Решение № 15210 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6567/2016 г.

Решение № 15210 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6567/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Л. Т., чрез адв. Г. К. и П. Д. срещу Решение № 714 от 15.04.2016 г., постановено по адм. д. № 418 по описа за 2015 г. на Административен съд - Б. (АС - Б.). С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25000,00 лв., за времето на престоя на Т. в Затвора - Б. за периода 08.10.2013 г. - 28.08.2014 г. Наред с това, Т. е осъден да заплати на ГД "ИН" юрисконсултско възнаграждение в размер на 1280,00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че възприетата в обжалваното решение фактическа обстановка не кореспондира на действителната такава, а фактическите и правни изводи на съда не съответстват на събраните доказателства. В жалбата се обръща внимание, че съдът не е коментирал факта, изложен в исковата молба и доказан в хода на производството, че в периода 08.10.2013 г. - 27.03.2014 г. в Затвора - Б. не е осигурена ежедневна лекарска помощ в лицето на правоспособен лекар. Безспорно установено било също така, че Т. не е бил изведен на контролен преглед в МБАЛ "Черноморска" - Б. на указаните в епикризата дати. Необосновани са фактическите и правни изводи на съда, касаещи бездействието на затворническата администрация при Затвора - Б. относно заболяването на ставите у ищеца. Доказано е пълно бездействие на затворническата администрация по отношение изпълнението на назначеното лечение, поради което изводите на съда в обратна насока са необосновани. На следващо място, съдът не е изложил мотиви във връзка с наведените в исковата молба твърдения за потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, накърняване на човешкото достойнство, физически болки и страдания като следствие на лошите хигиенно - битови условия, доколкото неправилно е приел, че в исковата молба нямало искане за присъждане на обезщетение на самостоятелно основание поради лошите условия на затвора. Според касатора, видно от петитума на исковата молба изрично било посочено като трето отделно самостоятелно основание искане за обезщетение вследствие на лошите санитарно - битови условия в Затвора - Б., но съдът не се е произнесъл по това искане. Наред с това, съдебният акт е немотивиран и по причина игнориране на събраните по делото гласни доказателства, които съдът не е обсъдил и не е взел предвид при постановяването му. Отделно, неправилни според касатора са и изводите на съда, че Т. бил с прекъснати здравно-осигурителни права. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното първоинстанционно решение и уважаване на предявения иск. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът се представлява от упълномощени адвокати, които от негово име поддържат жалбата, а по същество молят да бъде уважена. Представят списък на разноските. Ответникът ГД "ИН" не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба от негово име, а по същество моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Изразява становище, че съдебното решение е неправилно в частта относно произнасянето по предявения иск в частта му относно искането за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от битовите условия в Затвора - Б.. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и релевираните касационни оплаквания, и извърши проверка за валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Т. иск срещу ГД "ИН" за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25000,00 лв., за времето на престоя му в Затвора - Б. за периода 08.10.2013 г. - 28.08.2014 г. (виж диспозитива на обжалваното съдебно решение). Видно е от решението, че съдът е приел, че като фактически основания на предявения иск Т. сочи отказа на затворническата администрация да бъде изведен от затвора за явяване на контролни прегледи при зъболекар на 09.12.2013 г. и 02.01.2014 г., които прегледи са били назначени след извършена оперативна стоматологична интервенция, както и поради това, че не му е било осигурено адекватно лечение, назначено от травматолог. Приел е също така, че твърдението на Т. е в насока, че усложненията в здравословното му състояние са настъпили поради това, че не са му били осигурени нормални условия на живот в затвора. Въз основа на установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел иска за недоказан по въведените в исковата молба фактически основания. В този смисъл е направил извод, че искът е неоснователен по същество поради недоказаност на причинно-следствената връзка между възникналите стоматологични усложнения и хигиенно-битовите условия в З. Б.. П. се е мотивирал, че не се констатира твърдяната от Т. зависимост и взаимовръзка между усложняване на здравословното му състояние поради възникналите възпалителни процеси и условията в мястото за лишаване от свобода. Намерил е за установено от доказателствата по делото, че условията в Затвора - Б. не предполагат поддържането на добра лична хигиена, както и елементарен комфорт при изтърпяване на наказанието, в това число непрекъснат достъп до тоалетна, течаща вода, санитарни материали. Причинно-следствена връзка обаче между