Решение № 2542 от 9.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационната жалба, подадена от В. Димитрова, чрез адв. Б. Златков, срещу решение 3774/08.06.2022 г., постановено по адм. дело 13357/2018 г. по описа на Административен съд-София град /АССГ/, второ отделение, 59-ти състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РЛН-18-РД09-66/23.11.2018 г. на кмета на район Люлин-Столична община /СО/. В касационната жалба и допълнително представени по делото на 30.09.2022 г. уточнения към нея, са наведени твърдения за неправилността на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов акт по същество на спора, с който предявената пред първостепенния съд жалба да бъде уважена. Ответникът кмет на район Люлин-СО, чрез процесуалния представител юрк. В. Николов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира оставяне в сила на атакуваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в законоустановения срок, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на В. Димитрова срещу заповед РЛН18-РД09-66/23.11.2018 г., издадена от кмета на район Люлин-СО, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО, е наредено изземването от Б. Кънев и членовете на неговото семейство на общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес], състоящо се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, актувано с Акт за общинска собственост /АОС/ 7865/21.11.2011 г., което се държи от тях без правно основание. По делото е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорената заповед, по искане на жалбоподателката е проведено производство по чл. 193 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ за оспорване истинността на процесната заповед, изготвено е и обосновано, предвид изложените от съда в протоколно определение от 26.05.2022 г. съображения, е прието заключение по допусната съдебно-графологична експертиза. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, относимите към правния спор факти са правилно установени от административния съд, като в резюме се свеждат до следната, възприета и от настоящия състав, фактическа обстановка: Със заповед ЖН-04-124/14.12.2013 г. на кмета на район Люлин-СО, Б. Кънев и членовете на неговото семейство, а именно неговата майка В. Димитрова, са настанени в общинско жилище, състоящо се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, находящо се в гр. София, [жк], [адрес]. В изпълнение на тази заповед между кмета на район Люлин-СО и Б. Кънев е сключен договор за наем от 16.01.2014 г., впоследствие прекратен със заповед РЛН16-РД09-945/25.11.2016 г., издадена от кмета на район Люлин СО, на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗОбС. Тази заповед за прекратяване на наемните правоотношения с Б. Кънев и жалбоподателката В. Димитрова е влязла в сила, тъй като предприетото от двете лица оспорване по съдебен ред е приключило негативно за оспорващите /постановените съдебни актове са подробно описани в мотивите на обжалваното решение на стр.втора от същото/. След изпратено на 20.03.2018 г. до Б. Кънев съобщение с указание за освобождаване на общинското жилище в 7-дневен срок от получаване на съобщението и съставени два броя констативни протоколи от 08.05.2018 г. и 01.11.2018 г., във връзка с доклад РЛН18-ВК66-1259/12.11.2018 г., изготвен от началника на отдел Управление на общинската собственост и жилищния фонд при СО-район Люлин, от административния орган е издадена оспорената пред административния съд заповед за изземване на общинското жилище от Б. Кънев и В. Димитрова като единствен член на неговото семейство. Б. Кънев е депозирал жалба срещу заповед РЛН18-РД09-66/23.11.2018 г., издадена от кмета на район Люлин-СО, по която е образувано адм.д. 13358/2018г. по описа на АССГ, Второ отделение, 41 състав, като с постановеното по това дело Решение 2459/ 09.04.2019г., влязло в сила на 09.02.2021г. е отхвърлена жалбата му срещу посочения административен акт. Срещу същата заповед В. Димитрова е депозирала жалба с вх. 34837/ 10.12.2018г. пред АССГ, по която е образувано съдебното производство, приключило със съдебното решение, предмет на обжалване пред настоящата инстанция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Противно на изтъкнатите от касационната жалбоподателка възражения, при постановяването на съдебното решение не са допуснати сочените от нея нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от определения от 22.12.2021 г. и 01.02.2022 г., постановени по делото, и протокол от проведено на 11.01.2022 г. съдебно заседание, разпределението на доказателствената тежест между страните е своевременно указано от първостепенния съд, като всички доказателствени искания на жалбоподателката са взети предвид, съобразени и обсъдени в хода на развилото се първоинстанционно производство. Атакуваното решение е съответно и на материалния закон. При безспорната установеност по делото, че определеният за изземване имот е частна общинска собственост и се държи от В. Димитрова без основание, законосъобразно е прието от административния съд, че са налице кумулативните предпоставки за издаване на акт за изземване на общинското жилище по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Съгласно тази разпоредба общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Посочените изисквания на закона са изпълнени за процесното жилище, по отношение на което по делото е безспорно установено, че е общински имот и че към датата на издаване на процесната заповед се владее от касационната жалбоподателка без правно основание. В хода на делото, в това число и пред касационната инстанция, от страна на В. Димитрова не са противопоставени никакви доказателства, че към датата на издаване на заповедта за изземване е владяла общинското жилище при наличието на валидно правно основание. При това положение, след като безспорно процесният общински имот е продължил да се ползва от касационната жалбоподателка и нейния син след влизане в сила на заповед РЛН16-РД09-945/25.11.2016 г. за прекратяване на наемното правоотношение, то несъмнено за кмета на район Люлин СО, като компетентен административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да издаде заповед за изземване на жилището. Поради това, като е издал процесната заповед, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който правилно е отхвърлена от първостепенния съд като неоснователна. Следва да се посочи, че не намират основание общите и неподкрепени с никакви конкретни доводи оплаквания на касационната жалбоподателка за нарушение на чл. 6 и чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и на чл. 23, чл. 30 и чл. 31 от Европейската социална харта. В тази връзка следва да се подчертае, че процесната заповед е издадена от органа, след като на владеещите общинското жилище без правно основание лица от административния орган е предоставена на няколко пъти възможност за доброволното му освобождаване /първата от които с полученото от касационната жалбоподателка още на 18.03.2016 г. писмо РЛН16-ГР94-1051/15.03.2016 г./ и след като от тяхна страна в продължение на повече от две години не са предприети никакви конкретни действия в тази насока. Без правно значение относно дължимата от състава проверка в настоящото производство са изтъкнатите от процесуалния представител на касационната жалбоподателка пространни оплаквания относно постановените от АССГ по делото определения 9815/09.12.2021 г. и 672/26.11.2022 г. във връзка с исканията й за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на атакуваната заповед, както и относно законосъобразността и неправилното връчване на заповед РЛН16-РД09-945/25.11.2016 г., издадена от кмета на район Люлин-СО, за прекратяване на наемното правоотношение. Без отношение относно законосъобразността на заповедта за изземване, а оттам и относно правилността на първоинстанционното решение, са и релевираните в касационната жалба и уточненията към нея доводи относно предприетото от административния орган изпълнение на заповедта в условията на обявената в страната извънредна епидемична обстановка. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски. Поради това и касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на СО сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,