Решение № 6583 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1628/2013 г.

Решение № 6583 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1628/2013 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Искра - 21" АД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Люлин", ул. "Търново", бл. 882, чрез изпълнителния директор Георги Асенов Славов, срещу решение № 6521 от 30.11.2012 г. по адм. дело № 6768 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителни предписания, дадени по т. 1 - 4 от протокол за извършена проверка на 20.06.2012 г. и 28.06.2012 г. от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" - София. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", гр. София, не е взел становище. Заинтересованата страна Катерина Методиева Манчева от гр. Правец, обл. София, не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град са задължителните предписания, дадени от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" - София по т. 1 - 4 от протокол за извършена проверка на 20.06.2012 г. и 28.06.2012 г., с които на работодателя "Искра - 21" АД, гр. София, е предписано да гарантира правото на изплащане на обезщетение на работниците и служителите, в т. ч. на Катерина Методиева Манчева при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 222, ал. 3 от КТ и да изплати уговореното трудово задължение за извършената работа на Катерина Методиева Манчева за месеците септември, октомври и ноември 2009 г. съгласно изисквания на чл. 128, т. 2 от КТ. Определен е срок за изпълнение на предписанията до 20.07.2012 г. С разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 - 9 от Кодекса на труда (КТ) контролните органи на инспекцията по труда са овластени да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В хипотезата по т. 1 контролните органи дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. В хипотезата по т. 8 се дават задължителни предписания за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа. В разглеждания случай е дадено предписание за отстраняване на нарушение на трудовото законодателство - чл. 128, точка 2 от КТ, с която работодателят е задължен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Принудителните административни мерки се прилагат с издаване на индивидуален административен акт, който следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и който съгласно чл. 405 от Кодекса на труда подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая в протокола за прилагане на принудителните административни мерки не е изяснено какъв е размерът на уговореното, начислено и изплатено трудово възнаграждение за извършената работа от Катерина Методиева Манчева за месеците септември, октомври и ноември 2009 г., респективно каква част от дължимата сума не е платена в срок съгласно ведомостите за посочените месечни периоди на 2009 г. Приложените в административната преписка множество платежни документи, таблици за явяване на работа, декларации и др. въобще не са обсъдени. Липсват каквито и да било фактически констатации, които да обуславят даденото обобщено предписание. Към датата на започване и извършване на проверката през месец юни 2012 г. трудовото правоотношение на Катерина Методиева Манчева е било прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със заповед № 82 от 10.11.2009 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Проверката за спазване на трудовото законодателство е била инициирана от искане за съдействие вх. № 0092 - 6795 от 19.06.2012 г., подадено от Катерина Методиева Манчева две години и половина след прекратяване на трудовото й правоотношение. Това обстоятелство, което е относимо към въпроса за спазване и отстраняване нарушенията на трудовото законодателство, не е било коментирано от административния орган. Съгласно съдебната практика (решения № 3755 от 15.03.2012 г. по адм. дело № 2107/2012 г., № 16404 от 13.12.2011 г. по адм. дело. № 8694 от 2011 г. и др. на Върховния административен съд, VI отд.) контролните органи на дирекция "Инспекция по труда" са компетентни да дават предписания по реда на чл. 404 от КТ за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от работодателите при изпълнение на задължението им да изплащат точно и своевременно полагащите се трудови възнаграждения на наетите на работа работници и служители. В случаите, когато трудовите правоотношения са прекратени, в преобладаваща съдебна практика е възприето становището за имуществени спорове с гражданскоправен характер между работници и работодатели, които следва да бъдат разрешени по исков ред пред граждански съд. Точно в този смисъл Върховният административен съд, VI отд., вече се е произнесъл с решение № 15296 от 3.12.2012 г. по адм. дело № 10659/2012 г., постановено по спор между същите страни при аналогични обстоятелства и еднотипно предписание. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че оспорените принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са приложени в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което следва да бъдат отменени. Постановеното първоинстанционно съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата на "Искра - 21" АД бъде уважена, както също и искането за присъждане на направените разноски за двете инстанции с общ размер 650 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,