Решение № 9379 от 8.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3768/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ против решение 25/16.02.2021 г. по адм.д.485/2020 г. на Административен съд Велико Търново. Обжалва се съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Ответникът по касационната жалба Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново ЕАД, редовно уведомена, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор излага доводи за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 25 от 16.02.2021 г. по адм.д.485/2020 г. на Административен съд Велико Търново, е осъдена НЗОК да заплати на Специализирана болница за активно лечение по кардиология Велико Търново ЕАД сума в размер на 4540 лева, представляваща неизпълнение на договорно задължение за заплащане на извършена болнична помощ за задължително здравноосигуреното лице /ЗЗОЛ/ Д. Иванова по ИЗ 2252 /хоспитализирана в периода 31.12.2019 г.-06.01.2020 г./, съгласно индивидуален договор /ИД/ 040499/24.02.2020 г. и договор 040499/28.05.2018 г., както и сумата от 450 лева представляваща доставено, вложено и отчетено по клинична пътека медицинско изделие по спецификация Supraflex 3.5/28 mm, във връзка с оказаната помощ на същото ЗЗОЛ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 01.04.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното им изплащане. СБАЛК Велико Търново ЕАД е подал първоначално до Районен съд Велико Търново исковата молба с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗО във връзка с чл.79, ал.1 и чл.74 от ЗЗД. С определение 260063/09.07.2020 г. по гр.д.794/2020 г. на Районен съд Велико Търново, на основание чл.118, ал.1 и ал.2 от ГПК, във връзка с чл.128, ал.1, т.3 от АПК във връзка с чл.19ж, ал.1 от АПК, е прекратено гражданското съдопроизводство по исковата молба. Делото е изпратено за разглеждането му по подсъдност на Административен съд Велико Търново, където е образувано адм.д.485/2020 г., приключило с оспорваното пред настоящата касационна инстанция решение 25/16.02.2021 г. Съгласно чл.128, ал.1, т.3 от АПК (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.), на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. Според приложимата също разпоредба на чл.19ж, ал.1 от АПК (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. Между страните са сключени индивидуален договор 040499/ 28.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и Споразумение 16/20.02.2019г. и Споразумение 23/05.07.2019 г. към договора от 28.05.2018 г., както и ИД 040499/28.02.2020 г. Същите са действали към съответните дати на хоспитализацията, предоставянето на болничната помощ и дехоспитализацията на ЗЗОЛ. На основание §2 от ПЗР на ИД 040499/24.02.2020 г., договорът влиза в сила от 01.01.2020 г., а съгласно §3 - в съответствие с §8, ал.2 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., дейностите в болничната медицинска помощ през месеците януари и февруари 2020 г. се извършват по реда на НРД за МД за 2018 г. Съгласно чл.45а, ал.4 от ЗЗО, в сила от 01.01.2019 г. (ДВ бр. 77/2018 г.), договорите, сключени между НЗОК/ РЗОК по чл.45 с физически или юридически лица, са административни договори. Правният режим на административния договор е уреден в Закона за управление на средствата от Eвропейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ (ДВ, бр.101/22.12.2015 г.), АПК (изм.и доп.ДВ, бр.74 от 20.06.2016 г.) и ЗЗО (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.; изм., бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.). Съгласно чл.19а, ал.1 от АПК, в производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, когато това е предвидено в специален закон. С §29 от ПЗР на ЗИД на АПК (Обн., ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) се изменя разпоредбата на чл.45а, ал.1 от ЗЗО, като се въвежда института на административния договор, а в новата, ал.4 изрично се посочва, че договорите, сключени между НЗОК, съответно РЗОК по чл.45 с физически или юридически лица, са административни договори и по отношение на тях намират приложение нормите на чл.19а и следващите от АПК. Цитираните ИД и споразумения между НЗОК като възложител и лечебното заведение като изпълнител на медицинска помощ, по своята правна същност представляват съглашение на договарящите в съответствие с действащата по същото време правна уредба на задължителното здравно осигуряване. Както е посочил първоинстанционният съд, в случая, клиничната пътека, за която ищецът претендира плащане от ответника, е включена в обхвата на ИД 040499/28.05.2018г., действащ към момента на хоспитализацията на пациента и ИД 040499/24.02.2020 г., действащ към момента на дехоспитализацията, които безспорно според ЗЗО имат характер на административен договор. Постановеното от Административен съд Велико Търново съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Не се установяват наведените в жалбата касационни основания. Възоснова на цялостно и всестранно изяснена фактическа обстановка, административният съд е извел своите фактически и правни изводи, които като правилни и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция, без да е необходимо да бъдат преповтаряни подробно в настоящото решение. Административният съд е приел заключенията на съдебно икономическа и съдебно-техническа компютърна експертизи, заключенията от които са кредитирани като компетентни и безпристрастни. От доказателствата по делото и от заключението на СТЕ е установено, че при справка в информационната система Хадис на НЗОК, отсъства информация за хоспитализиране на ЗЗОЛ с дата 30.12.2019г., но е наличен запис за дехоспитализация с дата 06.01.2020г. Същевременно в информационната система на СБАЛК-Велико Търново ЕАД - Гама са налице записи за хоспитализация и дехоспитализация на същия пациент с дати съответно 30.12.2019г. и 06.01.2020г. СТЕ потвърждава безспорно, че към момента, когато се твърди, че е било извършено чекиране /отразяване/ на хоспитализацията /30.12.2019г. в 23,16 часа/, системата Хадис е работела в режим Офлайн, като не може да се установи дали е работела изправно. Според вещото лице е възможно от техническа гледна точка липсата на информация за хоспитализирането на пациента в системата Хадис да се дължи на несъвършенства в начина на комуникация между клиентската и сървърната част на системата, както и на множество други фактори. Меродавен е фактът, че изпълнителят на медицинска помощ е чекирал пациента в информационната си система в деня на хоспитализация, като не е имал начин да се увери, че информацията е постъпила и в системата на НЗОК, поради това, че същата е в режим Офлайн и трансферирането на данните към нея не се е осъществило, без за това лечебното заведение да е било уведомено по технически или по друг начин. Техническите несъвършенства в информационната система на касатора обаче не би следвало да водят до засягане по негативен начин на правата и интересите на изпълнителя на болничната медицинска помощ, като изправна страна по договора с НЗОК. Както е посочил и Административен съд Велико Търново, при проявена дори по-висока от дължимата грижа от страна на ищеца /лечебното заведение/, защото правилното отчитане на изпълнените дейности по хоспитализация и дехоспитализация е главно в негов интерес, той не е можел да установи системния проблем и да реагира в допустимите срокове, защото не е получил никаква информация от задължително ползваната програма на НЗОК, съгласно чл.352, ал.6 от НРД за МД 2018г. Разпоредбата предвижда, че при констатиране на грешки в подадената информация, свързани с регистрационни данни, номенклатури, договорена дейност и договорен капацитет на лечебното заведение като брой и вид болнични легла (съгласно правилника за устройството и дейността на лечебното заведение и за срока на договора), изпълнителят на болнична медицинска помощ получава автоматична нотификация от информационната система на НЗОК и подаденият файл не се обработва от НЗОК до получаване на нов с коректни данни. Правилно е прието за основателно възражението на СБАЛК Велико Търново ЕАД, че невярното/ непълно отчитане на извършената дейност за ЗЗОЛ по ИЗ 2252 се е дължало на обективна причина, намираща се извън неговата воля и контрол, което се потвърждава и от заключението на съдебно-техническата компютърна експертиза. Правилен е изводът на Административен съд Велико Търново, че извършването на дейностите по клиничната пътека по отношение на ЗЗОЛ е надлежно установено по делото, поради което ответникът дължи заплащането им, като некоректното отчитане на данните не може да се вмени на ищеца, защото към него не е подадена информация по чл.352, ал.10 от НРД 2018г. и чл.366, ал.10 от НРД 2020 2022г. за наличие на основания за отхвърляне от заплащането. Разпоредбите предвиждат, че ежедневно подадената по електронен път информация се обработва в информационната система на НЗОК, като след окончателната обработка за календарен месец в срок до 15,00 ч. на седмия работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК изпраща по електронен път на изпълнителя на БМП месечно известие, съдържащо одобрената и отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на КП/АПр/КПр, и съответните основания за отхвърляне. С оглед на това, споделен трябва да бъде изводът за основателност и доказаност на исковата претенция в размер на 4 540 лв. за оказана БМП за ЗОЛ, както и на акцесорния иск за заплащане на законна лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Месечното известие се подписва от директора на РЗОК или от упълномощено от него длъжностно лице с УЕП усъвършенстван електронен подпис, съгласно чл.13, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ /чл.366, ал.11 от НРД за МД 2020-2022/. По отношение на исковата претенция за заплащане стойността на вложеното медицинско изделие при извършеното лечение на ЗЗОЛ Иванова, също трябва да бъде споделен като правилен изводът на първоинстанционния съд, за нейната основателност и доказаност. От доказателствата и заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява по безспорен начин, че медицинското изделие - [медицинско изделие] е използвано в хода на лечението на ЗЗОЛ, като в конкретния случай е било задължително поставянето му, за да се осигури спасяването на засегнатата част от [орган] и нормалното възстановяване на пациента. Удостоверено и документирано е закупуването на медицинското изделие и влагането му при извършване на дейностите по КП 28 за конкретното ЗЗОЛ, съобразно изискванията по чл.10, ал.5 от приложения по делото договор РД-14МИ-З/16.05.2019г. Предвид на това правилно е уважена от първоинстанционния съд, претенцията за стойността на изделието в размер на 450 лв., както и акцесорната такава за законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. По изложените съображения оспореното пред настоящата касационна инстанция решение на Административен съд Велико Търново следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение