Решение № 5235 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13666/2020 г.

Решение № 5235 от 23.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13666/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 636/16.10.2020 г. на Административен съд (АС) – П. постановено по адм. дело № 1086/2019 г. С обжалваното решение е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. за кампания 2016 с изх. № 01-2600/7415 от 19.07.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението по съображения, че същото е неправилно поради несъобразяването му с материалния закон, процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че не отговаряло на действителното положение посоченото в акта, че не е подадено заявление за плащане през 2016 г. и че дружеството опитало да заяви площта пред приемащия административен орган – Общинска служба по земеделие (ОСЗ), но това не било възможно по причини, за които не може да му се търси отговорност. Излага подробни съображения какви са нормативно определените задълженията на кандидатите за подпомагане, във връзка с регистриране на земеделските площи, които ползват на правно основание, какво е установено в хода на извършените административни проверки по отношение на "ТОН ГРУП" ЕООД. Твърди, че новата референтна площ (тази за която е поет ангажимент) е в размер на 1. 44 ха. За тази площ не била доказана невъзможност за спазване на поетия ангажимент. Излага и подробни съображения за законосъобразност на оспорения административен акт, вкл. и относно правното основание за издаването му. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представя писмено становище. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Х.. Ответникът по касация – "ТОН ГРУП" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. П.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдът е установил от фактическа страна, че през 2014 г. между "ТОН ГРУП" ЕООД и Община Д. Д. са сключени пет договора за наем на земеделски земи - пасище, мера - общо 22 имота. "ТОН ГРУП" ЕООД е регистриран земеделски производител с УРН 626171. С Общо заявление за подпомагане вх. № 18012166/12.05.2015 г. "ТОН ГРУП" ЕООД е кандидатствало и по мярка 10 "Агроекология и климат". С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. изх. № 02-150-2600/559 от 16.03.2016 г. "ТОН ГРУП" ЕООД е одобрен за участие по направление "Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС)" от мярка 10 "Агроекология и климат". Одобрените парцели са с размер 79, 78 ха., общо 12 парцела. За кампания 2016 г. "ТОН ГРУП" ЕООД е подало Общо заявление за подпомагане вх. № 18291772/10.05.2016 г. Дружеството е кандидатствало и по мярка 10 "Агроекология и климат", като при проверката на заявлението е посочено, че не са декларирани същите площи по направление ВПС-1, спрямо декларираните от предходната година. На заявлението на кандидата е посочена грешка – заявената площ надвишава допустимата площ с правно основание с площ 246, 75 ха. От приобщеното към административната преписка обяснение на служителя в ОСЗ – Д. Д., приел заявлението, съдът е установил, че цялата площ в заявлението на кандидата превишава максимално допустимата площ. С писма от 10.06.2016 г. Община Д. Д. е уведомила "ТОН ГРУП" ЕООД, че е прекратила сключените пет договора за наем, на основание чл. 37 м, ал. 1 вр. чл. 37 и, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). С писмо изх. № 01-2600/7415 от 07.12.2016 г. ДФЗ е изискал от "ТОН ГРУП" ЕООД представянето на доказателства за прекратяване на договорите за наем. С придружително писмо вх. № 02-150-2600/04.01.2017 г. "ТОН ГРУП" ЕООД е представило изпратените му писма от 10.06.2016 г. уведомяващи го за прекратяването на договорите за наем на общински пасища и мери. От ДФЗ е изискано становище от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). В отговор е получено писмо, че договорите за наем са прекратени, като това е регистрирано в ОСЗ на 08.02.2017 г. Посочено е, че през 2016 г. за земи от общинския поземлен фонд (ОПФ), представляващи пасища, кандидатът може да включи в заявлението си 0, 00 ха. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел първоначална и повторна съдебно-техническа експертиза (СТЕ), които е кредитирал, с изключение на посоченото от вещото лице изготвило повторната експертиза, че следва да се съобразят указания в Процедура за извършване на пълно или частично адаптиране на ангажиментите по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г., мярка 10 и мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020 г., както и обяснение на представляващия "ТОН ГРУП" ЕООД. От първоначалната СТЕ, оспорена от ответника, съдът е установил, че с петте договора с Община Д. Д. са наети 22 отделни имота, като от ДФЗ са одобрени 79, 76 ха. Вещото лице е посочило в кои кадастрални имоти попадат границите на референтните имоти. След прекратяването на петте договора, "ТОН ГРУП" ЕООД не разполага с никаква площ пасища. От повторната СТЕ съдът е установил, че по заявлението от 2015 г. от ДФЗ са одобрени 12 парцела с обща площ 79, 78 ха. В границите на заявените и очертани от жалбоподателя БЗС парцели попадат кадастрални имоти и част от имоти от КВС. В БЗС попадат кадастрални имоти с документ, с площ в размер 78, 18 ха, и кадастрални имоти без документ с площ 1, 60 ха. За кадастралните имоти с документ дружеството е представило доказателства за прекратяване на договорите с общината, същите са с площ 79, 18 ха, като са изключени от поетия ангажимент. В отделна таблица вещото лице е посочило частите от имоти, които попадат в границите на заявените/референтни парцели, за които не са представени доказателства за прекратяване на договорите за наем, като същите са с площ 1, 60 ха. Вещото лице е посочило и, че съгласно изготвени от ДФЗ указания в Правилник за Процедура за извършване на пълно или частично адаптиране на ангажиментите по мярка 214 от ПРСР 200-2013 г., мярка 10 и мярка 11 от ПРСР 2014-2020 са указани нормативните основания, въз основа на които следва да се приложи процедура по адаптиране, кои са поетите ангажименти, които са засегнати от изменението и какви документи ще се считат за съотносими по адаптирането, като след одобрение (получаване на положителна резолюция) се стартира въвеждането на документите в регистъра. Съгласно тези указания, новата референтна площ е 1, 44 ха. Отделни части от тези 1, 44 ха., за които дружеството няма документ попадат в 14 кадастрални имота. Съдът е установил, че номерата на БЗС съвпадат с номера на БЗС, одобрени през 2015 г. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, като в тази връзка е обсъдил представената Заповед № 03-92/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителният директор на ДФЗ, с която той е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФЗ правомощия да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат". Приел е, че актът е издаден при спазване на изискването за форма, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му и са спазени съществените административнопроизводствени правила. Приел е, че актът е издаден в нарушение на материалния закон. За този си извод съдът е изложил съображения, че не отговаря на действителното положение посоченото в акта, че не е подадено заявление за плащане през 2016 г. Дружеството надлежно е опитало да заяви площта, но това не било възможно по причини, за които не може да му се търси отговорност. Заявлението не е могло да се подаде с искане за плащане по мярка 10, защото в съответната програма е била заложена невъзможност за това. Алтернативно, ако се приеме, че дружеството не е подало заявление за плащане, съдът е изложил съображения, че в този случай е следвало да се приложи предходна на приетата като приложима редакция на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 7/2015 г., Наредбата), тъй като с оспорения акт са разпоредени неблагоприятни правни последици за неговия адресат, имащи характер на административна санкция. Неподаването на заявление за плащане по чл. 8, ал. 2, е въведено в чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г. като отделно и самостоятелно основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент, с влизане в сила на 27.02.2018 г. на допълнението към Наредбата, като не е предвидено изрично обратно действие. Правните последици от неподаване на заявление плащане за кампания 2016 г. се уреждат съобразно закона, действал към 2016 г., а не съобразно последващи негови редакции. За неприложими е приел и сочените от органа основания по чл. 63, параграф първи във връзка с чл. 77 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.), тъй като от приетите по делото доказателства не се установявало, че земеделският производител не е спазил критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения. Приел е, че актът е и в противоречие с целта на закона. Решението е правилно по следните съображения. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, не се оспорват от страните и касационната инстанция ги възприема изцяло. Спорът по делото е правен и е свързан с това налице ли са материалноправните основания за прекратяване на поетия от "ТОН ГРУП" ЕООД ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)". В оспорения от "ТОН ГРУП" ЕООД пред АС Плевен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 с изх. № 01-2600/7415 от 19.07.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, е посочено, че в съответствие с чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1306 и на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г., ДФЗ-Разплащателна агенция (РА) прекратява поетия от дружеството ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)". В акта е посочено, че при извършените административни проверки за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент е установено, че дружеството не е подало "Заявление за плащане" по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" за кампания 2016 г. Посочено е, че за част от площите дружеството е доказало невъзможност да спази поетия ангажимент в следствие на изменението на § 15 и чл. 37 и, ал. 1 ЗСПЗЗ. Площите, за които е доказано това обстоятелство са изключени от ангажимента, в резултат на което новата референтна площ е в размер на 1, 44 ха. В таблица към писмото е посочена референтната площ, за която дружеството не е доказало невъзможност да спази поетия ангажимент и не е заявило за подпомагане през кампания 2016, с кои кадастралните имоти (т. е. за тези кадастрални имоти не са предоставени документи доказващи правото на ползване на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд) се пресича. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИДЗСПЗЗ), обн. ДВ, бр. 61/2015 г. са променени условията за предоставяне под наем и/или аренда на земи от държавния и/или от общинския поземлен фонд, като е предвидено принудително предсрочно прекратяване на договорите с наематели/арендатори, които не отговарят на новите нормативни изисквания. На директорите на областните дирекции земеделие, респективно на кметовете на общини, със закона е предоставено нарочно правомощие за прекратяване на договорните правоотношения със земеделските стопани в тази връзка. В процесния случай, от доказателствата по делото се установява, че договорите сключени между Община Д. Д. и "ТОН ГРУП" ЕООД са прекратени и регистрирани в ОСЗ – Д. Д. на 08.02.2017 г., като общината е изпратила писма до дружеството за прекратяването на договорите на 10.06.2016 г., но към тази дата липсва изричен акт за прекратяването на договорите. Видно от Протокол от 17.02.2016 г. на комисията назначена със Заповед № 53/04.02.2016 г. на кмета на община Д. Д., комисията е взела решение да не прекратява договорите. С имотите предмет на прекратените договори за наем дружеството е поело 5 годишен агроекологичен ангажимент, съобразно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г. Съгласно § 15, ал. 4 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие". Съгласно ал. 6 на същия параграф договорите за наем или аренда по ал. 3 не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. Следователно по действащата към 2016 г. нормативна уредба, ако действащите договори за наем/аренда на имоти с начин на трайно ползване "пасища, мери, ливади" от общинския/държавния поземлен фонд не са приведени в съответствие с чл. 37 и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ, същите не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 ЗПЗП, в редакцията му към 2016 г. Съгласно чл. 37 м, ал. 5 и 6 ЗСПЗЗ договорите за наем или аренда по ал. 1 не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. В случаите по ал. 5 съответната общинска служба по земеделие отписва имотите от регистъра на договорите за аренда и наем по чл. 49, ал. 1, т. 6 от Наредба № 49 от 5 ноември 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (ДВ, бр. 102 от 2004 г.) и уведомява: 1. кмета на общината – за имотите от общинския поземлен фонд; 2. директора на областната дирекция "Земеделие" – за имотите от държавния поземлен фонд. От повторната СТЕ се установява, че в изпълнение на разпоредбите на чл. 37 и, ал. 1 и ал. 4 ЗСПЗЗ и § 15 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ и одобрен доклад на министъра на земеделието и храните и приетите процедурни правила за трансфер на данни за правно основание на ползване на земеделските земи от модулите на програмна система ФЕРМА към регистрите на ИСАК при съобразяване с данните от платформа за междурегистрови връзки и автоматизиран обмен в държавната администрация "RegiX" е извършена проверка от ДФЗ. "ТОН ГРУП" ЕООД е подало общото си заявление за подпомагане на 28.06.2016 г. Към тази дата договорите му за наем с община Д. Д. не са били изрично прекратени, но по силата закона тези договори не са могли да се приемат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 ЗПЗП. Поради това имотите не е могло да бъдат заявени по мярка 10 и е излизала грешка при подаване на заявлението за плащане. Поради тази причина, правилен е алтернативният извод на съда, че дружеството не е подало заявление за плащане за кампания 2016 г., като правилно е приел, че то не е могло да бъде прието, поради наличието на обективни обстоятелства. Неправилно съдът е приел, че не отговаря на действителното положение посоченото в акта, че не е подадено заявление за плащане през 2016 г. Правилни и съответни на нормативната уредба към датата на подаване на заявлението на "ТОН ГРУП" ЕООД, са изложените от касационния жалбоподател съображения относно подаването на заявление за подпомагане от кандидатите за подпомагане и относно необходимостта площите, с които се кандидатства да се ползват на правно основание и как следва да се доказва то. Те обаче не променят основен факт установен по делото, а именно, че дружеството не е могло да подаде заявление за плащане по мярка 10 "Агроекология и климат" направление ВПС-1 за кампания 2016 г. поради законодателно изменение, последица от което е прекратяване на договорите му за наем. При това положение спорният въпрос по делото е дали е останала референтна площ (такава, за която има поет ангажимент), могло ли е дружеството да заяви за кампания 2016 г. за подпомагане тази площ и каква следва да е правната последица от неподаването на заявление за плащане за тази нова референтна площ. ДФЗ поддържа становището, че за част от площите дружеството е доказало невъзможност да спази поетия ангажимент на основание § 15 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (обн. ДВ. бр. 61/2015 г.) и чл. 37 и, ал. 1 ЗСПЗЗ, но като референтна площ, която не е заявена за подпомагане на 2016 г. са останали 1, 44 ха, които не са заявени, поради което се прекратява ангажимента. Дружеството поддържа, че при кандидатстване по мярка 10 задължително се изисква правно основание и без такова не може да се кандидатства и че след прекратяването на договорите за наем, не е останала площ, която да заяви и не е имало как да знае, че трябва да продължи с 1, 44 ха (съгласно обясненията на представляващия "ТОН ГРУП" ЕООД). От повторната СТЕ, неоспорена от страните, се установява, че частта от имотите, попадащи в границите на заявените референтни парцели очертани от дружеството, за които то не е представило доказателства за прекратяване на договорите за наем, е в размер на 1, 60 ха. В оспорваното писмо е посочено, че тази площ е 1, 44 ха. Вещото лице е посочило, че парцел с ангажимент, за който се е установило, че в резултат на изключването на кадастрален/и имот/и не отговаря на изискването за минимален размер на земеделския парцел от 0, 1 ха, се изключва от ангажимента. Съгласно чл. 47, т. 3 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (Регламент (ЕС) № 1305/2013 г.) когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите ангажименти поради преразпределяне на стопанството или на част от него или поради включването му в публични мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните публични органи, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят възможност за адаптиране на ангажиментите към новото положение на стопанството. Когато подобно адаптиране е невъзможно, ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който ангажиментът се е изпълнявал. Вещото лице Т., изготвила повторната експертиза, е посочила, че в ДФЗ е изготвена Процедура за извършване на пълно или частично адаптиране на ангажиментите по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г., мярка 10 и мярка 11 от ПРСР за 2014-2020 г. с указани нормативни основания, въз основа на които следва да се приложи процедурата за адаптиране, като вещото лице е посочило, че пълно адаптиране на ангажимента се прилага за кандидати, които не са подали "Заявление за плащане", като в този случай е описало, възможните варианти. Вещото лице е посочило, че при спазване на тези указания, извършените изчисления от Фонда са правилни. В оспорения административен акт липсват каквито и да е мотиви, защо е прието, че ангажиментът може или не може да бъде адаптиран, както и позоваване на посочената от вещото лице Процедура. Същата не е и представена по делото. Изводът на ответника за останала референтна площ от 1, 44 ха се явява необоснован. В случая може обосновано да се приеме, не е възможно адаптиране на стопанството и е налице форсмажорно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 6, б. "е" от Допълнителните разпоредби на Наредба № 7/2015 г. В този случай органът е следвало да приложи чл. 18, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г. съответно на чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. във връзка с чл. 2, § 2, буква "е" от същия регламент - – да се прекрати агроекологичния ангажимент на "ТОП ГРУП" ЕООД без да изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Такова е и предвиждането и на чл. 47, параграф 3 от чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. Приетата от органа площ от 1, 44 ха, за която не е доказана невъзможност да се спази поетия ангажимент, е малка част от всеки от референтните парцели - от БЗС парцел 16537-116-2-1 с площ 15. 02 ха площта е 0, 18 ха. За БЗС 6507-1105-1-1 с обща площ 4, 64 ха, тази площ е 0, 20 ха, за БЗС 65070-110-1-1 с обща площ 17, 85 тя е 0, 83 ха, за БЗС 40213-503-1-2 с обща площ 4, ЗЗ ха тя е 0, 12 ха и за БЗС 56201-624-1-2 с обща площ 1, 12 тя е 0, 11 ха. Видно от изложеното в устния доклад на вещото лице Т. тези площи са включени в одобрените 79, 78 ха, но са в резултат от очертаването направено от кандидата при подаване на заявлението му. Одобрени са 79. 78 ха по парцелите, които кандидатът е очертал, като в тях влизат площи с договори и малка част от площи, за които няма договори. Видно от първоначалната СТЕ след прекратяването на договорите "ТОН ГРУП" ЕООД не разполага с никаква площ пасища и невъзможността му да се изпълни поетия ангажимент се отнася за цялата наета под наем площ. В оспореното писмо липсват мотиви, защо са одобрени очертани части от имоти без правно основание и съответно защо е прието, че сега, тези очертани имоти се явяват референтна площ. Не е посочено и на какво правно основание е направен този извод. При служебно извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При липсата на пороците сочени като касационни основания, същото следва да се остави в сила. На основание чл. 173, ал. 2 АПК и доколкото след отмяната на оспорения административен акт въпросът не може да се реши по същество от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне, като в този смисъл се допълни първоинстанционното решение. При новото произнасяне органът ще следва да изложи съображения дали и защо ангажиментът може или не може да бъде адаптиран, защо приема, че тези очертани имоти се явяват референтна площ на какво правно основание, да съобрази наличието на форсмажорни обстоятелства, което е основание само за прекратяване на ангажимента, без да се изисква частично или пълно възстановяване на получената финансова помощ. При този изход на спора своевременно направената от ответника по касация претенция за присъждане на разноски ще следва да се уважи в доказан по делото размер – 400 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направеното от ответника възражение за прекомерност не следва да се уважава, доколкото възнаграждението е под минималния размер, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение