Решение № 11389 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8667/2009 г.

Решение № 11389 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8667/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "Сервиз Комплект" ЕООД, гр. Казанлък, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Петьо Славов от гр. София, срещу решение № 4256 от 31.03.2009 г. по адм. дело № 14553/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е намалил от 30 000 на 15 000 лв. размера на глобата, наложена на касатора с решение № 956 от 4.11.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията и е отхвърлил в останалата й част жалбата на касатора срещу това решение на Комисията за защита на конкуренцията. За да отхвърлил жалбата тричленният състав е приел, че данните по делото обосновавали извода за допуснато нарушение по чл. 33, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК - сега отменен), защото жалбоподателят разпространява на пазара стока с етикет, сходен в значителна степен с регистрираната от конкурентното предприятие на ЕТ "Тоги - Ваня Ганева" комбинирана марка за същия вид стока. Приел е, също така, за неоснователен довода, че касаторът е започнал да разпространява на пазара стоката си с този етикет много по-рано от датата, на която е била подадена от конкурента заявка за регистрация на търговската марка, защото това обстоятелство е относимо само при решаването на евентуален спор на плоскостта на марковото право. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост. Поддържа се становище за допуснато отклонение от трайно установената съдебна практика, като за пример е посочено реш. № 8911 от 28.09.2007 г. по адм. д. № 6158/2007 г., на 5-членен с-в на ВАС. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно. Спорът между страните се свежда до отговор на въпроса има ли нарушение на забраната по чл. 33, ал. 2 ЗЗК (отм.) да се ползват марка или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. С оспореното пред тричленния състав решение № 956 от 4.11.2008 г. Комисията за защита на конкуренцията е дала положителен отговор на този въпрос, като е приела, че обстоятелството, че "Сервиз Комплект" ЕООД "е започнал използването на този етикет две години преди комбинираната марка да бъде заявена и че разпространяваната от него стока с този етикет достатъчно дълго е присъствала на съответния регионален пазар преди да бъде пусната от едноличния търговец стока с идентичен етикет, вече регистриран като комбинирана марка, не може да игнорира задължението на "Сервиз Комплект" ЕООД да преустанови използването на етикета от регистрацията на марката. " Комисията за защита на конкуренцията е изложила и следното становище: "Въпреки че потребителите на този вид стока по-скоро ще асоциират използваното идентификационно обозначение с продукта, който по-рано се е наложил на пазара, ответното дружество (т. е. "Сервиз Комплект" ЕООД) е следвало да съобрази поведението си с правилата на добросъвестната търговска практика и да преустанови използването на процесния етикет, нещо, което той не е направил и след като марката е вече регистрирана. " С посоченото по-горе решение тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е споделил тези изводи на Комисията за защита на конкуренцията със следните мотиви: "Действително, от данните по преписката е видно, че предприятието продава пакетирано кафе с процесния етикет от 2004 г. и същият е бил познат на потребителите към момента на заявяване (февруари 2006 г.) и регистрация (19.02.2008 г.) на марката на едноличния търговец, но тези обстоятелства са относими при решаване на спор на плоскостта на марковото право, но не и към преценката допуснато ли е нарушение на конкурентните правила, когато едноличният търговец е заявил и вече е започнал да черпи права от притежаването на процесната марка. Защото регистрираната марка позволява на собственика й да представя с нея продукцията си на потребителите, да отличи стоката си от тази на конкурентите и съответно да заеме своята пазарна позиция. Неправомерното й използване от конкурент на съответния пазар създава възможност за объркване и въвеждане в заблуждение на потребителите, което сочи на реална възможност за увреждане на интересите му." Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, споделя изразеното от тричленния състав становище. С разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗЗК (отм.) е установена забрана за използването на фирма, марки или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. Етикетът е отличителен знак и щом като той е идентичен с регистрирана търговска марка използването му е забранено, защото може да доведе до увреждане на интересите на конкурента, регистрирал марката. Граматическото и логическото тълкуване на посочената разпоредба води до извода, че за нейното прилагане е ирелевантно обстоятелството, на което акцентира жалбоподателя - присъствие на пазара с процесния етикет значително преди регистрацията на търговската марка. Затова като е приел, че въпреки соченото от жалбоподателя обстоятелство, в случая е налице нарушение на забраната по чл. 33, ал. 2 ЗЗК (отм.), тричленният състав не е нарушил, а правилно е тълкувал и приложил закона. Касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,