Решение № 12273 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14678/2014 г.

Решение № 12273 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14678/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на РПК"Септември", гр. Нови Пазар против решение по адм. д. № 108/2014 г. по описа на АС-Шумен. Иска отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Оплакванията са за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Твърди, че чл. 15уб."г" от Наредбата за определяне на местните такси в община Нови Пазар е в нарушение на чл. 19, ал. 2 от Конституцията и чл. 7 от ЗМДТ. Създава неравнопоставеност между физически и юридически лица. Твърди, че разпоредбата е нищожна и заради противоречие с чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ, което съдът е бил длъжен да установи. Позовава се на решение по адм. д. № 188/2014 г. по описа на Административен съд гр. Шумен, с което е прогласена нищожността на решение на общинския съвет . Ответната страна оспорва касационната жалба по съображения, които развива в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Отмяната на разпоредбата на чл. 15а, б."г" от Наредбата има действие занапред, но за минало време е била действаща и не е обявена за нищожна. При тези данни следва да се приеме, че решението е законосъобразно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е била подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение по адм. д. № 52 от 16.10.2014 г. по адм. д. № 108/2014 г. по описа на АС-Шумен е отменен частично АУЗД № ОУ0000028/24.02.2014 г. на младши инспектор в отдел "МДТ" при Община Нови пазар за 2011 г. -, 2012 г. е 2013 г. поради неправилно изчисляване на главници и лихви. По същество съдът приел, че услугите са реално извършени и е спазен чл. 42, чл. 67, ал. 2 и чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, чл. 15б, ал. 3 от Наредбата е приложен правилно, като таксата е определена върху данъчната оценка на имот собственост на юридическо лице. За да установи грешно изчисляване на размера на таксата съдът е ценил съдебно-счетоводната експертиза. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването за материална незаконосъобразно на съдебното решение поради неспазване на чл. 62, ал. 2 от ЗМДТ създаващ задължение за определяне на таксата поотделно за всяка от видовете услуги. Съдът дължи служебна проверка на законосъобразността на АУЗД относно основанието и размера на такса битови отпадъци, предвид чл. 156 от ДОПК, поради което в съдебното производство със съдебна експертиза е изследвал размера на ТБО за отделните видове услуги. В съдебното производство няма спор относно реалното предоставяне на услугите и липсата на декларация за освобождаване от заплащане на ТБО. Доводът, който касационния жалбоподател поддържа пред двете инстанции е за противоречие на Наредбата с чл. 19, ал. 2 от Конституцията и със Закона за местните данъци и такси, защото таксата е диференцирано определена спрямо физически и юридически лица. Съгласно чл. 5, ал. 1 от АПК когато наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт. Това е правилото и на чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията гласи, че законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Следователно конституционната разпоредба се отнася за стопанската дейност на правните субекти на територията на страната, а не за публичните задължения, които в случая се създават в отношенията с общинската администрация по реда на специалния ЗМДТ и делегиране по чл. 9 от ЗМДТ на общинския съвет правомощие да приеме наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги. Законовата база за определяне на размера на такса битови отпадъци е в чл. 62 и чл. 67 от ЗМДТ. Дали са налице обаче условията за определяне на таксата от общинския съвет по един или друг способ може да бъде проверено от съда в производството по чл. 185 от АПК. Методиката за определяне на ТБО като размер е в основата на решението по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за определяне на годишен размер на ТБО, а тези решения, имат характер на общ административен акт, който след влизането си в сила не може да бъде проверяван за законосъобразност по реда на косвения съдебен контрол. За вида на акта се съди по неговото съдържание, а не по формата. Законодателят не е уредил със закон по императивен начин определянето на основа, ставка и размер на ТБО, което води до невъзможност да бъде приложена законова разпоредба вместо чл. 15, б."г" от наредбата. Неоснователно е позоваването на решение № 5/16.02.2015 г. по адм. д. № 188/2014 г. на АС-Шумен, защото с решение № 8889/21.07.2015 г. по описа на ВАС, VII отделение, същото е обезсилено, а съдебното производство е прекратено. Предвид изложеното в случая дори съдът да беше установил противоречие на посочената разпоредба с по-високи по степен актове това не води до незаконосъобразност на оспорения АУЗД. Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ размерът на таксата се определя с решение на общинския съвет, а не с наредбата по чл. 9 ЗМДТ. Като бъдат взети предвид мотивите изложени по-горе и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение