Решение № 490 от 19.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1602/2014 г.

Решение № 490 от 19.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1602/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения В. Л. В. за възобновяване на чнд № 46/2014 г. на Търговищкия окръжен съд и отмяна на постановеното по това дело определение № 24 от 13.III.2014 г., с което съдът, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, е отказал да уважи заявлението на В. за определяне на общо наказание. Според направилия искането, определението на окръжния съд е постановено в нарушение на материалния закон - основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание искането се поддържа от служебно определен защитник. Представителят на ВКПр не намира да е допуснато нарушение на материалния закон и дава заключение за оставяне на искането без уважение. ВКС намира, че разглеждането на искането е допустимо - подадено е от легитимна страна и с него се иска отмяната на съдебен акт от изброените в чл. 419 НПК. Искането за възобновяване е допустимо и с оглед на срока по чл. 421, ал. 3, изр. първо НПК - макар и неправилно изпратено направо до ВКС, тук е заведено на 29.IХ.2014 г., в последния ден на законноустановения 6-месечен срок, който календарно изтича на 27.IХ., събота, неприсъствен ден. Искането за възобновяване на горепосоченото наказателно дело е неоснователно. С подадено до Търговищкия окръжен съд "заявление", В. е поискал да му се определи общо за изтърпяване наказание измежду наказанията, наложени по нохд № 253/2012 г. на Търговищкия районен съд и по чнд № 76/2013 г. на Търговищкия окръжен съд, което искане съдът законосъобразно е оставил без уважение. Определянето на общо наказание за санкционирани с отделни присъди престъпления е допустимо само тогава, когато тези престъпления са в съвкупност, т. е. били са извършени преди за някое от тях да е имало влязла в сила присъда - чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК. От приложените към делото на окръжния съд справка и бюлетини за съдимост се вижда, че В. е искал да му се определи общо наказание измежду наказанието пробация, наложено с влязлото в сила на 31.I.2011 г. споразумение по нохд № 6879/2010 г. на Варненския районен съд за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 31.VII.2010 г. и наказанието лишаване от свобода, наложено с влязлата в сила на 27.IХ.2012 г. присъда по нохд № 253/2012 г. на Търговищкия районен съд, също за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 2.III.2012 г. Такова искане не е можело да бъде уважено, след като двете престъпления не са били в съвкупност - санкционираното с присъдата е извършено след влизането в сила на санкционираното със споразумението - и този факт не се променя от допуснатата в производство по чл. 451-452 НПК замяна на наложената със споразумението пробация с лишаване от свобода, която замяна е била предмет на чнд № 76/2013 г. на Търговищкия окръжен съд / по въпросите, свързани с тази замяна, вж т. р. 6-2014 г., ОСНК/. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС