Решение № 6791 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4140/2021 г.

Решение № 6791 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4140/2021 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на отбраната, подадена чрез юрисконсулт В. срещу решение № 838/12.02.2021 г., постановено по административно дело № 3581/2020 г. на Административен съд София-град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва правните изводи на съда и счита, че обжалваната и отменена заповед на министъра на отбраната, издадена на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС) е законосъобразна, издадена при спазване на материалноправните разпоредби и административно- производствените правила. Ответникът – П. С., чрез адвокат Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отменена заповед №ЗС-205/18.10.2017 г. на министъра на отбраната. За да достигне до този извод съдът е приел, че заповед № ЗС-205/18.10.2017 г. на министъра на отбраната е постановена от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, установени в чл. 80а, ал. 1 ЗДС. Актът е в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени като съществени и мотивиращи неговата отмяна. Съдът е счел, че заповедта е незаконосъобразна, поради противоречието й с материалноправни норми и с целта на закона. Съдът е посочил, че редът и условията за настаняване под наем в държавни ведомствени жилища се уреждат със Закона за държавната собственост – чл. 22 и Правилника за неговото приложение (ППЗДС, чл. 21 - чл. 29). Съгласно тези норми право на настаняване в държавни ведомствени жилища имат лицата, които са в трудово или служебно правоотношение със съответното ведомство, когато те и членовете на семействата им отговарят на изрично и изчерпателно изброените в чл. 22, ал. 1 ППЗДС условия, обосноваващи жилищна нужда. Настаняването във ведомствено жилище се извършва със Заповед на ръководителя на съответното ведомството и сключен въз основа на тази Заповед договор за наем с който страните определят условията на наемното правоотношение – чл. 25, ал. 1 и чл. 27 ППЗДС. От изложеното следва, че наемното правоотношение върху имот – държавно ведомствено жилище, възниква в резултат от сложен фактически състав, който включва административен акт - Заповед за настаняване и гражданскоправна сделка - Договор за наем. Прекратяването на наемните правоотношения, обект на които са държавни ведомствени жилища, е уредено в чл. 24 ЗДС. Съгласно тази норма наемните отношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), чл. 228 – чл. 239. Съдът е установил, че в случая няма спор между страните и се установява с приетите писмени доказателства, че наемното правоотношение, възникнало въз основа на заповед за настаняване № 61/21.06.1994 г. и договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот на МО от 21.06.1994 г., е било прекратено с едномесечно предизвестие, дадено с Писмо с изх. № 62-00-1754/16.05.2007 г., връчено лично на жалбоподателката С. на 31.05.2007 г. Няма спор между страните, че С. и семейството й са продължили да държат имота и след отпадане на основанието – прекратяване на договора за наем, смятано от 02.07.2007 г. Съдът е посочил, че според твърдението на жалбоподателката след прекратяване на наемното правоотношение тя е продължила да владее имота с намерение да го придобие, не е заплащала наем на ведомството, но е заплащала дължимите данъци, а ответникът не е предприемал действия за прекъсване на владението. В резултат на това жалбоподателката претендира, че с изтичане на 10 годишен период е придобила процесното жилище въз основа на давностно владение и следователно го държи на валидно правно основание. При тези факти първоинстанционният съд извел извод, че между страните е налице спор за собственост, който не може да бъде инцидентно разрешен в настоящото производство. Доколкото всяка от страните претендира да е собственик на имота този вещноправен спор може да бъде решен единствено по общия исков ред чрез предявяване от ответника на иск по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС). Само в това производство съдът е компетентен да се произнесе по въпроса за придобивната давност и съответно по възражението на ответника за приложение на § 1 от Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на ЗС, обн. ДВ, бр. 46/2006 г. Счел е, че до разрешаване на спора за собственост, ответникът не може да изземе принудително жилищния имот, на основание чл. 80а ЗДС. Както беше отбелязано, това може да стане след успешно провеждане на иск по чл. 108 ЗС за предаване на собственика на вещта, която се владее без основание от трето лице. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е необосновано, поради неправилна преценка на доказателствата по делото. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани правни изводи. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Решаващият съд е обосновал своите изводи след точен анализ на приложимата нормативна уредба. Правилно АССГ е приел, че обжалваната заповед не съответства на изискванията на материалния закон. Съгласно чл. 80а, ал. 1 от ЗДС държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. С посочената разпоредба законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на държавната недвижима собственост предоставена на МО и БА, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие за издаването на заповед за изземване на недвижим имот е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: 1 имотът, предмет на заповедта да съставлява държавна собственост; 2 същият имот да се владее или държи от адресата на заповедта и 3 това действие да е без правно основание. Правилно съдът, въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че в конкретния случай не са налице кумулативно предвидени по закон предпоставки за издаване на обжалваната заповед. Действително, в случая няма спор между страните и се установява с приетите писмени доказателства, че наемното правоотношение, възникнало въз основа на заповед за настаняване № 61/21.06.1994 г. и договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот на МО от 21.06.1994 г., е било прекратено с едномесечно предизвестие, дадено с Писмо с изх. № 62-00-1754/16.05.2007 г., връчено лично на жалбоподателката С. на 31.05.2007 г. Няма спор между страните, че С. и семейството й са продължили да държат имота и след отпадане на основанието – прекратяване на договора за наем, смятано от 02.07.2007 г. Според твърдението на жалбоподателката след прекратяване на наемното правоотношение тя е продължила да владее имота с намерение да го придобие, не е заплащала наем на ведомството, но е заплащала дължимите данъци, а ответникът не е предприемал действия за прекъсване на владението. Ето защо, правилно е прието от съда, че между страните е налице спор за собственост, който не може да бъде инцидентно разрешен в настоящото производство. Доколкото всяка от страните претендира да е собственик на имота този вещноправен спор може да бъде решен единствено по общия исков ред чрез предявяване от ответника на иск по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС). Само в това производство съдът е компетентен да се произнесе по въпроса за придобивната давност и съответно за приложение на § 1 от Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на ЗС, обн. ДВ, бр. 46/2006 г., съгласно който давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование. Ето защо, до разрешаване на спора за собственост, касаторът не може да изземе принудително жилищния имот, по реда и на основание чл. 80а ЗДС. Както беше отбелязано, това може да стане след успешно провеждане на иск по чл. 108 ЗС за предаване на собственика на вещта, която се владее без основание от трето лице. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Предвид изхода от спора и предявеното от процесуалния представител на П. С. искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, министерство на отбраната следва да бъде осъдено да заплати такива за касационното производство, в размер на 500 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,