението в обжалваната му част е неправилно. Според разпоредбата на чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Горепосочените предпоставки не са налице в настоящия случай. Касационната инстанция не споделят правните изводи на съда, че бежанската история на чужденеца била достоверна и от нея се налагал извод за основателност на искането за предоставяне на хуманитарен статут. Този извод противоречи на изводите за неоснователност на искането за предоставяне на статут на бежанец. Съдът при преценката за основателността на молбата на чужденеца за предоставяне статут на бежанец въз основа на приетата като достоверна бежанска история е направил извод за неоснователност на това искане. Приел, че не е налице преследване на лицето поради принадлежност към определена социална група, поради политическо мнение и/или убеждение. Чужденецът е твърдял, че е преследван именно поради работата му като полицай. След като съдът е приел, че чужденецът не е преследван поради принадлежност към определена социална група, към каквато би могла да се отнесе професията на полицая и изводът е направен въз основа на бежанската история, преценена като недостоверна по искането му по чл. 8 от ЗУБ не е допустимо и е неправилно при отречен признак по чл. 8 от ЗУБ да се обосновава друг различен извод по чл. 9 ЗУБ, която разпоредба при това предполага различни препоставки от тези по чл. 8 от ЗУБ. Приетият извод от съда е неправилен защото фактическите основания по чл. 8 ЗУБ са различни и признака за преследване поради принадлежност към определена социална група е относим към производството по чл. 8 ЗУБ, а не по чл. 9 от ЗУБ. Освен това е недопустимо и нелогично разказаната от чужденеца бежанска история да бъде достоверна относно искането за предоставяне статут нa бежанец по чл. 8 и недостоверна по искането по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В този ред на мисли административният орган правилно се е позовал на констатирани разминавания в разказаната бежанска история на чужденеца, относно плащането на откупа, мястото на арестуването и продължителността на ареста му и поради това е направил правилен извод, че твърденията на чужденеца не могат да се приемат за достоверни. Съдът е игнорирал разминаванията в твърденията на чужденеца относно съществени обстоятелства твърдяни различно на всяко следващо интервю като: относно представените пред административния орган служебни карти, за които е твърдял в интервюто от 27.08.2012 г., че са иззети заедно със служебното оръжие при арестуването му от официалните власти; относно това кой е платил откупа твърденията са били, че това е брат му, а след това, че откупът е платен от иракското МВР; относно задържането му е твърдял че това е станало след връщането му в базата, а в последствие, че избягал с кола и е задържан, докато пътувал към дома си. При твърдения за преследване от иракските власти чужденеца неправдоподобно е давал обяснения във връзка с констатираните от паспорта му пътувания извън Ирак. При така констатирани противоречия изводът на съда, относно достоверността на представената бежанска история, е необоснован. Правилно административният орган е приел, че историята на чужденеца, с оглед характера и степен на конкретност, последователност и правдоподобност, не дава основание за кредитирането й. Обосновано от установените факти административният орган е направил извод за неоснователност на искането за предоставяне на хуманитарен статут. В предвид на установеното административният съд не е приложил правилно материалноправни разпоредби спрямо молбата на чужденеца за предоставяне на закрила, предвид липсата на основанията визирани в чл. 9 от ЗУБ. Спрямо чужденеца няма конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание. Не са налице данни, които да обуславят приложението на чл. 9 ЗУБ. Чужденецът е напуснал Ирак легално, което е правил неколкократно безпрепятствено от официалните власти, преди влизането му нелегално в България. Според разказаната от него бежанска история бил арестуван поради неизпълнение на военна заповед. Разказал е, че по време на задържането му бил изтезаван - счупили му пет зъба, носа и дясната ръка, извадили нокътя на малкия пръст на десния му крак. Тези твърдения обаче са недоказани и административният орган правилно е приел, че липсват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По тези съображения, настоящия касационен състав намира, че решението на Административния съд - София - град, в обжалваната част, е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на чужденеца срещу отказа на председателя на ДАБ да предостави хуманитарен статут. Решението, като необжалвано в останалата част, с което е отхвърлена жалбата срещу отказа за предоставяне статут на бежанец, е влязло в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,