тези условия и възникване на възпалителен процес на мястото на извършената стоматологична хирургична интервенция съдът не е установил. Изрично е посочил, че съобразно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът не претендира обезщетение на самостоятелно основание поради лошите условия в затвора, а тези условия е обвързал като причина за следоперативното влошаване на състоянието на лекувания зъб. В заключение съдът е приел, че доколкото не се установява причинно-следствената връзка между условията в мястото за лишаване от свобода и настъпилите следоперативни усложнения, от които ищецът претендира да е претърпял неимуществените вреди, исковата претенция се явява неоснователна на това основание, както и поради това, че не се доказва твърдяното бездействие на затворническата администрация да му осигури адекватно лечение за времето на престоя му в Затвора - Б.. П. тези съображения съдът е направил краен извод, че не са налице материалните предпоставки по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно се възразява в касационната жалба, че съдът е отхвърлил иска, без да разгледа и изложи мотиви относно поисканото с исковата молба обезщетение за претърпени неимуществени вреди, свързано с потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство на Т. поради липсата на тоалетна в килията и принуждаването му да използва обща кофа с 27 затворници през нощта, в която да облекчава физиологичните си нужди, липсата на течаща вода, на достатъчно дневна светлина и постоянно включена лампа през нощта. Необосновано на съдържанието на исковата молба първоинстанционният съд е приел, че Т. не претендира обезщетение на самостоятелно основание поради лошите условия в затвора, а тези условия е обвързал само като причина за следоперативното влошаване на състоянието на лекувания зъб (вж. стр. 4 и 5 от исковата молба). Ако съдът е имал съмнения по този въпрос, предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, то следвало е да изиска уточнение в тази насока от ищеца. Доколкото видно от първоинстанционното дело съдът не е процедирал по този начин, той е бил обвързан при произнасянето по предявения иск и е следвало да даде отговор на заявения петитум, защото с исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум, който именно определя границите на решаващата дейност на съда. Видно е от петитума на исковата молба, че Т. е претендирал общо обезщетение в размер на 25000,00 лв. за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди поради бездействието на затворническата администрация, изразяващо се в това, че не е заведен на контролен преглед на 09.12.2013 г. и на 02.01.2014 г., не му е осигурено адекватно лечение, назначено от доктор С., както и поради това, че не са му осигурени условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, което му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в продължили месеци наред физически страдания и болки в зъба и колената, потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство на Т. поради липсата на тоалетна в килията и принуждаването му да използва обща кофа с 27 затворници през нощта, в която да облекчава физиологичните си нужди, липсата на течаща вода, на достатъчно дневна светлина и постоянно включена лампа през нощта. Въпреки това и като е изложил съображения, че обезщетение заради условията не се търси, съдът е отхвърлил иска изцяло. Предвид гореизложеното, според настоящия състав на Върховния административен съд, съставът на АС - Б. е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което в конкретния случай се явява основание за отмяна на постановеното решение изцяло, без да се разглеждат останалите касационни оплаквания. След отмяната на решението, делото следва да се върне на друг състав от АС - Б., който да разгледа предявения иск. Съдът следва да има предвид, че Т. е предявил един иск, който произтича от няколко обстоятелства, свързани с твърдяно бездействие на затворническата администрация на Затвора - Б.. В тази връзка съдът следва да изиска уточнение от него в насока да конкретизира в какво се изразява неосигуряването на адекватно лечение, назначено от доктор С. (вж. петитума на исковата молба), доколкото в обстоятелствената част на исковата молба се релевират твърдения за липса на правоспособен лекар в затвора и неосигуряване на необходимото лечение, предписано от С. При това съдът следва да прецени кумулативния ефект на условията в Затвора - Б. в тяхната комплексност върху Т. и предвид кумулативните последици на тези условия за исковия период, в който са търпени твърдените вреди. След като обсъди всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и експертните заключения, при новото разглеждане на делото съдът следва да извърши преценка на условията, при които е бил поставен Т. и тяхното отражение върху психиката и физиката в светлината на нормите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Тази преценка не може да бъде извършена от настоящия съд на този етап от производството, тъй като би лишило страните от установената в закона възможност да реализират правата си пред две съдебни инстанции. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение