Решение № 13646 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1943/2012 г.

Решение № 13646 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1943/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Силвия Иванова Терзиева от гр. Мездра, област Враца, подадена чрез адв. Н. Поппетровски, против решение № 37 от 29.12.2011 г., постановено по адм. дело № 601 от 2011 г. по описа на Административен съд Враца. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение и се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - ТП на НОИ - гр. Враца, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил предявения иск от Силвия Иванова Терзиева срещу ТП на НОИ - град Враца, за сумата 14749,59 лв., представляваща причинени имуществени и неимуществени вреди в следствие от актове и бездействия на ответника. Решението е правилно. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът правилно е приел, че искът не е доказан, тъй като не е установена причинно-следствената връзка между твърдените претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника. В случая издаденото разпореждане № 302 от 1.08.2006 г. Ръководителят на контрола по разходите на ТП на НОИ Враца на основание чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е било обжалвано по административен и съдебен ред. Жалбата на Силвия Иванова Терзиева против разпореждането е била отхвърлена и съответно решението е потвърдено от Върховен административен съд, което ще рече че решението е влязло в законна сила, разпореждането е потвърдено, в следствие на което липсва незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, който да е отменени по съответния ред. Въпреки два пъти даваните на жалбоподателката указания в производството по делото не са събрани доказателства, за незаконосъобразен акт или действие, или бездействие на администрацията, които да са довели до вреди. В случая съдът правилно е приел, че не е доказано от страна на ищеца и наличието на другия елемент - причинната връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. То е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест, с която разполага по закон, и не е установил претърпени неимуществени вреди от издаденото разпореждане на НОИ. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че решението на Административен съд Враца е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,