Решение № 8675 от 16.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4455/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на З. А. С. срещу Решение 343/28.02.2023 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело 582/2022 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед 1138/03.06.2022 г. на кмета на Община Благоевград, поправена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК със Заповед 2108/10.11.2022 г., нареждаща премахването на незаконен строеж Допълващо застрояване гараж, заснет с идентификатор 04279.625.356.4 и изграден в поземлен имот с идентификатор 04279.625.356 по КККР на гр. Благоевград, включен в УПИ I, кв. 2 по плана на кв. Бялата висота на гр. Благоевград. Ответникът кмет на Община Благоевград, е на становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Неоснователен е главният касационен довод, че гаражът не представлява строеж, а преместваем обект по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Разграничителен критерий между строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и преместваем обект по § 5, т. 80 ДР ЗУТ, отделно от конструкцията и възможността за отделяне, преместване в пространството и ползването му на друго място, без да се изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, е и дали предназначението на обекта попада сред изброените в чл. 56, ал. 1 ЗУТ - за увеселителни, административни, търговски и други обслужващи дейности, за временно обитаване при бедствия или свързани с отбраната и сигурността на страната. Гаражът, освен че не изпълнява никоя от горните функции (както не е и елемент от групата на посочените в чл. 57, ал. 1 ЗУТ), за да е допустима квалификацията му като преместваем обект, съставлява строеж от допълващото застрояване по своето предназначение арг. чл. 42, ал. 2 ЗУТ. По разрешението на този въпрос е формирана трайна практика на Върховния административен съд. Несподелим е и касационният довод за необоснованост поради мотивиране на решението в противоречие със заключението на съдебно-техническата експертиза. Съобразно чл. 202 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Съдът правилно не е кредитирал становището на експерта с правен характер относно класифицирането на гаража като преместваем обект. Възложеното на вещото лице изследване обхваща единствено възникнали по делото технически въпроси, за изясняването на които са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други чл. 195, ал. 1 ГПК. Според § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за принудително премахване на незаконни строежи от органите на Община Благоевград, адресат/адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственика на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж и се определя срок за доброволно изпълнение. Административният орган разполага със самостоятелна преценка срещу кое от посочените лица да бъде насочена заповедта за премахване и за него липсва задължение да адресира акта към всички или спрямо конкретно лице от този кръг. Невярно от фактическа страна е твърдението на касатора за непосочване в заповедта на нейния адресат, съответно на извършителя на строежа. В Констативен акт 19/02.12.2021 г., въз основа на който е издадена заповедта, строежът действително е отразен с неизвестен извършител. В резултат на подаденото от С. възражение срещу КА, обективиращо изявление за поставяне на обекта през 1995 г., в диспозитива на издадения впоследствие административен акт оспорващият изрично е определен като извършител и адресат на задължението за премахване. От друга страна, дори и жалбоподателят да не беше индивидуализиран в това му качество, разпоредбата на чл. 225а, ал. 2, изр. 3 ЗУТ предвижда възможност по изключение заповедта да бъде издадена и срещу неизвестен извършител. Противно на тезата в жалбата, съдържанието на заповедта отговаря на дължимото изискване за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Констативният акт и заповедта идентифицират строежа по вид и строителни материали, от които е изпълнен, както и по идентификатор на самостоятелен обект в кадастралната карта. Като неразделна част от КА е изготвена скица с разположението на обектите в имота и обозначаване на наредения за премахване гараж по дължина, ширина и височина. Тези белези позволяват еднозначното му разграничение, без да са налице обстоятелства, поставящи под съмнение неговата идентичност. Строежът, предмет на заповедта, е от пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в ЗУТ, и за извършването му на общо основание е било необходимо изрично разрешение от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 ЗУТ, респ. чл. 55 ЗТСУ (отм.). Липсата му окачествява строежа като незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тъй като предпоставките съответно по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ са алтернативни, дори и строежът да съответстваше на действащия подробен устройствен план, той отново би подлежал на премахване. Обектът не може да се ползва и от статуса на търпим строеж. Според декларираното от оспорващия време на построяване на гаража през 1995 г., подкрепено и с представени фактури за закупена и доставена гаражна клетка с 1286/1/01.08.1995 г. и за извършена услуга с кран 1352/10/02.08.1995 г. на негово име, обосновано съдът е приел за момент на изграждане въпросната година, попадаща в приложното поле на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. При отсъствието на данни гаражът да е бил деклариран пред одобряващите органи в срока по разпоредбата, той не е търпим само поради неизпълнението на това условие. Доколкото в касационната жалба не е релевиран порок на съдебното решение по повод контрола върху законосъобразността на Заповед 2108/10.11.2022 г. на кмета на Община Благоевград, настоящата инстанция дължи служебно произнасяне за спазване на материалния закон при постановяване на оспорения в цялост съдебен акт и в тази му част чл. 218, ал. 2 АПК. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 АПК е несъответствие между действителната воля на административния орган и нейното изразяване. Целта на поправката на ОФГ е разкриването на вече формираната действителна воля, а не промяната на фактическите и/или правните изводи на издателя на акта, т.е. на разрешението на случая. Ако пък волята е формирана неправилно, тя не може да бъде заместена под формата на поправка на ОФГ. Със заповедта са отстранени неточности по изписването на конкретния идентификатор на наредения за премахване гараж и номера на съставения в административното производство констативен акт. Корекциите отговарят на доказателствените източници по преписката и не изменят предмета на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение