Решение № 2734 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4970/2008 г.

Решение № 2734 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4970/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Стефан Стоилов Караиванов от гр. Русе срещу решение № 1 от 4.03.2008 г. постановено по адм. д. № 515/2007 г. по описа на Административен съд - Русе. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно противоречащо на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се още, че изводите на съда са необосновани и че оспореното решение почива на предположение, а не на правилна преценка на събраните доказателства. Ответната страна в писмено становище, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура също поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която решението е неблагопроятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР)във връзка с чл. 145 от АПК е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № з- 1005/16.10.2007 г. на Началник сектор "ООРП " при I-РПУ - Русе с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание " за срок от една година на държавен служител от МВР. Наказанието е наложено на основание чл. 228, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 226, ал. 1 т. 3 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР. Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е приел за установено, че обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата на Караиванов е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От приложените към административната преписка и събраните в хода на съдебно производство доказателства съдът е приел за установено, че жалбоподателя се е опитал да въздейства на други служители на МВР да нарушат закона и да не изпълнят задълженията си във връзка с извършена от тях проверка по ЗДвП. Тези действия са установени с рапорт вх. № ПП-8371/15.06.2007 г., както и от показанията на разпитаните свидетели, данните получени от "Мобилтел " и др., които първоинстанционния съд подробно и обстойно е обсъдил, като е изложил мотиви кои доказателства приема и кои не. При тези установени обстоятелства по делото съдът законосъобразно е приел, че поведението на касатора правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на етичния кодекс, за които нарушения на основание чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР се налага дисциплинарно наказание "порицание". Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуални правила и противоречи на приложимия закон-ЗМВР. Извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място, като обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР и е приложена правна норма, която урежда правоотношението между страните по делото. Не е допуснато нарушение на чл. 225 ал. 1 от ЗМВР, тъй като е спазен двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно чл. 233, ал. 1 от ППЗМВР нарушението се счита за открито, когато органът компетентен да наложи наказанието, разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. В случая след събирането на доказателствата в резултат на извършената проверка е изготвена и справка Рег. № 18767 от 28.08.2007 г. Правилно съдът е приел, че срокът започва да тече от 31.08.2007 г. когато материалите са били изпратени на наказващия орган. По същество възраженията на касационния жалбоподател са свързани с нарушение на материалния закон, които възражение той е правил в първата инстанция. В тази насока съдът подробно е изложил мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Дисциплинарнонаказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на служителя, който е участвал в това административно производство съгласно правата си по приложимия материален закон, както законосъобразно е приел и съдът. Неоснователни се явяват и доводите на касатора относно размера на наложеното наказание. Размерът на наложеното наказание не подлежи на контрол то е в правомощията на наказващия орган. Съгласно разпоредбата на чл. 227 ал. 1 т. 12 ППЗМВР за такъв вид нарушение(правилата на Етичния кодекс ) се налага дисциплинарно наказание "порицание ". Срокът на налаганото наказание може да бъде от 6 месеца до една година като размера е в правомощията на наказващия орган както бе посочено по-горе в мотивите. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,