Решение № 354 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 520/2008 г.

Решение № 354 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 520/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ. бр. 50/2007 г.) във вр. с чл. 218а б. "а"ГПК (отм.). "Ю"- АД София (бивша П. б. "С.) обжалва и иска да се отмени Решение от 1.11.2007 г. по гр.възз.д.Nо 700/2007 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила Решение от 11.12.2006 г. по гр.д. Nо 4041/2006 г. на софийския районен съд по уважения иск на Н. В. Я. на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, че "възрастта като условие за отпускане на ипотечен жилищен кредит" е нарушение на правото за равно третиране при достъп до финансова услуга и банката е осъдена да не допуска това нарушение за в бъдеще. Поддържа се, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено възражение от ответника по касационната жалба - Н. Я. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) - съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основание и е процесуално допустима. С обжалваното решение, Софийския градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалба на "Ю" АД е оставил в сила решението на първата инстанция по уважения иск на Н. Я. по чл. 71 от Закона за защита от дискриминация, приемайки, че поставеното изискване за максимална възраст към момента на издължаване на кредита според Общите условия на банката за сключване на ипотечни заеми не може да бъде основано на общите правила за осъществяване на банковата дейност, тъй като възможностите на кредитополучателя да изпълнява възникналите по договора задължения не зависят от неговата възраст, тъй като възрастта не е критерий за финансов ресурс и обезпеченост. Преценката на приемливия за банката риск при отпускане на кредити е оправдана само, ако се основава на данни за възможностите за обслужване на кредита. Обективно тези възможности нямат нищо общо с възрастта (особено в конкретния случай и данните за материалните възможности на ищеца), поради което установеното ограничение съставлява неравно третиране на лицата - потребители при хипотеза на пряка дискриминация на основание възраст. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не е допуснато нарушение по приложението на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗД) Съдебното исков производство е инициирано от Н. Я. от гр. С., роден през 1938 г., който че изискването на Банката /в конкретния случай "Ю" АД София за максимална възраст при отпускане на ипотечен кредит съставлява е различно третиране на лица и форма на непряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 3 от ЗЗСД, съдържаща се в Общите условия за отпускане на ипотечни кредити, поради което и на основание чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация е поискал да бъде установено неравното третиране на основания възраст. Правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявения иск. Наличието на директива в "общите условия на една банка като кредитен институт", че "при предоставяне на жилищни кредити, получателят трябва да е пълнолетен, дееспособен гражданин с постоянно местожителство в страната, чиято възраст към края на срока на издължаване на кредита да е по-ниска от 65 години", съставлява проява на пряка дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 ЗЗД т.е. условие за по неблагоприятно третиране на правните субекти на основание признака възраст. Дискриминацията, винаги предполага а нарушение на право на равно третиране и когато това право е произтича от едно правило непосредствено, то формата на дискриминация е пряка. Доводите на касатора относно функциите на Банката, като частен финансов институт със специфична строго регламентирана дейност следва изцяло да бъдат възприети. Кредитирането безспорно е основен вид банкова дейност, рискова дейност. Не може да се сподели довода обаче, че изискването за максимална възраст към момента на изплащане на задължението е пряко свързано с обективната възможност за погасяване на задължението, защото е вярно и това, че неизправните платци на Банката са на възраст далеч под 65 години. Въззивният съд е отчел обстоятелството, че банковата дейност се подчинява на особени правила и е безспорно, че преценката за кредитоспособността на получателя на финансов ресурс е от съществено значение както за отпускането на кредита, така и за неговия размер, но е приел, че възрастта като изрично посочено по общите условя основание да се елиминира от потребителския сектор една голяма част от потребителите до договаряне е форма на нарушение на правото на всеки един на равно третиране. В тази смисъл обоснованата от въззивния съд квалификация, че се касае до дискриминационна директива на общите условия на Банката, е правилна и законосъобразна. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.) състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия