Решение № 10634 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5308/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрк. Б. Митев, срещу решение 2988/28.03.2025 г., постановено по адм. дело 2621/2024 г. по описа на Административен съд-Пловдив. С него е отменено решение 16/311/01037/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8599#14 от 19.07.2023г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на ЕТ "В. Хаус В. Г." е наложена финансова корекция в размер на 58 393,03 лв. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски. Ответната страна В. Г., в качеството й на ЕТ "В. Хаус В. Г.", чрез процесуалния си представител адв. Н. Петров, в писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за основателна, но по следните съображения. Производството пред административният съд е образувано по жалбата на В. Г., действаща като ЕТ "В. Хаус В. Г.", срещу решение 16/311/01037/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8599/19.07.2023 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. (Наредба 30/2008 г.), както и в изпълнение на влязло в сила решение 2106/07.03.2022 г., постановено по адм. дело 7106/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, на търговеца е определена финансова корекция в размер на 58 393,03 лв. Пред административния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт и е приета съдебно-икономическа експертиза. По данни от приобщените доказателства, на 09.10.2014 г. между ДФЗ и едноличния търговец е сключен договор 16/311/01037/09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007-2013 г. Във връзка с констатирано от административния орган по време на извършени проверка на място през м. юни 2019 г. и допълнителни административни проверки, изпълнение на застъпените в одобрения към договора бизнес план, приходни показатели, изчислено средно аритметично за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в размер на 23. 40 %, първоначално е издаден акт за установяване на публично държавно вземане 16/311/01037/3/01/04/01, с изх. 01-6500/8599/04.09.2020 г., с който на В. Г. в качеството й на ЕТ "В. Хаус В. Г." е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 58 393. 03 лева. След отмяната на този акт с решение 775/15.04.2021 г., постановено по адм. дело 2466/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение 2106/07.03.2022 г. по адм. дело 7106/2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение, и предоставена възможност на търговеца да представи писмено възражение и подаването на такова на 06.07.2023 г., изпълнителният директор на ДФЗ издава оспореното пред първата инстанция решение за налагане на финансова корекция. Решението е оспорено от едноличния търговец, пред Административен съд-Пловдив, който с решение 3413/12.04.2024г. постановено по адм. д. 2023/2023г. е обявил за решението на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за нищожно. С решение 12358 от 14.11.2024г. постановено по адм. д. 5963/2024г. на Върховен административен съд е обезсилено решение 3413/12.04.2024г. постановено по адм. д. 2023/2023г. по описа на Административен съд Пловдив и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. За да постанови този резултат съдът приел, че не е определен правилно органа, издател на процесния акт и в резултат на това първоинстанционният съд е конституирал ненадлежен ответник в лицето на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, който е действал в условие на заместване, съгласно заповед 03-РД/3199/14.07.2023г., а не при условията на делегирана компетентност. С разпореждане 10116/21.11.2024г. постановено по адм. д. 2624/2024г. по описа на Административен съд Пловдив съдът е изпълнил указанията на ВАС и е конституирал надлежните страни. С настоящето обжалвано решение 2988/28.03.2025 г., постановено по адм. дело 2621/2024 г. по описа на Административен съд-Пловдив, е отменено решение 16/311/01037/3/01/04/02 от 19.07.2023г., с което е определена финансова корекция в размер на 58 393,03 лв. За да постанови този резултат съдът приел, че възражение от жалбоподателят за тълкуване на понятието "нередност" се явява основателно и приложимо и че атакуваното решение за налагане на финансова санкция е в противоречие с принципа за пропорционалност, изразен в решение от 04.10.2024 г по дело С-175/23 на СЕС, поради което административният акт е незаконосъобразен. Посочил, че понятието нередност е регламентирано в чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 г. и в този смисъл е основателно направеното възражение, че всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза, следва да бъде обосновано от органът, компетентен да налага финансови корекции. Преценил, че в настоящият случай това не е сторено и липсват мотиви от страна на административният орган, които да обосновават каква последица се явява нарушението с оглед нанасянето на вреда на бюджета на Съюза. На следващо място съдът след като съобразил разпоредбите на чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба 30/2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., приел че не всяко неизпълнение на нормативни или договорни задължения може да има за последица връщане на вече изплатените суми. Посочил, че право на преценка за административният орган е да реши с оглед вида, степента и продължителността на неизпълнението, като съобрази степента на неизпълнение от неговите последици за дейността като цяло, дали следва да се търси връщане на вече изплатени суми, а в случая такава преценка, която да е недвусмислена и по безспорен начин да бъде обоснована в мотивите на административният акт не се установило. Приел, че заявената инвестиция е изпълнена. Къщите за гости функционират по предназначение и през целия период от изграждането й има реализирани нощувки, като бройката на нощувките е установена от извършената проверка по документи, за което не се спорело. Приел, че била налице и съответната трудова заетост. Установил, че за времето от 2019 г. до 2024 г. вече има увеличение на процента на залегналите нощувки, като при тези данни следва да се направи извод за нарастващо изпълнение на заложените нощувки и приходи от тях. Така направил извод, че пълното функциониране на къщата за гости, частично реализираните приходи от нощувки и тяхното нарастване през годините, не може да бъде формиран извод, че проектът е икономически нежизнеспособен, не създава устойчива заетост и не води до постигане целите на марка 311. Счел, че изводите на административният орган за неизпълнение на поетия ангажимент са направени формално, без да е съобразено дали е налице неспазване на поетия ангажимент, с оглед целите на подпомагането. По тези съображения, съдът приел, че издаденото решение за налагане на финансова корекция е в противоречие с материалния закон. Обжалваното решение е неправилно. В случая не е налице спор по фактите. Спорът е във връзка с интерпретацията на направените фактически установявания и формираните въз основа на тях правни изводи. Настоящият съдебен състав не споделя преценката на решаващия съд, че не е налице неизпълнение на бизнес плана. По делото е безспорно установено, включително с помощта на изслушаната съдебно-икономическа експертиза , че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност, като процентът на изпълнение е 23,40%. Ползвателят на помощта не е изпълнил задълженията си по т. 4. 12 от договор 16/311/01037 от 09.10.2014 г., според която ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата на одобрените инвестиционни разходи. Това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността. Непостигането на планираните финансови приходи, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. от т. 8. 1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30/2008 г. Количествените показатели на бизнес плана са ключови критерии за допустимост при одобряване на проектните предложения и неизпълнението им представлява на практика неизпълнение на проекта. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност. В § 1, т. 6 и 26 от ДР на Наредба 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 30/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1. / целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. / критериите за оценка, посочени в приложение 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи е дело на самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, т. е. "икономическата жизнеспособност" на проекта е критерий за неговата допустимост. Бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярката, определени в Наредба 30/2008 г. Ето защо непостигането на заявените приходи от дейността представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че е налице нарушение на т. 4. 12 от договора. В т. 8.1 от същият е уредено, че в случай, че ползвателят не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл. 46 от Наредба 30/2008 г. С реализирането на много по-ниски от заложените приходи от дейността, се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане. Предвидените в бизнес плана приходни показатели са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага частична/цялостна отмяна на предоставената по договора финансова помощ. С оглед на гореизложеното съдът приема, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона, административният орган е приел, че непостигането на заложените показатели в одобрения като част от проекта бизнес план, относно приходите от подпомаганата дейност, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, като основание за определяне на финансова корекция. В случая безспорно е налице нередност по смисъла на чл. 1, § 2 от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95), след като е безспорно, че изплатената по договора финансова помощ е предоставена по мярка, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност", ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Достатъчно е да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /решение от 1.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 6.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др. / Изводите на съда в обратен смисъл са необосновани, като почиват на неправилно преценка на установените по делото обстоятелства, както и некоректно интерпретиране на части от заключението на съдебно-икономическата експертиза. Не намират правна опора извода на съда, че решението за налагане на финансова санкция е в противоречие с принципа за пропорционалност, изразен в решение от 04.10.2024 г по дело С-175/23 на СЕС. На първо място следва да бъде посочено, че поставените пред СЕС преюдициални въпроси касаят установяване на нередност при нарушение на действащо в областта на обществените поръчки правило, какъвто не е настоящия случай. В т. 22 от Решение от 4 октомври 2024 г. по дело C-175/23 на СЕС е посочено, че запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 143, параграф 2 от Регламент 1303/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която всяко нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки представлява "нередност" по смисъла на член 2, точка 36 от този регламент, която води автоматично до прилагането на финансова корекция, чийто размер се определя въз основа на предварително определена скала на единните пропорционални ставки на корекцията. В следващите четири точки на решението т. 23 т. 26 е изяснено понятието "нередност" и условията, на които трябва да отговаря конкретното нарушение, за да може законосъобразно да доведе до прилагането на финансова корекция. При това СЕС е постановил, че само нарушение, което "има или би имало за последица" нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, може да бъде квалифицирано като "нередност" по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент 1303/2013. Следователно тази разпоредба не допуска да се счита, че всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, приложимо за подкрепяните от структурните фондове на Съюза операции, автоматично уврежда или би могло потенциално да увреди бюджета на Съюза, независимо какви са последиците от това нарушение за този бюджет. Отчитайки факта, че решението на СЕС е относимо към финансови корекции, наложени по повод установени нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки, за прецизност следва да се отбележи, че административният орган е анализирал наличието на всички кумулативни предпоставки на "нередността" съгласно Регламент 1303/2013 наличието на бездействие на икономическия оператор да изпълни вменените му договорни и нормативни задължения, което е довело до нарушение на националното право, свързано с прилагане на правото на ЕС и което има за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. По делото не са събрани доказателства за наличието на обективна невъзможност за изпълнение, непреодолима сила или стопанска непоносимост, още повече че за тях европейското, а и националното законодателство изискват длъжникът да уведоми писмено и своевременно другата страна в подходящ срок. Да посочи в какво се състои невъзможността, а и възможните последици от нея. Такова уведомяване бенефициерът не твърди, а и не доказва да е направил, каквото е изискването на чл. 48, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. С приетата съдебно-икономическа експертиза, безспорно се доказва неизпълнение на заложните в одобрения бизнес план финансови показатели (приходи), което представлява неизпълнение на поетото от бенефициера задължение за изпълнение на одобрения проект и съставлява нарушение на т. 4. 12 и т. 4. 18 от договора, съобразно т. 8. 1 от същия и чл. 46 от Наредба 30/2008 г., което е основание за налагане на финансова корекция. Определената за нарушението финансова корекция е в съответствие с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредба 30/2000 г. и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. (Правилата). Административният орган е приложил коректно процентния показател за съответното нарушение, като е отчетен вида на нарушението, тежестта и степента на неизпълнението. Финансовата корекция е законосъобразно определена в размер на 58 393,03 лв. при правилно квалифициран от органа нарушение по т. 30 предложение второ от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата. По изложените съображения обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Доколкото решаващият съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе с решение по същество, с което да отхвърли жалбата на В. Г., в качеството й на ЕТ "В. Хаус В. Г." против решение 16/311/01037/3/01/04/02 от 19.07.2023 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С оглед изхода на делото, като съобрази искането на касационния жалбоподател за разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение, предвид липсата на представен списък за разноски, В. Г., в качеството й на ЕТ "В. Хаус В. Г.", следва да заплатят на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 433,57 лв. представляваща както следва-233,57 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение