Решение № 1802 от 24.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5873/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), подадена чрез пълномощника му юрк. Николова, против Решение 1270/10.04.2024 г. на Административен съд (АС) Велико Търново, постановено по адм. д. 97/2024 г. С доводи за наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди издадената от него Заповед ФК-453-0117057/06.11.2023 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) и да му бъдат присъдени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът по касационна жалба СТАРТ-3-17 ЕООД, ЕИК 205019946, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, [улица], представлявано от управителя Д. Д., оспорва същата и заявява претенция за присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. АС Велико Търново е сезиран с жалба от СТАРТ-3-17 ЕООД против Заповед ФК-453-0117057/06.11.2023 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Дирекция "Оперативни дейности" към ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. С нея е наложена на търговеца ПАМ - запечатване на търговски обект магазин парфюмерия, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Стамо Пулев 2, за срок от 30 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.06 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 13.12.06 г.), изразяващо се в неиздаването на фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство (ФУ), нито ръчна касова бележка от кочан, за извършена на 06.10.2023 г. в 10:47 ч. контролна покупка от проверяващите органи по приходите на 1 бр. парфюм на стойност 16 лв. Обстоятелството е удостоверено с Протокол за извършена проверка серия АА 0117057/06.10.2023 г. и приложенията към него. Позовавайки се на чл. 187, ал. 4 ЗДДС административният орган определя срок на ПАМ 30 дни. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Установил е, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подробно е мотивирал извода си за доказаност на фактическите основания, посочени в нея, съответно за наличието на материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а) ЗДДС в приложимата му редакция (ДВ, бр. 104 от 2020 г.). Аргументите на съда за отмяната на акта са свързани с липсата на конкретни мотиви в него относно срока на ПАМ, несъответствието на наложената мярка с принципа за пропорционалност и с целта на закона. Позовал се е в тази връзка на решението на СЕС по дело С-97/21 с оглед издадения АУАН F739630/16.10.2023г. за същите нарушения, за които е наложена ПАМ, и при същите факти, а впоследствие и издаденото и Наказателно постановление 735091-F739630/02.11.2023 г. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Не могат да бъдат споделени като правилни изводите на съда за липсата на мотиви в оспорения административен акт относно продължителността на срока на ПАМ, тъй като при определянето му са съобразени както конкретни обстоятелства, така и установената повторност на нарушението по смисъла на чл. 187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС. Правилни обаче са изводите му, че в хода на съдебното производство са представени доказателства, установяващи несъответствието на заповедта за налагане на ПАМ с принципа на съразмерност, а именно: НП 735091-F739630/02.11.2023 г., с което за установеното нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на "Старт 3-2017" ЕООД е наложени имуществена санкция в размер на 1000 лева. Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което "никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). От доказателствата по делото се установява, че въз основа на един и същи факт са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Макар че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. В т. 63 от решението по дело С-97/21, Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на "Старт 3-2017" ЕООД е допуснато в случая, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. По така изложените съображения решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответната страна не следва да се присъждат разноски за настоящата касационна инстанция поради липса на доказателства за направени такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение