Решение № 419 от 28.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1180/2013 г.

Решение № 419 от 28.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1180/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 23/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е подадена касационна жалба от подсъдимия М. Д. М. с ангажирани всички касационни основания.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 6.03.2013 г. постановено по внохд. № 23/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е потвърдена присъда по нохд. № 245/2012 г. на Окръжен съд гр. Пазарджик, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия М. Д. М. за извършени две престъпления:

• по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, първото за времето от 15.12.2008 г. до 14.07.2009 г. в [населено място] и второто по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 6 вр. с чл. 26, ал. 1 НК за времето от 1.11.2008 г. до 30.06.2009 г. в [населено място], за това че в качеството си на управляващ и представляващ "...." ...., лично и опосредено избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери -197 140,51 лв., като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП [населено място] месечни справки декларации, които се изискват по закон и за това, че в същото качество избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери /сумата посочена по-горе/, като използвал счетоводни документи с невярно съдържание, при водене на счетоводството на дружеството - данъчни фактури, по които няма реално осъществени сделки. За всяко от престъпленията на подсъдимия е определено наказание лишаване от свобода за срок от три години, на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от пет години.

ПО ЖАЛБАТА на под. М.:

В жалбата се възразява срещу неотстранени и допуснати от Окръжен съд гр. Пазарджик нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на съда. Не обсъдени задълбочено и в пълнота, изложените в подкрепа на жалбата доводи и не посочени основанията за отхвърлянето им. Оставени без уважение доказателствени искания, довели до ограничени права на подсъдимия. Липсвала аргументация относно приетите за установени факти и обстоятелства от предмета на доказване.

В писмената защита довода е конкретизиран основно за това, че "спорния въпрос по делото е дали, зад издадените фактури стоят реално извършени сделки, с реално извършени доставки или се касае за фиктивни такива...за установяване на този въпрос са допустими всички доказателства и доказателствени средства, но в предходните инстанции са отказани всички доказателствени искания на защитата, като отказите са немотивирани, а в част от случаите е посочено, че са неотносими - което не е така.Отказан е разпит на св. Ц. Г. - шофьор на цистерна - относно обстоятелството превозвал ли е гориво на фирмата на подсъдимия, отказан е разпит на лицата закупили гориво по инкриминираните фактури, като съда е приел че сделките /последващи фактурите продажби/ са хипотетични, отказана повторна съдебно счетоводна експертиза, с подробно поставени в съдебно заседание пред въззивния съд задачи.

Доводите са неоснователни. Правени са и пред двете инстанционни съдилища и след като подробно са обсъдени правилно са оставени без последици.

Невярно е твърдението, че са "отказани всички доказателствени искания на защитата. Напротив инстанционните съдилища и особено първоинстанционния съд е уважил всички доказателствени искания на подсъдимия, дори и неотносимите . Приел е представените пред него петдесет и осем касови бона, от закупения от подсъдимия на 24.04.2012 г. /след приключване на досъдебното производство/ касов апарат, разпитал е свидетели, назначил е повторна експертиза за тези бонове и в крайна сметка е установил, че "плащания" три години след инкриминирания период няма/виж заключението на повторната съдебно счетоводна експертиза на в. л. Б. /и няма как да са релевантни на предмета на доказване.

Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно и дори в детайли са ги обсъдили, като са посочили кои обстоятелства приемат за установени и на коя доказателствена основа.

Особено показателни относно "търговската дейност" на подсъдимия са показанията на св. Г. Д. - съсобственик и представляващ в известен период от време /преди задържането му по други наказателни производства/ ".......", в разпита му от 6.07.2012 г. пред първоинстанционния съд и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК такива от досъдебното производство.Все в тази посока /липса на реално сключени сделки/, са и показанията на св.А. - фирмата няма нает персонал, не притежава нито собствени, нито наети помещения и складове.. .подсъдимия не е осигурител, няма регистрирани касови апарати, св.К. /собственик на фирмата "...."-не съм се занимавал с продажба на горива...фирмата беше за строителни работи..не съм продавал на "...... " горива...фактури за покупки и продажби на горива не са отчетени в съответния период в моята фирма, тъй като не са дошли при мен, св.И. -такива количества, както са отбелязани на фактурите в моята бензиностанция аз не съм получавал. .моята фирма никога не се е занимавала с продажба на строителни материали, не сме имали склад за такива...едната фактура за 165000 лв. е за строителни материали.

Преценявайки горното няма как да бъде споделено оплакването, че въпроса - реални или не са сделките по инкриминираните по делото фактури е спорен. Категорично и безпротиворечиво установено е по делото, че сделки по тези фактури не са осъществени. В тази връзка искането да се установят и разпитат "следващите купувачи", които може да са внесли дължимия ДДС е очевидно без основание.

Невярно е и твърдението, че въззивния съд не е обсъдил възраженията на защитата в жалбата пред него и не е посочил основанията, поради които не ги приема. На л. 25 и 26 от въззивното решение са посочени всички доводи на защитата, подробно са обсъдени и са посочени основанията, поради които не се възприемат, т. е. липсва претендираното нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК.

При правилно е безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. В инкриминирания период от време подсъдимия, при условията на продължавано престъпление, като управляващ и представляващ "......" е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС, в особено големи размери, като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП [населено място], месечни справки декларации, които се изискват по закон и по които няма реално осъществени сделки и като използвал счетоводни документи с невярно съдържание, при водене на счетоводството на дружеството и по този закон е осъден, т.е. приложен е закона който е следвало да бъде приложен.Тук следва да се отрази неправилното формулиране на диспозитива на присъдата - отделно по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т.2 НК и по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 6 НК, вместо по чл. 255, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2 и 6 НК, което е довело до определяне на две наказания и би могло да доведе до увеличаване на наказанието по чл. 24 НК. Пропуска произтича от неправилно формулиране на обвинението в диспозитива на обвинителния акт, но е могъл да бъде поправен с присъдата.При определяне на наказанието по чл. 23 НК, както е в случая, допуснатото нарушение не е от категорията на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК и не следва да се коригира.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а касационната жалба на подсъдимия М. изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение