Решение № 5609 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8124/2015 г.

Решение № 5609 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8124/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на юрк. Василев, процесуален представител на Областния управител на област с административен център Варна, представляващ Държавата, действаща чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, на Службата по геодезия, картография и кадастър/СГКК/ -Варна и на "Мирта Инженеринг" ЕООД, представлявано от адв. Аркадиева, надлежно упълномощена от управителя Веселин Йорданов, против решение № 1099/15.05.2015 г. по адм. д. № 1651/2014 г. по описа на Административен съд Варна с молба за отмяната му като неправилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, подадена от "Мирта Инженеринг " ЕООД и основателност на останалите две касационни жалби. Върховният административен съд намира, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни, вкл. "Мирта Инженеринг" ЕООД, тъй като за тази страна първоинстанционното решение е формално благоприятно доколкото претенцията й за липса на компетентност за провеждане на процедура по специалния ред на чл. 35а от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ не е уважена. От констатацията, че преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК е спазен и трите касационни жалби се явяват процесуално допустими и при разглеждането им по същество, настоящата инстанция констатира следното: С обжалваното решение Административен съд Варна по оспорване на "Мирта Инженеринг " ЕООД е отменил Заповед № РД-18-03-03/12.02.2014 г. на началника на СГКК-Варна в частта на записванията в кадастралния регистър на недвижимите имоти за имот № 000231 по КВС на с. Ново Оряхово, съответстващ на поземлен имот с идентификатор 52115.502.20 по кадастралната карта и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган след проведена надлежно учредена административна процедура, в която държавата като субект на правото на публична държавна собственост, каквато според чл. 6, ал. 4, т. 4 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ са пясъчните дюни, го е упражнила чрез свои органи на изпълнителната власт и в тази връзка е преценил за неоснователен довода на оспорващия за нищожност на същата заповед. По същество е изложил мотиви, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, предвид паралелно проведени производства за изработване КККР и на специализирана карта за плажове и дюни, при което в нарушение на чл. 6, ал. 10 ЗУЧК и чл. 5 от Наредба № 1 от 16.09.2008 г. за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри за обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 ЗУЧК в КР, одобрен с обжалваната заповед, са включени данни от специализирания регистър, който, съгласно цитираните норми, съдържа основните кадастрални данни за поземлените имоти, т. е нарушена е нормативно предвидената хронология за одобряване първо на КККР, данните от които да се включат в последващо одобрени специализирани карти и специализирани регистри. Изложени са мотиви за нарушение и по чл. 41 ЗКИР, тъй като държавата е вписана в КР като собственик без данни във връзка с това в одобрената за обследваната територия КВС и регистъра към нея и без акт за държавна собственост. Във връзка с представения по делото акт за частна държавна собственост от 2005 г. е посочено, че с доказаното чрез него право на собственост върху имот 231 държавата се е разпоредила през 2007 г. чрез договор за замяна, по силата на който оспорващият "Мирта Инженеринг" ЕООД се е снабдил с констативен нотариален акт. Взет предвид е и факта, че записването в КР на процесния имот като "природна забележителност" и "защитена територия" е незаконосъобразно, тъй като заповед за обявяването му за такава по чл. 39, ал. 1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ не е издавана. Решението е неправилно. По КВС на землището на с. Ново Оряхово процесният имот № 000231 е отразен с площ 5580 кв. м. с трайно предназначение "урбанизирана територия", начин на ползване "за друг вид застрояване", собственост на "Мирта Инженеринг" ЕООД. Производството по издаване на обжалваната заповед е открито със Заповед № РД-16-03-2/10.06.2013 г. на началника на СГКК-Варна по искане с писмо изх. № 10-16358/10.06.2013 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ София до СГКК-Варна и приложен списък на поземлените имоти. Към датата на откриване на производството за територията, в която попада имот № 000231 кадастрална карта не е била одобрявана. Съгласно чл. 35 ЗКИР производството по създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри се открива със заповед на изп. директор на АГКК-София, в която се посочват наименованието и границите на района в обхвата на разработката, лицето на което е възложена, график за извършване на дейността и пр. Отклонение от този ред създава чл. 35а ЗКИР, който в приложимата към казуса редакция ДВ бр. 36/2004 г. дава възможност кадастрална карта и кадастрални регистри да се създават и по искане и за сметка на собственика или инвеститора за отделен имот или група имоти. Така в специалния закон нормативно са уредени две процедури за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, инициирани или чрез заповед на изп. директор на АГКК-София, или по заявление на собственик или възложител на отделен имот или група имоти. Правото на собственика или инвеститора да инициира създаване на кадастрална карта и кадастрален регистър е предоставено с цел осигуряване за негова сметка на условия за осъществяване инвестиционни намерения в отделен имот или група имоти в случай, че компетентният административен орган не е инициирал създаването им служебно за района в който тези имоти се намират. Че става въпрос за две отделни процедури следва и от разпоредбата на чл. 35б ЗКИР, съгласно която производството по чл. 35а се открива със заповед на началника на СГКК по местонахождението на имотите, или на изп. директор на АГКК, когато искането е за недвижими имоти, намиращи се в район, за който вече има издадена заповед по чл. 35. По делото няма спор, че проведената процедура касае група поземлени имоти, а не територия, обособена като район с наименование и граници. Ето защо законосъобразността на тази процедура е била обусловена от надлежно подадено искане на собственици или инвеститори на групата имоти, тъй като при изработване на кадастрална карта и регистри за отделни имоти или група такива СГКК не действа служебно, а с оглед изричния текст на чл. 35б, ал. 1, т. 1 ЗКИР - по искане и за сметка на собственик или инвеститор. От тук следва, че процедурата, в която е одобрена обжалваната заповед, открита при липса на надлежно искане на лице по чл. 35а ЗКИР, е проведена при съществено нарушение на административно производствените правила, опорочаващо административното производство изначално, което води до нищожност на тази заповед като краен финализиращ процедурата индивидуален административен акт. В тази връзка становището на първоинстанционния съд относно компетентността на СГКК -Варна за издаване на процесната заповед не намира опора в закона, тъй като службата не е разполагала с правна възможност служебно да открие процедурата, в която тази заповед е издадена. Не може да се приеме и тезата, че предвид определянето на дюните по силата на чл. 6, ал. 4, т. 4 ЗУЧК като публична държавна собственост държавата чрез свои органи на изпълнителната власт е упражнила правото си да инициира производството по чл. 35а ЗКИР. Разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 4 ЗУЧК не игнорира приложението на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, съгласно която държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост- официален документ, издаден от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Актът за държавна собственост представлява легитимиращ държавата като носител на правото на публична държавна собственост документ, в който пределите на това право са индивидуализирани по обем, местонахождение, вид и пр. на обекта на това право, в случая "пясъчни дюни". В този смисъл е и разпоредбата на чл. 44, ал. 7 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която морските плажове и дюните се нанасят в кадастралната карта съобразно координатите на определящите ги точки, описани в акта за изключителна държавна собственост. Тази Наредба, издадена на основание чл. 31 ЗКИР, конкретизира реда и условията по този закон за отразяване обектите в КККР, към който ред препращат и разпоредбите на чл. 6, ал. 6 и ал. 7 ЗУЧК с указанието, че границите на обектите по ал. 4 и ал. 5 се определят и отразяват в КК и имотния регистър чрез преки геодезични измервания и за тези обекти се изработват специализирани карти, регистър и информационна система по реда на ЗКИР. Отделно, § 31 ПЗР към ЗИДЗУЧК /ДВ бр. 27/2013 г., изм. бр. 40/2014 г./ въвежда в задължение на министерството на околната среда и водите предоставянето в едногодишен срок от влизане на този закон в сила информация на АГКК-София за отразяването на пясъчните дюни в КК и специализираните карти и регистри по чл. 6, ал. 7. От това обаче не следва, че държавата може да се легитимира като носител на правото на публична държавна собственост по ред, различен от реда по чл. 5 ЗДС. Ето защо административната процедура по издаване на обжалваната заповед не може да бъде приета за надлежно учредена на основание съвместната заповед на министрите на МРРБ и МОСВ, депозирана в АГКК-София, тъй като тази съвместна заповед не съставлява искане от собственика по чл. 35а ЗКИР. От тук следва, че процесната заповед е нищожна като издадена от некомпетентен орган в ненадлежно учредено административно производство. С оглед изложеното първоинстанционното решение, неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, следва в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се прогласи нищожността на процесната заповед в обжалваната й част. При този резултат доводите за неправилност на решението, изложени в касационните жалби на Областния управител на област с административен център Варна като представител на Държавата и на СГКК-Варна не следва да бъдат обсъждани. На касационния жалбоподател "Мирта Инженеринг" ЕООД следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 2455 лв, от които 450 лв ДТ и депозит за вещи лица в първата инстанция и 1405 лв ДТ и адвокатски хонорар за изготвяне на касационна жалба и отговор за настоящата инстанция, платими от СГКК-Варна и 600 лв адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба, платими от Област с административен център - Варна. В тази връзка възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява като неоснователно, тъй като хонорарът не надвишава значително минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съотносим със сложността на казуса. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение