Решение № 10374 от 31.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5972/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, чрез процесуалния му представител юрк. Петрова, против решение 2868/27 април 2023 г., постановено по адм. д. 2439/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната му. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Раданова и В. Драндарова срещу Решение 550/25 юли 2019 г. на Столичния общински съвет, в частта относно одобряването на уличната регулация от о.т. 24 - о.т. 546 - о.т. 35 и о.т. 26 - о.т. 28, засягаща поземлен имот с идентификатор 68134.1500.2012, кв. 52а, ж.к. Дружба 1 - III част. Съдът е отменил решението в оспорената част като незаконосъобразно. Решението е било постановено след връщане на делото за разглеждането му от ВАС, съгласно решение 2010/02 март 2022 г., постановено по адм. дело 11797/2021 г. по описа на ВАС. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно решаващият съд е приел, че решението на СОС в оспорената му част нарушава чл. 108, ал. 5 ЗУТ като в съдебния акт е изложил подробни мотиви затова. Преценката за целесъобразност и икономичност на плана, изискуема по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, следва да се извършва при баланс между цялостното устройствено решение и правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. Във всеки случай следва да не се нарушава принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, като предвижданията за имотите не следва да засягат и правата и интересите на собственика в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Мотивите на атакувания съдебен акт изразяват направената, по реда на чл. 108, ал. 5 ЗУТ вр. чл. 145, ал. 1 АПК, проверка от решаващия съд. Нещо повече - касаторът не е заявявал или предлагал технически по-благоприятен вариант, а е изложил само бланкетни възражения в тази връзка. Правилни са изводите на съда, че съществува по-целесъобразно и икономично решение. Както е посочено от вещото лице при първоначалната съдебно-техническа експертиза при повторното разглеждане на делото от първа инстанция, новопроектираната улица, която засяга имот с идентификатор 68134.1500.2012, може да се измести на изток от блок 65-66. По този начин ще се улесни достъпът до новопроектирания подземен гараж в УПИ II, за който е необходимо да се осигури втори вход -изход от противопожарни изисквания, ще се запази целостта на имота, както и ще отпадне необходимостта от изсичането на редица дървета с видима възраст около 30 години в много добро състояние. Промяната на предвиждането за уличната регулация и конкретно включването на по-голямата част от имота в нея не е мотивирано съобразно принципите по чл. 108, ал. 5 ЗУТ и предпоставките на чл. 21 ЗОС. Правилно първоинстанционният съд е приел и, че в оспорваното решение, както и в придружаващата го административна преписка, липсват каквито и да е мотиви за това регулационно решение и за изменението на уличната регулация, одобрено с оспореното решение на СОС. Действително допустимо е фактическите основания за издаване на акта да са изложени в документи, съдържащи се в административната преписка, но в конкретния случай такива не са посочени от касатора. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а жалбата - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, както и предвид липсата на възражение за прекомерност, на ответника А. Раданова, представлявана от адв. С. Атанасова, следва да се присъдят направените в тази инстанция разноски за един адвокат в размер на 1500 лева, реално заплатени в брой (л. 28). Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав